Мариус Донкин: Варна много се промени, но запази своята романтика

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10077924 www.24chasa.bg

Помня един албанец с магаре и с два гюма, продаваше боза, голям кеф! Тогава децата играехме спокойно на улицата, казва актьорът

По повод Деня на Варна потърсихме хора, свързани с този град, но които в момента не живеят в него.

Те разказват за любимите случки и места, за забележителностите на морската столица, за хумора и разбира се, за морето и гларусите, за странностите и характерните навици на жителите на Варна.

Аз никога не съм напускал този град духовно. Там хората са ме подкрепяли в най-тежки моменти.

Тази град през моите очи запазва романтиката си, топлинатата си. Тези хора са ми давали кураж без никакви скрупули и задни мисли. Нещо, което човек не може да не оцени, особено в сегашното време.

Живял съм основно

в една черковна

малка къща
Градът страшно много се е променил! Разраства се. Но в моите очи запазва романтиката си, топлината си. Красивите неща, които са създавали особен уют, все още се усещат. Остро съм критичен към града си заради любов към него. Но Варна много се промени. Към добро!

На моята улица “Бенковска” имаше една кръчма. И аз отивах и купувах едно кебапче за жълти стотинки. Истинско кебапче! С месо! Има с какво човек да запомни тази кръчма!

И още - риби в кошове по улицата, прясна риба, навивахме си крачолите... Имаше огромни риби - лефери, кефали, пресни миди... Моята Варна!

Помня един албанец с магаре и с два гюма, продаваше боза, голям кеф! Мен ме слагаше на магарето...

Тогава децата играехме спокойно на улицата. Ето това е Варна, всяко едно нещо е Варна. Хубава Варна.

Варненецът отива

на морето или да се

изкъпе, или да му се

наслаждава, или

да си поговори с него
Аз отивам, за да се разтоваря или да си поговоря с него. Това е за мен морето. Морето го възприемаш не като жена.

Има три закона на морето:
- Морето много дава, но и много взема.
- Морето не е до колене.
- Морето не търпи мошеници.

Предпочитам да си мълча и да си говоря с морето.
Аз съм варненец. Морето и моят град ме пречистват. Тази любов според мен е взаимна и тя никога няма да умре. Любовта е тази, която струи между нас.

Само си представете колко може да направи този народ, само да усети доверието! Между мен и моя град има доверие, затова има и обич.

Аз не съм напуснал Варна! Излязох за известно време.
В момента да играя във Варна? Това е съпроводено от много повече емоция, отколкото на друго място.

Във Варна си викахме хюмне, като говорим за диалект. Значи приятел.

Достатъчно болезнено изживявам съществуването в живота на това да дискредитираш някого, който ти пречи. Аз не знам на кого преча.

Роден е във Варна на 13 февруари 1950 г. в семейството на свещеник. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Боян Дановски. Играе в трупата на Драматичния театър в Пловдив и театър “София”. След 1979 г. се мести в Народния театър “Иван Вазов”, а от 2016-а е негов директор.

Най-известен е с ролята си на Симеон във филма “Златният век”.
Когато е на 5-6 г., настава драма - за лечението му трябва кортизон, почти непознат у нас. След много молби го изписват от чужбина на баща му. Така оцелява... Участва в богослужения с баща си.