1 млн. златни лева платили за банята - първата лечебна сграда у нас, работеща с модерна спа процедура
В началото на Нова България била железницата... Най-бързо цивилизацията пристига на релси - вози модна архитектура, нов бит, индустрия, прогресив мозъци, изтънчени маниери, световни познания, войни, епохи, икономически просперитет. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия на юг от Стара планина през есента на 1885 г. първа работа на новодошлия княз Фердинанд била да вдигне модерна жп гара в престолния си град. Народното събрание през 1885 г. вече е приело Закон за железниците и държавата изцяло поема строителството, експлоатацията и поддръжката на железопътната мрежа в България, така че трябва да се действа.
И ето, на 1 август 1888 г. при височайше монархическо присъствие тържествено е открита Централната “желязо-пътна станция” в София. Месец-два преди това, на 23 юни 1888 г., влиза в експлоатация линията Вакарел - София - Драгоман (от направлението Белград - Цариград).
Стратегията на младия наперен Кобург е простичка, но далновидна: да премести трасето на “Ориент Експрес” и товарните влакове Букурещ - Русе - Варна - Истанбул през Белград - София - Пловдив - Свиленград. Сиреч, да вкара Нова България в пряка европейска дестинация. А не изостаналата балканска държава да бъде заобикаляна железнично и да си остане намусена, невежа и вечно настръхнала за битки в защита на Европа, както във вековете през Първото и Второто българско царство.
Случайно кацнали извънземни тогава биха останали смаяни от модата, натруфения шик и нравите на новия градски елит на набъбващия полис под Витоша. Мъжките екземпляри в черни дрехи и цилиндри (високи похлупаци на главите), бомбета или “сламени” гарсонетки, а крехките женски с големи обръчи срещу космически лъчения над главите и косите си - широки шапки и умбрели с дръжки. Също ръкавици, ветрила и други глезени джунджурии. От раменете до пъпчето стегнати в корсети, а надолу до глезените скрити в конуси от телове, плат и дантели (дълги тежки рокли). Все надеждни съоръжения за атмосферна защита по модата, именувана “ала франга”. Демек европейската. Редом с местните шопи “белодрешковци”, крачещи от Централна жепе гара София към Шарения (Лъвов) мост и пазара до джамията Баня баши. Селяни в ръчно тъкани тежки национални носии, натоварени със стока за продан, именувани по картичките “Пейзантс де София”. Космическите зевзеци не биха се хилели обаче, ако бръмнат по на Запад – и в Белград, Будапеща, Прага, Париж, Лондон, Чикаго гледката била подобна.
Европейският подем се усетил и в близките до София минерални курортни села. В същите години се появил и омнибусът, наричан у нас
“трамвай с коне” Реплика на легендарния от американските история и уестърни “дилижанс” за хилядни пусти разстояния, само че за градско и близко возене, пак за 6 до 8 пътници...
Около и в столицата имало 4 постоянно действащи линии на конския омнибус: от Гурковския площад (пл. "Св. Неделя") до Гарата, до Горна баня, Княжево и Банки. (По Г. Тахов, "София между две столетия", 1986)
Да се запознаем отблизо и с един от пилотите на специалните КПС (конско превозно средство) бай Христо, едничък изтипосан на фото за историята: „Отдавна отмина времето, когато, за да се отиде от София до Банкя и обратно, се правеха големи приготовления. Вземаше се и суха храна, защото пътуването с файтон траеше цял ден. Отдавна изчезнаха и звънците на конския трамвай на Христо Размов, който изминаваше разстоянието със задължителна почивка на дядо Величковото ханче до Филиповци.
Там пътниците се подкрепяха с топло ръжено кафе и сиренце. Конският трамвай вземаше от София пътници, багаж, продукти, хляб, месо, както и пощата.
При пристигането си в Банкя той подаваше чрез тръбата на трамвая силен сигнал и всички се събираха в центъра на селото около него. Бай Христо въвеждаше ред. Най-напред слизаха пътниците. След това той разтоварваше багажа, разпродаваше хляба, продуктите, месото, зеленчука, а след това разпределяше пощата.
Бай Христо беше най-търсеният и уважаван човек. Той съобщаваше всички новини от голямото “село” (столицата). Но времето на бай Христо остана в историята.
Днес Банкя е град-спътник на нашата столица. До него води влак на всеки 40 мин, асфалтово шосе и автобусна линия.
Пътуването се мери вече в... минути. На всеки 10 - 12 минути тръгват автобуси за Банкя.“ (Д-р Въло Д. Нинов, “Минералните извори в София и Софийско”, 1979 г.)
Кой поставя славното начало на Банкя като тих пасторален курорт, четете ТУК