Депутатите спят, а находчиви печелят от скъп ток: монтират фотоволтаици на изоставени имоти

https://www.24chasa.bg/novini/article/9999391 www.24chasa.bg
Много често селският имот, на които се монтират соларните панели, представлява просто няколко ламарини. събрани накуп.

Неудачна поправка през 2017 г. в Закона за възобновяемите източници опорочила иначе смислена идея

Само соларни централи до 30 киловата са с преференциални тарифи - енергоразпределителните дружества регистрират стотици “инвеститори” в отдалечени села

Нов тип инвеститори във възобновяеми източници се появиха в енергетиката. Това са хора и фирми, които изкупуват на ниски цени западнали и изоставени къщи с терените към тях в отдалечени села, като монтират по покривите им фотоволтаични панели с мощност до 30 киловата.

Все още не се е получила приливна вълна като през 2012 г., но интересът е забележим, защото

малките

мощности

останаха

единствените,

чийто ток

задължително

се изкупува на

преференциални

цени

Замисълът на законодателя в Закона за енергията от възобновяеми източници, е бил да се насърчи слагането на соларни панели по покривите, а и монтирането на други малки ВЕИ мощности, примерно - вятърна перка в двора, а токът им да се използва за собствени нужди. Така електроенергията би се потребявала на мястото, където е произведена, като се спестяват разходите по пренасянето ѝ.

Към днешна дата единствено централите до 30 киловата останаха на преференциални цени и с дългосрочни договори за изкупуване на тока за 20 годии.

Условието е те да са върху покривни и фасадни конструкции, имотите да са присъединени към електрораазпределителната мрежа, като се позволява монтирането им и върху постройки, които са към тези имоти.

Добрите намерения обаче имат лоши последици. Компании за имоти регистрират повишен интерес за изкупуване на стари къщи и терените около тях. Един инвеститор в Плевенско например

е изградил върху

такива имоти

40-50 централи

от по 30 киловата. Така поединично те влизат в опцията за задължително изкупуване на тока по преференциални цени, а всъщност общата мощност е 1,5 мегавата, което си е една средна централа. В това село няма подобно потребление и инвеститорът продава произведения ток на електроразпределителното дружество, защото така указва законът.

Подобни случаи има и в Благоевградско, потвърдиха и източници от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

За периода от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г. пазарната цена на тока, определена от КЕВР, беше 90 лв. за мегаватчас, а от соларни централи - 94,96 лв.

За същия период обаче преференциалната цена на тока, който произвежда фотоволтаик с мощност до 5 киловата, беше 238,07 лв. на мегаватчас, а от 5 до 30 киловата - 198,27 лв.

Точно тази внушителна разлика обяснява интереса за "окичването" на въпросните запуснати села с фотоволтаични централи.

“24 часа” поиска данни от електроразпределителните компании за присъединените селски соларни централи в последните година, две.

От “Енерго-Про” съобщиха, че през 2020 г. към мрежата на електроразпределителното дружество в Североизточна България - “ЕРП Север”,

са присъединени

226 централи до

30 киловата,

като общият брой на присъединените към момента е 339. Тяхната обща мощност е към 10 000 киловата.

От дружеството срещат трудности, когато клиентите заобикалят закона и монтират централите в дворове в обезлюдени села, в които няма потребление на електроенергия.

Засечени са и няколко най-чести схеми. Едната е чрез монтаж на централи в полуразрушени сгради, негодни за обитаване. Друга подход е показване на нотариален акт за жилищна сграда със застроена площ 100 квадрата, но проверката на място показва, че става дума за склад за инвентар от 10 квадрата.

Нерядко се закупуват празни места в села почти без жители и

се изграждат

“складове за

инвентар”, които

се състоят от

няколко ламарини

От началото на 2021 г. са зачестили случаите, при които се купува голям имот, разделя се на по-малки, незаконно се изграждат “едноетажни сгради”, а съответната община издава “удостоверение за търпимост”, с което сградата става законна. След това се пристъпва към процедура по присъединяване към електроенергийната мрежа, а впоследствие и към изграждане на фотоволтаична централа.

Във всички подобни случаи липсва ползване на ток, постройките се ремонтират или изграждат само за да се присъединят централи до 30 киловата.

От “Енерго-Про” припомнят амбициозната цел, поставена от Еврокомисията, делът на възобновяемите източници в брутното крайно потребление да достигне 32%. Но според дружеството на практика в посочените случаи

се заобикаля

изискването

фотоволтаичните

централи да

бъдат предимно

за собствено

потребление,

и то върху покриви и фасади на сгради. Често панелите се поставят на земята или върху необитаеми панелни постройки.

“Това силно затруднява “ЕРП Север” в планирането на инвестициите в инфраструктурата, увеличават се технологичните загуби по мрежата, натоварват се клиентите с много повече инвестиции спрямо тези, които биха се направили, ако инсталациите се изграждаха върху покриви с нормални места на потребление”.

В компанията не са постъпвали искания за присъединяване на вятърни централи до 30 киловата с цел продажба на електроенергия по преференциални цени.

От ЧЕЗ съобщават, че за 2020 г.

присъединените

фотоволтаични

обекти с

мощност под 30

киловата са 656

За сравнение, през 2019 г. този брой е бил 340, а през 2018 г. – 266.

От началото на тази година до момента са издадени 1247 становища и са сключени 750 договора за присъединяване. Над 90% от постъпилите искания за присъединяване са с цел продажба на цялото количество произведена енергия.

Рязкото нарастване на интереса към фотоволтаичните проекти вероятно се дължи на добрата изкупна цена на енергията и значителното понижение на цените на панелите и инверторите, смятат от компанията.

И според третото енерго-разпределително дружество - ЕВН , проблемът с фотоволтаичните централи до 30 киловата и отражението му върху развитието на електроразпределителната мрежа се е появил с промените в Закона за енергията от възобновяеми източници през 2017 г. Те са постановили на преференциални цени да се изкува само електрическата енергия, произведенна от малки централи в обектите, където тя ще се консумира.

Практиката в България показа разминаване с европейската цел за производство на ВЕИ енергия за собствени нужди, защото енергията, произведена от тези централи, не се ползва на място, а се изкупува по преференциални цени и се пренася по мрежата на големи разстояния до други обекти, смятат от ЕВН.

От приемането на поправките в закона през 2018 г. до началото на 2021 г. в Югоизточна България, където оперира ЕВН,

са въведени

в експлоатация

405 такива

централи с обща

инсталирана

мощност от

11 375 киловата

Общото годишно количество произведена електрическа енергия от тях е 15 015 000 киловатчаса.

В същото време годишното количество потребена еленергия от обектите, на чиято територия са изградени те - най-вече стари селски къщи и дворове, е 189 810 киловатчаса. С други думи, само 1,26% от произведената енергия се консумира на мястото на производството ѝ. Другата се пренася по мрежата.

Според данните на ЕВН броят на неприключилите процедури за присъединяване на такива централи е 293, за които се планира инсталирана мощност от 8290 киловата. С това общата инсталирана мощност на централите до 30 киловата на територията, за която лиценз има ЕВН, ще се увеличи с 19 665 киловата спрямо 1 октомври 2018 г.

Фактор за оживлението в това строителство на фотоволтаици е, че законовата уредба изисква централата да бъде изградена във вече съществуващ обект с присъединена сграда, с презумпцията, че в него има консумация и собственикът на обекта ще използва произведената енергия. Липсата на ефективен контрол за обвързване на произведената от централата енергия с консумираната от обекта, както и възможността подобни централи да се изграждат не само върху покривите и фасадите на сградите (което е физически ограничител), но и на прилежащите им дворове изкривяват логиката на европейката директива, смятат от ЕВН.

Построяват ги за по един-два месеца

Ниските цени на имотите в

запустяващи малки села правят

инвестицията изключително изгодна

Изграждането на една малка фотоволтаична централа до 30 киловата е вече сравнително бърз процес и може да стане в рамките на 1-2 месеца. Поради икономически причини: евтини терени със съществуващи и присъединени към мрежата имоти, изграждането на такива централи започна да се случва от отделни инвеститори не за собствено потребление, а в села, където цената на сградите и прилежащите им дворове е в пъти по-ниска от големите градове.

Проблемът е, че разпределителната мрежа в тези села

исторически не е проектирана

да поеме такъв брой производители

на ток и да пренася тяхната

енергия до подстанциите,

които често са на десетки километри. В някои случаи терените дори са разположени извън строителните граници на дадено населено място, което означава, че загубите по преноса на тази енергия до мястото на консумация са още по-големи.

Подобен проблем не съществува в големите населени места, където мрежата може да поеме подобно производство. Само че там не се забелязва подобен инвеститорски интерес.

За да бъдат удовлетворени инвеститорските проекти на отделни фирми да изграждат по десетки малки централи в такива райони, се налага

мрежовият оператор да започне

да прави сериозни инвестиции

в мрежата на тези села

само и единствено за да подсигури преноса на енергията от централите, без живеещите там клиенти да имат нужда от това. Често това са села с намаляващо население, където е ясно, че няма да има увеличение на потреблението в обозримо бъдеще и няма нужда да се увеличава капацитетът на мрежата.

Това прави тези инвестиции изключително неефективни, те дори не подобряват общото състояние на мрежата за всички клиенти в цяла България.

“За да се избегне този дисбаланс, логично би било изкупуването на енергията по преференциални цени

да бъде обвързано в закона

с употребената електрическа

енергия в обекта,

към който са изградени централите, каквато е европейската логика”, смятат от ЕВН.

Източници от енерийния регулатор казват, че са се опитали да ограничат този бум на селски соларни централи, като са намалили преференциалната цена. За тока на фотоволтаици до 5 киловата преди тя беше 238,07 лв. за мегаватчас, а от 1 юли е 193,33 лв. За фотоволтаици до 30 киловата тя е намалена от 198,27 лв. на 160,11 лв. за мегаватчас. Прогнозната пазарна цена е 119 лв. за мегаватчас.

Според експертите преференциалната цена за фотоволтаиците ще покрие инвестицията, но няма да позволи купуването на имотите - запустелите къщи и дворове. И според тях

мрежата на ерепетата

не е изграждана за връщане

на енергия по мрежата

ниско напрежение,

а преобразуването в средно напрежение носи технологични загуби.

По-кардиналното решение обаче ще трябва да го вземе следващият парламент.