"168 часа": Забравената София - първото кино с разказвача и бирарията с нечуваната музика

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10128507 www.24chasa.bg

“Вратата се отваря”, “Влиза жена му”, “Той не я забелязва”, обяснява господинът на пост при прожектирането на първите неми филми у нас

Собственикът на “Ариана” по незнаен начин се снабдявал с грамофонни плочи и пускал парчета доста преди излъчването им от “Родно радио”

“Софийският “Модерен театър” е вече открит и уморените столични граждани всеки час могат да намерят там почивка срещу 30-40 стотинки. Приятно забавление за окото.”

Така бива отразено в пресата откриването на първото кино в столицата и въобще в България. Само че това не е първият досег на софиянци с магията на седмото изкуство. Първата официална демонстрация с кинематограф, или жива фотография, в България се е състояла на 11 декември 1896 г. в кафенето на софийския хотел “България”.

Още преди това се съобщава за ежедневни вечерни прожекции (без такса и т.н.), на които любопитните могат да се “почудят малко на човешкия ум, за който, види се, няма нищо невъзможно”.

Това се случва благодарение на гостуването на един мистериозен чужденец и “знаменит хипнотизатор” в София.

“Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел “Македония” показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона”, пише на 8 декември във в. “Народни права”.

Постепенно импровизирани кина изникват на различни открити места в града. Така в Градската градина една вечер опъват бяло платно, а около него се скупчва любопитна тълпа, която неочаквано се трансформира в публика.

“Срещу платното поставиха нещо като магически фенер. Апаратът затрака и върху платното видяхме оживени фотографии - свидетелства Георги Каназирски-Верин в книгата “София преди 50 години” от 1947 г. - Един поливач на улица опръсква един разсеян минувач; после кавалерия препуска и ето даже че конете идват към нас... те като че ли ще ни прегазят... аз изумявам от страх. Светлината идва, платното е отново бяло. Това беше първият кинематограф. Цялата нощ не спах и мислех по това чудо.”

Малко след това една кръчма срещу Шарения мост (днес - Лъвов), където по-късно се намира хотел “Бел Вю”, е преустроена в кино. Салонът побира повече от 30-40 души.

“Входът струваше 30 и 50 стотинки. На екрана се даваха малки фарсови комедийки, които траеха по пет-десет минути - пише Верин. - Понеже филмът беше ням, до екрана стоеше един господин, който обясняваше действието с висок глас: “Вратата се отваря”, “Влиза жена му”, “Той не я забелязва”, “Той блъсва гарафата, която пада и се счупва” и прочее.

Едва две-три години по-късно на мястото, гдето е днес “Модерен театър”, в една дълга зала столичният жител Вакаро инсталира първото кино, което даваше по-големи комедии, но все пак неми и с обяснител.”

“Модерен театър” е открит на 4 декември 1908 г. Построяването на киносалона е възложено от италианеца Карло Вакаро на арх. Димитър Начев, който преобразява двуетажна къща на бул. “Княгиня Мария Луиза” в район “Оборище” в красива сграда с елементи в стил виенски сецесион. Екранът е с размери четири на три метра, а към него имат изглед места за около 400 зрители - 72 места на балкона, 10 ложи и 280 места в партера.

През 1909 г. киносалонът става представител на “Пате фрер” за България и Македония. “Модерен театър” финансира създаването на първите български хроникални филми, а през 1915 г. пак благодарение на негови средства излиза на екран първият български филм “Българан е галант” на Васил Гендов.

105 години след откриването на първото кино в София - през 2013 г. - дейността му като такова е преустановена.

Друго любимо място на столичани, което вече не съществува, но е култово за времето си и осигурява първи и уникален достъп до най-модерните музикални парчета, е бирарията на езерото “Ариана”. Преди Втората световна война и най-вече през трийсетте години това е едно от най-посещаваните заведения и в него звучи музика целогодишно.

"Тази неспирна музика не само рекламираше самата "Ариана", но създаваше немалко удоволствия и на онези многобройни безплатни слушатели по пейките край езерото, които, за съжаление, не можеха да си позволят дори и една бира в нея - разказва Драган Тенев в своята увлекателна книга “Тристахилядна София и аз между двете войни”. - Междувременно в “Ариана” нямаше оркестър. Тя беше озвучена с два силни високоговорителя, през които обикновено звучаха най-модерните за времето шлагери.

Как се снабдяваше с грамофонни плочи собственикът на заведението, не можеше да разбере никой, но той винаги успяваше да ги излъчи доста преди излъчването им от “Родно радио” и хората в градината ги слушаха с голямо удоволствие.”

Кога заведението се превръща в сцена на най-добрите софийски кънкьори четете ТУК