Коста Каракашян показва танца не само като изкуство, но и като професия

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10101865 www.24chasa.bg
Коста Каракашян заедно с част от екипа, докато снимат Surrender СНИМКИ: ЕВГЕНИЯ ТАНЕВА

Българският хореограф, работил с Рита Ора, участва в мюзикъл с една от най-известните арабски актриси

Музикант къща не храни, казват хората. Тогава какво ли остава за един танцьор? Не само къща, но и плевня или барака няма да изхрани. С този стереотип относно артистичната професия се бори хореографът Коста Каракашян в новия си късометражен документален танцов филм Surrender (от англ. “Предавам се”).

“Той е част от трилогия, която започнахме с колежката ми Стефани Ханджийска. Тя ме покани”, обяснява Каракашян. Първата лента е нейна и разказва за женствеността. Втората е именно Surrender, която засяга темата за мъжествеността. Третата е на Силвия Чернева и е за юношеството.

“Стефани ме пита дали ми се работи около тази тема, пък от известно време на мен ми се искаше да направя нещо по-документално с мъже танцьори от различни стилове, за да разбера какво е общото помежду им”, обяснява Каракашян.

Филмът му не включва само танци, но и интервюта с четирима танцьори - Никола Хаджтанев, Реми Тоин, Кръстьо Методиев и Светослав Серопян. За документалната част отговаря Александър Цеков. 

Заедно с Каракашян задавали всякакви въпроси на артистите - защо са избрали именно тази професия, на какво ги е научила тя за самите тях и т.н. “На мен ми беше интересно

дали са попадали

на някакви

стереотипи,

защото са мъже,

които се занимават с

танци в България”,

обяснява хореографът. Едва след интервютата направили и танцовите кадри, за да бъдат те вдъхновени именно от думите им.

Оказва се, че професията дава сила на танцьорите. Най-хубавата част от нея, е когато са на сцената и публиката е вперила очи в тях. Всички участници във филма са на това мнение, макар че се изявяват в различни стилове. “Никола Хаджитанев е премиер-солист на софийския балет, Кръстьо Методиев е брейк танцьор, Реми Тоин е хип-хоп изпълнител, а Светослав Серотян сега завършва Националното училище по танцово изкуство”, обяснява Каракашян.

Той кани Серотян като танцьор на токчета. “Беше ми много интересно какъв е този стил -

да танцуваш на

високи обувки, и

каква е силата там

Беше страхотно. Той разказваше как като се качи на токчетата, изведнъж усеща много власт и енергия. В крайна сметка независимо дали са на високи обувки, или танцуват хип-хоп, силата, която им дава танцът, ги обединява”, разказва хореографът.

Композитор на 15-минутния филм е синът на Къци Вапцаров - Асен Вапцаров, който работи между Ел Ей и България.

Самият Каракашян като танцьор е изпадал в много стереотипни ситуации. Най-честата е поговорката, че артист къща не храни. “Голямата цел на филма и на работата ни със Стефани е да създадем по-устойчиви финансови възможности, за да може танцьорите да са удовлетворени и да се занимават с това, за което толкова много са учили.

Смята се, че ако

танцуваш, го правиш

за удоволствие

Трябва да бъде или безплатно, или за много малко пари. Искаме да покажем, че това е равностоен труд на всяко други изкуство или индустрия. Танцовата работа трябва да се заплаща”, обяснява Каракашян. 

При това танцът не е само изкуство, но е свързан и с физическо натоварване. “Артистите в него тестват пределите на телата си. За разлика от спорта танците трябва да излязат много леки, сякаш не ни костват никакви усилия. Всъщност физическото натоварване е огромно, но се налага да го крием”, обяснява Коста. Surrender ще има премиера през есента.

Коста има опит в танцовите документални филми. Лентата “Чакайки за цвят” (Waiting For Color), която разказва реални истории на хората от ЛГБТ общността в Чечня, спечели престижната награда “Люмиер” на кинофестивала “Синеданс” в Отава през 2019 г. Той бе и асистент хореограф на на песента Bang, която Рита Ора снима в България. 

Коста не само прави филми, но и не спира да танцува. Преди няколко седмици излезе мюзикълът “Коко Шанел”, в който си партнира с известната египетска актриса Шерихан. Лентата проследява живота на модната икона посредством танци и музика.

“Това е голямото завръщане на сцената на Шерихан”, допълва Каракашен. Кадрите за него заснемат още през 2018 г. Шерихан е много популярна в Арабския свят заради екстравагантния си моден вкус. Тя се оттегля от сцената през 2002 г., след като ѝ поставят диагнозата рак, а и след преживяна тежка катастрофа с кола. Именно с мюзикъла си се връща в светлините на прожекторите.

Коста участва в последната сцена на мюзикъла. “Тя е много динамична, с шевни машини, Шанел е в средата - смела и горда. Имах честта да танцувам соло с нея. Тя е страхотен професионалист”.

Шерихан искрено се наслаждавала на работата. Дори след като заснели последния кадър от лентата, оставили музиката за бели денс, а тя не спряла да танцува, макар че преди това снимали около 16 часа.