Магистрала "Рила" можела да бъде построена до 2027 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/9987065 www.24chasa.bg
Два варианта на трасе на магистрала "Рила" от 2008 г.

Един проект за магистрала бе изваден след 13-годишно забвение и предложен за обсъждане днес. Това е магистрала "Рила", която да свърже трите аутобана - "Струма", "Тракия" и "Хемус". Инициативата е на Форума за балкански транспорт и инфраструктура, който заедно с Научно-техническия съюз по транспорт и "Главболгарстрой холдинг" организира кръгла маса за аутобана.

Финансирането на проекта може да стане чрез публично-частно партньорство, смята бившия транспортен министър Петър Мутафчиев, възможност за това видя и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Тодор Анастасов.
Магистралата е 107 км до Ихтиман и връзката с "Тракия" и 126 км до вразката с "Хемус". По проучвания на "Главболгарстрой" от 2008 г. тя ще струва някъде към 500 млн. евро.

Анастасов смята, че ако проектът е смислен, икономически обоснован и ефективен, една от неизползваните възможности в България е публично-частно партньорство или концесионирането, което в последните години стана като мръсна дума.

Изпълнителният директор на "Главболгарстрой Холдинг" Албена Ангелова припомни, че сметките от 2008 г. са показали, че таксата за магистралата е 5,3 ст. на километър.
Камен Пешов, председател на УС на строителния холдинг припомни, че преди 13 г. се е стигало до подписване на договор с "Дойде банк" за финансиране на проекта, за който компанията е била готова да участва в процедурата.

Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Апостол Минчев заяви, че идеята за магистралата е от 1998 до 1999 г. като е била наречена Далечен южен обход на София. За тази магистрала и за "Черно море" се говори от двадесет и повече години и до този момент няма нищо реализирано по тях, заяви шефът на пътната агенция.

Зам.-кметът по транспорта на София Кристиян Кръстев поскрепи осъществуването на проекта и видя ползи от аутобана в разтоварване на трафика в и около София, както и за развитието на населените места около Рила и Пирин. Той заяви, че ако се направи референдум в населените места по яката на Витоша, то ще стане ясно, че хората там подкрепят изграждането на магистралата.

"Този проект е необходим за България. Когато имаш магистрали от морето до София, когато е развита магистралата от турската граница до София, в момента се строи пътя от Видин през Мездра до Ботевград, което ще свърже Северозапада с магистрала "Хемус", това е нова транспортна обстановка в страната. Трябва да се работи за връзката между тези магистрали и връзката със стария коридор №8. Не можем да говорим, че ще изпратим в Космоса македонец, заедно с българите, а да не сме довършили пътя от София до Скопие и пътуваме 4 часа по малко от 200 км. Това са абсурдни неща. Така че необходимостта от този проект го има, той има своите предимства.И трябва да започнем да говорим сега, за да не стане така, че да го няма до 2040 г.", каза пред "24 часа" Мутафчиев.

Той лансира няколко възможности за изграждане на "Рила". Идеен и технически проект би могъл да се финансира от оперативната програма "Транспортна свързаност". И като има смислен проект и добър ОВОС, ще има и основа на бъдещото изграждане. То може и да е на етапи, първият би могъл да е от Гюешево до магистрала "Струма" и парите да са от оперативната програма. Вторият - от "Струма" до Ихтиман и връзката с магистрала "Тракия", може да се прави по досегашния проект, който да се актуализира, и този участък да се даде за играждане чрез концесия. По това трасе 70% от земите  са държавни и общински и едва 30 на сто са частни, което ще облекчи процеса на отчуждаване. 

Третият етап е до свързването с магистрала "Хемус". Мутафчиев посочи и други източници - въпреки че планът за въстнановяване е готов, може да се кандидаства за финансиране от него. Концесионирането пък зависи от начина на таксуване, сегашният модел с винетки и тол такси не върши работа, смята той. Пари могат да се набират и от пенсионни фондове, в които има към 12 млрд. лв. заспали пари, при гарантирана доходност от примерно 12%. Но това можело да стане при строг контрол от страна на държавата. 

В крайна сметка решението ще е на бъдещо правителство. Ако сега започне да се работи, тази добра връзка може да се осъществи до 2027 г. и да се намерят пътища за финансиране, казва Мутафчиев. 

В заключителния си документ участниците в кръглата маса решиха да предложат:

В програмата за строителство на основните пътища на Република България проектът да се промени от планирания скоростен път в автомагистрала, което ще повлияе върху ефективността на свързаността между основните автомагистрали в страната и северно-македонската граница по отношение време на придвижване, натовареност на пътя и безопасност на движението

МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ да започне процедура по допълване и актуализация на съществуващия проект.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения да предприеме необходимите действия за включване на проекта в програма „Транспортна свързаност“ – приоритет Б.

Да се предприемат действия за определяне формата на финансиране на проекта и да се определят сроковете за неговото изпълнение.