“ТриВоДи” - от възхода до сектата

https://www.24chasa.bg/novini/article/9995186 www.24chasa.bg
Любен Дилов-син и Слави Трифонов, зад тях Емил Димитров-Ревизоро и Росен Петров са в НДК след местните избори през 1999 г. като лицата на партия “Гергьовден. СНИМКА: Архив

“Ку-ку” беше емоция, “Каналето” - бизнес

Ако в началото на 90-те години “Ку-ку” беше неустоима, завладяваща емоция, символ на свободното слово, носител на промените, шанс за полета на младежката мисъл и въображение, в средата на десетилетието неговият наследник “Каналето” вече беше бизнес. И то най-големият в телевизионната индустрия. Продуцентите Трифонов, Воденичаров и Дилов, обединени под изключително находчивото фирмено лого “ТриВоДи”, изглеждаха не само неразделни, но и непобедими по рейтинг и финансов ръст. “Каналето” в този момент беше нещо повече от предаване, представляваше ковачница за телевизионни кадри, упражняваше мощно въздействие над общественото мнение, реализираше различни проекти, притежаваше собствена музикална компания и бенд, над него бе само небе! Но както повечето успешни начинания и в това

проблемите

започнаха именно

в момента, в който

се изкачи на върха

Основна разделителна линия бе въпросът в каква посока да продължи развитието си тази златна мина, как най-удачно да се канализира нейната мощ. Може би, ако не бяха три, а две водите, нямаше да се стига до драматични сътресения, но друго е било писано.

Много важно е да се отбележи, че Трифонов, Воденичаров и Дилов са напълно различни личности. Да, смеят се на едно и също, обичат еднакво долче витата и с равна сила се отвращават от комунистическата мъгла, но нямат нищо общо като произход, възпитание, целеполагане и визия за бъдещето.

Трифонов попада в “Ку-ку” като музикант, не като артист. В началото, преди да се утвърди като авторитет, той е доста потиснат от креативните творци наоколо, комплексира се от подигравките за рехавата си опашка и хърбавото телосложение, презира високомерието на излезлите от НАТФИЗ звезди, които непрестанно му напомнят, че е от село и не може да се мери с тях. Трупа гняв и зловеща амбиция, но не допуска да изпадне в изолация. Той намира съмишленици там, където е най-силен - сред музикантите. “Ку-ку бенд” е истински приятелската му среда, там безпрепятствено разгръща своя талант.

Любен Дилов-син

е всичко, което

Трифонов мечтае

да бъде

На него креативът отвътре му идва, по наследство и по право. Всичко смешно и находчиво в предаването е измислено или вдъхновено от него. Той е създателят на вестник “Ку-ку”, към чиято редакция привлича талантливи млади студенти от Софийския университет (СУ). Сигурно ще прозвучи малко грандомански, но едни от най-силните пера в днешно време са започнали кариерата си именно от този вестник, който бе истинският новатор на съвременната преса. Само си припомнете блестящата рубрика, в която се обясняваше значението на думите - неповторим хумористичен тълковен речник. Сред ярките ѝ примери и напълно в тон със злободневните политически глупости е тълкуванието на думата

“космонавт” - човек,

който си маже

космите с нафта

Или “динозавър” - човек, който си завира дини в... ясно къде.

Та, за Слави не е трудно да изпадне в пълен възторг и емоционална зависимост от Дилов, още повече че писателят насърчава вродената му амбиция, учи го как се прави бизнес и най-вече как се берат плодовете на славата.

А Камен Воденичаров е съвсем трети случай, него просто няма как да не го обичаш. Момче от центъра на София, артистичен, ведра душа, бохем. Той обаче за разлика от двамата си съдружници ненавижда интригите и схемите, твърде свободолюбив е, за да влиза в съглашателства с вредни елементи и да върти подмолни далавери. Не! Камен не е на масата на Васил Илиев, а в “Спартакус”. Това му е различното.

Бохемският и аристократичен дух на актьора започва да дразни Трифонов и раздразнението му постепенно прераства в открита непоносимост. Дилов известно време се опитва да поддържа неутралитет в името на “световния мир”, но неусетно взаимните интереси го свързват все повече със Слави. Разривът става видим, когато Камен отхвърля категорично идеята да се ползват спонсори от сивата икономика.

Тезата на Воденичаров е, че “ТриВоДи” трябва да търси единство в различията. Той предлага всеки от тримата продуценти да осъществява проектите си под шапката на компанията: Трифонов да издава музикални албуми, Дилов да пише сценарии, книги и пр., а Камен да се посвети на театъра и да осъществи мечтата си за българска музикална телевизия като MTV. Според него така компанията ще се съхрани, превръщайки се в холдинг, който печели от колорита на идеите, вместо да се разпадне безславно заради неосъществени творчески амбиции.

Залъкът обаче е прекалено голям за подобно соломоновско решение. Политическите амбиции на Дилов, който е един от основните двигатели на забраненото в миналото Народно движение “Ку-ку”, съвпадат с амбициите на Слави да печели от собствена музикална компания. Те казват, че приходите от проектите им обещават да превъзхождат в пъти очаквания дивидент от театралните постановки и бъдещата телевизия на Камен. Просто не им излиза сметката. По-късно се разбира, че това не е съвсем вярно, защото каналът ММ, който Воденичаров създава, се превръща буквално в трамплин на съвременната българска поп музика - оттам започват своя творчески път всички днешни големи музиканти, той е носител на новото, модерно звучене, привлича таланти, обучава ги, давайки им свобода на изява. ММ е уникална сцена, каквато досега ефирът ни не е виждал, а най-вероятно няма и да види.

През 1998 г Воденичаров заминава да снима филм в Щатите и когато се връща, “ТриВоДи” вече я няма. Трифонов и Дилов са продуценти на ново шоу с народняшкото име “Хъшове” и спонсор “Овергаз”, а касата е празна.

На екипа е

предложен избор:

или сте с Трифонов

и Дилов, или

с Воденичаров,

средно положение няма. Онези студенти, които Дилов е привлякъл навремето от СУ, вече са се дипломирали в хуманитарните науки и без колебание тръгват след Дългия - Ивайло Вълчев, Тошко Йорданов, Николай Русакиев, Иван Ангелов. А актьорският състав на “Каналето” - Мартина Вачкова, Тончо Токмакчиев и пр., решава да последват Камен. Така окончателно настъпва смъртта на студентското шоу.

Интересното е, че след няколко години именно политическите стремежи на Дилов го разделят с Трифонов. Партията “Гергьовден” е вододелът - единият се отправя към парламента, а другият се потапя в телевизионния бизнес, обграждайки се плътно със съмишлениците си от “Ку-ку бенд” и сценарния екип.

Има един много любопитен и важен детайл за израстването на Слави Трифонов до върховете на бизнеса и политиката. Още от времето на “Хъшове” популярността му расте неимоверно, но колкото и невероятно да звучи, той

не е щастлив със

своята звездност,

която буквално

унищожава

личния му живот

Този човек не може да излезе на улицата, без да бъде следван по петите от феновете, те го снимат, преследват, направо се побъркват при вида му. За Слави става все по-трудно да живее нормално, да се разхожда например из София или да си седи с приятели в заведение. Вече му трябват бодигардове и шофьори, всякакви възможни паравани издига пред народната любов.

Шоуто му в Би Ти Ви разполагаше с отделен етаж, недостъпен за останалите труженици на медията. И макар високомерието му винаги да е дразнело околните, то е до голяма степен разбираемо по начина, по който хората разбират звезди като Мадона например, които не могат да изядат един сладолед в парка, без да дотичат прехласнати фенове.

Самоизолирането на звездата, естествено, довежда до силната му привързаност към най-близките и най-верните му сподвижници - сценаристите. За него те се превръщат в нещо повече от приятели, стават семейство и не е много сигурно дали той има по-голямо въздействие над тях, или те над него.

Близки от миналото на Слави споделят, че той се държи по напълно различен начин, когато е сам и когато е с тях. Неслучайно започват да наричат него и екипа му “сектата” - всички там говорят с еднакъв тон, гледат мрачно, носят черно, големеят се и странят от останалия свят.

Тъкмо по тази причина сега никой няма представа какво става в главите им, откъде извира негативизмът, защо крият здравословното състояние на своя водач, защо отказват да разговарят с други човешки същества, как изобщо си представят, че ще правят политика, без да влизат в диалог с никого.

Затова казват, че този е най-подходящият екипаж за мисия до Марс - спокойно могат да станат невъзвращенци и без това никой не знае кои са всъщност.