Италианката Фиоренца Чедолинс: За четвърти път съм в Софийската опера и тук се чувствам сякаш съм си в къщи

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10080364 www.24chasa.bg

На 13 август голямата звезда на италианската опера Фиоренца Чедолинс ще гостува в спектакъла на операта „Селска чест“ от Маскани в рамките на фестивала „Музи на водата“ на езерото Панчарево. Спектакълът е под диригентството на Франческо Роза, а в останалите роли са Костадин Андреев, Веселин Михайлов, Благовеста Мекки-Цветкова и Румяна Петрова. Режисурата е на Пламен Карталов.

Между две репетиции г-жа Чедолинс сподели:

За четвърти път съм в Софийската опера. Да, пяла съм тук „Норма“, а после дойдох за „Дон Карлос“ и за „Тоска“. Винаги е много хубаво в София, аз се чувствам сякаш съм си вкъщи. Маестро Карталов и всички хора около него са много приятелски настроени. Наистина е горещо в момента, но се надявам на езерото да бъде по-приятно.

Аз обичам да пея на открито. Чувствам се много свободна, много свързана с небето, с нощта, със звездите. В такава ситуация забравяш за времето и пространството. Преди 14 години пях за първи път в Арена ди Верона. Винаги е много специално да дишаш този въздух, изпълнен с парфюми и да виждаш звездите. Аз съм много концентрирана, когато пея на открито. Специално за „Селска чест“ – обичам много тази роля, това беше първата ми голяма роля. И от началото на кариерата ми Сантуца ме следва. Дебютирах с нея на 27 години и ето сега, 30 години по-късно имам възможност да пея пак тази партия, към която имам много специално чувство.

Вече имах няколко репетиции – с хора, с оркестъра. Винаги е голямо удоволствие. Тук е и маестро Франческо Роза, мой добър приятел, с когото можем да говорим на италиански и комуникацията да е по-лесна. Всички асистенти, Вера Белева, хористите ме помнят и това е много приятно. Защото театърът е нашия живот, ние прекарваме живота си в театъра. И е много важно да се чувстваш добре и сред приятели. А аз се чувствам добре тук.

Пандемията е много трудна ситуация, особено за младите певци. Тези, които са в началото на кариерата си бяха спрени по особено драматичен начин. За нас, които вече сме изградили кариера, някак си е по-приемливо. Но за младите да пропуснат 2-3 години не е толкова лесно. По тази причина аз създадох един конкурс за млади певци по време на пандемията. Още в първите дни, когато всичко се затвори, започнах да мисля какво мога да направя, за да помогна на тези млади хора, на учениците ми, дори на публиката. Всички бяхме затворени по домовете си и затова реших да организирам състезание изцяло онлайн. Това се оказа изключително успешен проект и сега съм в началото на подготовката на третото му издание. Това е съвсем различно представяне. Участниците трябва да създадат видеоклип с материал по собствен избор, но с елементи от сцената – костюм, малък декор, с драматургия. Това е вид модерен клип, но с оперни певци, нещо като кросовър проект между новия начин за гледане на видео чрез телефон или таблет и операта. Това е начинът да се доближим до мисленето и начина на живот на младите хора. Нашите видеоматериали са гледани от над 2 млн. души. Идеята е тази – да привлечем младите хора, хората от улицата, по лесен начин, но с добри певци, които показват таланта си. Третото издание ще бъде в сътрудничество с Театро Комунале в Болоня – един много голям и престижен театър в Италия. Така че, поканвам всички български певци, а тук има много добри, да се запишат за участие. Маестро Карталов присъстваше в голямото международно жури и ще бъде част от тази идея и в бъдеще.

Сега имам майсторски клас в Милано с моята Школа за белкантово пеене, след това имаме Гала-концерт на победителите от конкурса, а после ще подготвя дебюта си в едно ново произведение, както и няколко рецитала. Имам мечта да изпея две роли, които никога не съм пяла преди. Това се две лоши жени – Еболи в „Дон Карлос“ и Амнерис в „Аида“. И двете партии са между сопрановата и мецосопрановата теситура, а моят глас е такъв, че може да ги покрие. Гласът също се променя, както всичко в живота и сега имам желание да използвам по-дълбокия регистър на гласа си.

В моята кариера винаги съм слагала изкуството на първо място. Но понякога си плащам за това, особено, когато отказвам ангажименти, които са неподходящи за мен в момента. Не е лесно да балансираш тези две страни. Оперните театри трябва да продават билети, за да се издържат, да бъдат интересни за спонсорите и затова имат нужда от голяма певица или голям певец по чисто икономически причини. Но в много случаи става твърде комерсиално. Сега кариерата върви много бързо, за десет години се минава от „Любовен еликсир“ и се стига до „Отело“. Днес животът е много по-забързан, отколкото в миналото. Но аз мисля, че за да бъдеш истински голям творец трябва да имаш време. Време да разбереш музиката, не само да скачаш от роля в роля. Ние сме артисти и имаме нужда от концентрация, от почивка, от това да се вгледаме дълбоко в душата си и да намерим нов стимул за пеене. Ние не сме машини за пеене.