При “невъзвращенеца”, изготвил завещанието, работил бащата на Богдана Карадочева
Цар Борис III реже лентата на първата частна железница,
построена от моя дядо, Асеновград - Крумово
Внукът участвал в мисии в Ирак и Афганистан като експерт по киберсигурност
Читател на "168 часа" се свърза с нас с разказ, че преди 1989 г. е узаконил и живял в получен чрез завещание апартамент в София от свой роднина от САЩ. След промените жилището по думите му се озовава от едни ръце в други, докато Георги Примов работи като експерт по киберсигурност във Вашингтон. През последните 30 години е наемал множество адвокати и всеки му обещавал, че най-накрая ще приключи сагата с наследството, но резултат няма. Оказва се, че е минал давностният срок и българинът не може да претендира за наследеното жилище.
Моята история е симптоматична за кардиналните различия в понятията законност и правов ред и тяхното тълкуване и прилагане преди и след промените от 1989 година.
Семейната сага, която ви разказвам, е достойна за филм с всички необходими елементи на реалната драма – наследство от далечен дядо от Америка като в приказките,
завещание със стойност на
музеен експонат
(с восъчни печати, подписи на видни държавници и т.н.), суперапетитен апартамент в самия географски център на София, узаконяване при комунистическото законодателство, ограничителни наредби, след това при настъпване на "демонокрадцията” поточното му прехвърляне с помощта на подкупени нотариуси и още по-корумпирани съдии, безспорно замесени в трибуквените силови групировки на деня. Имам около 150 оригинални документа, които показват цялостната хронология на този апартамент.
Историята започва някъде в далечната 1966 - 1968 година, когато на едно събиране на големия ни род в Асеновград се получи екзотична картичка от тогава загадъчната, далечна и мистериозна Венецуела. Там, с разкривения почерк на човек, напуснал отдавна България и живял дълго време в чужбина, и написано със стария правопис отпреди 9.9.1944 г. имаше топло послание до покойната ми баба от далечен сродник на семейството ни (първи братовчед на дядо ми по бащина линия – и двамата мои съименници).
Тук вметвам една скоба - аз съм от стар асеновградски род. Дядо ми е бил кмет на града в края на 20-те години на XX век и в мандата му е построена първата частна железница до село Крумово. Лично цар Борис III е ходил да реже лентата. Чувал съм, че двамата са били приятели и тази информация е потвърдена от Николай Хайтов.
Дядото от САЩ – също Георги Примов, пък е един от основателите на кожухарската промишленост в България. Преди около 30 години се бях запознал с Богдана Карадочева и когато чу фамилията ми, тя ми каза, че нейният баща е работил при моя далечен роднина.
Връщам се отново към дядото от САЩ. Той се изселва от България около 1957 г. Има спекулации, че е бил богат и
се е откупил,
за да не замине с еднопосочен билет за известните лагери
Установява се във Венецуела. Именно оттам пише картичката на баба ми, която е вдовица, тъй като дядо ми и негов братовчед са убити в засада през 1944 г., малко след установяването на комунистическото управление в Асеновград.