Владимир Явашев: Най-голямото препятствие за опаковането на Арката е, че Кристо не е там (Снимки)

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10194293 www.24chasa.bg
Опакованата Триумфална арка в Париж Снимки: Ройтерс

Оригиналната идея е от 1961 година

Следващите 14 дни са белязани със световно събитие с българско участие - мечтата на българския творец Кристо и съпругата му Жан-Клод.
Опаковането на Триумфалната арка е вече факт.

„Постоянно се усеща отсъствието на Кристо. Много ме питат кои са най-големите препятствия за проекта. Аз винаги отговарям, че първото голямо препятствие е, че все пак Триумфалната арка е национален монумент и трябва много да се внимава като се работи, с всичките неща… И то не е само национален монумент, а е нациаоналният монумент. Това е първото сложно нещо. Второто е, че терасата за публиката винаги остава отворена за публиката. Не сме я затваряли“, каза шефът на проекта за опаковането Владимир Явашев пред кореспондента на bTV в Париж Десислава Минчева.

Владимир Явашев: Най-голямото препятствие за опаковането на Арката е, че Кристо не е там (Снимки)

Той казва, че най-голямото препятствие пред проекта е, че самият Кристо не е там.

Владимир Явашев: Най-голямото препятствие за опаковането на Арката е, че Кристо не е там (Снимки)

През 1995 г. когато Кристо опакова Райхстагът, канцлерът на Германия Хелмут Кол отказва да се появи на откриването. Комуникацията с френските власти обаче е напълно различна, тъй като проектът е одобрен лично от президента Еманюел Макрон.

Владимир Явашев: Най-голямото препятствие за опаковането на Арката е, че Кристо не е там (Снимки)

„Процесът беше малко по-дълъг и сложен. Всъщност, оригиналната идея за Арката е от 1961 година. След като бяга от България, Христо е живял в Париж между 1958 и 1964та година, а от 1961 година той има много идеи за монументи, сгради, паметници. И една от тези идеи е Триумфалната арка. Тя не е била предложена на никого тази идея. Просто е останала някъде с един фотомонтаж, който той е направил“, обяснява Владимир Явашев.
През 2017 година Франция предлага на Кристо да направи някаква акция с музея или около музея Жорж Помпиду в Париж. Намесва се лично директорът. „Христо каза не. Единственото нещо, което аз искам да направя, е Арката в Париж. И те тогава предложиха идеята на Филип Балавал, който е президентът на Центъра за национални монументи. Той много я хареса. Той я предложи на Макрон. И Макрон я хареса като идеята и така се случи всичко“, спомня си Явашев.

Владимир Явашев: Най-голямото препятствие за опаковането на Арката е, че Кристо не е там (Снимки)

„От 1961 година са се променили много неща. Той е само като концепция, въобще не е изчистено нищо. Даже има един фотомонтаж, в който Христо е снимал един от неговите пакети и е направен като фотомонтаж върху Арката. Така нито пропорциите са същите, няма нищо общо като визия. Освен, че Арката е опакована. Но визуално
е много по-различно. После от 80-те години прави един колаж, който е много сходен.

Владимир Явашев: Най-голямото препятствие за опаковането на Арката е, че Кристо не е там (Снимки)

Само цветът е малко по-различен. Христо по принцип в началото, преди да му се идеята, платът винаги е по-неутрален и после вече с проекта идва
каквъв цвят ще е и т.н. И първите картини на „Чадърите“ са много по-прости и схематични, както и на „Бягащата ограда“, както и на „Вратите“ в „Сентръл парк“, обяснява Явашев.

Владимир Явашев: Най-голямото препятствие за опаковането на Арката е, че Кристо не е там (Снимки)

Триумфалната арка в Париж трябваше да бъде опакована през пролетта на 2020 година. Кристо още е жив. Франция вече е дала зелена светлина за проекта. Изведнъж всичко спира, но не заради COVID-19, а заради… птица.
На това място точно през месец май гнезди един сокол. Именно заради това проектът е отложен за септември.

„Всъщност, този сокол много ни спаси. Защото това беше времето, когато всичко беше съвсем заключено. А бяхме почти готови преди това. Така че, соколът се оказа от голяма помощ за нас. Има една организация орнитолози, която се занимава с птиците в Париж и във Франция по принцип. И те са загубили много от този тип соколи при пожара на Нотр Дам и имаше много чувствителност към това. Но ние във всичките проекти, които Христо и Жан-Клод имат, има винаги нещо, което трябва да
изчистено с птиците“, казва Явашев.

Появява се ново предизвикателство. Точно под Арката се намира гробът на незнайния войн. Немислимо е той да не бъде недостъпен. Немислимо е също да не се спазва специален ежедневен ритуал пред него. Всяка вечер работата по Триумфалната арка спира, за да бъде запален вечният огън.
„Това е уважение към загиналите войници, то е съвсем различно нещо. Това е в съгласие с организацията, която се грижи за вечния огън. Между 17 и 19 спирахме да работим, докато те си правят церемонията. Все още го правим така и ще продължи по време на проекта“, обяснява ръководителят на проекта.

Откриването на опакованата Триумфална арка премина без слова и церемонии, но около един милион души ще могат да получат парче от плата, с който е опакована.

През 1985 година Кристо и съпругата му Жан-Клод вдъхновява Париж с опаковането на най-стария мост над Сена – „Понт Ньоф“. Наричат го поетичен жест.

Френските власти с удоволствие разказват с каква лекота са приели опаковането на Триумфалната арка. „Когато дойдоха да ни представят проекта, веднага разбрах, че трябва да го реализираме. Знаех, че ще ни изненада, ще ни възвиси“, казва кметът на Париж Ан Идалго.

Преди Кристо да почине той е обсъдил с Владо Явашев реализацията на още един проект – пирамидата в Абу Даби. След този проект обаче други няма да има.