Големият Георги Чапкънов-Чапа: Отивам си!

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10191306 www.24chasa.bg
снимки: Юлиан САВЧЕВ

Не мога повече нито да работя, нито да говоря, нищо. Поне оставих нещо след себе си, казва великият скулптор

Главният прокурор Иван Гешев присъства на събитието (вторият вляво)
Главният прокурор Иван Гешев присъства на събитието (вторият вляво)

"Отивам си! Не мога повече нито да работя, нито да говоря, с нищо не ми се занимава. Поне хората ще ме запомнят с нещата, които направих. Ето и на днешния ден, празника на Света София, като погледнат паметника в центъра, все някой ще знае, че аз съм го направил".
Това сподели популярният ни скулптор Георги Чапкънов-Чапа, който бе на откриването на сътворения от него бюст-паметник на американския президент Удроу Уилсън вчера. През цялото време гениалният художник бе превит на две на столче, а когато му дойде ред да сподели за творбата си, Чапа само промълви: "Какво да кажа, паметта от предишните поколения трябва да е жива". През цялото време той бе подкрепян до микрофона от приятеля си Иван Тенев и няколко присъстващи на събитието, между които актьорът и шеф на Сатиричния театър Калин Сърменов и президентът Георги Първанов.
"Както вече не веднъж ви споделих, Чапа не е в най-добро състояние. Не искам да кажа, че е много болен, но това е положението", каза преди последното влизане в болница за приятеля си Чапкънов Агент Тенев.
В последните 2-3 години скулпторът бе останал без работа, имаше проблеми с очите, а и семейните несгоди го преследваха.
Като започна пандемията, Чапа не се ваксинира, но впоследствие направи това.
На събитието вчера той сподели, че по принцип никъде не ходи вече, защото няма сили, но за тази откриването на паметника на Удроу Уилсън, прави изключение.
Събитието вчера не мина и без участието на главния прокурор Иван Гешев. Инициатори за построяването на бюст-паметника са Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България.
В мотивите си да бъде издигнат паметник организаторите припомнят исторически факти, според които териториалните претенции на съседни страни към България през 1919 година били огромни и под въпрос е било поставено самото съществуване на страната ни като суверенна държава. Намесата на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това. Той обявява, че по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на самостоятелна държава. Постъпката му е основната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 г.