Надминете моите 100 години, пожелава Мария Илиева

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10324146 www.24chasa.bg
Мария Илиева с тортата за стогодишнината си СНИМКА: Личен архив

Достолепната дама е съпруга на един от българските небесни асове, спътник на Димитър Списаревски - Богдан Илиев

Мария Христова Илиева, родена на 14 октомври 1921 във Варна, израства в Котел. Завършва Първа девическа гимназия в София и школа за детски учители. В София се запознава с летеца Богдан Илиев, най-добър приятел на току-що загиналия й брат летец.

Женят се през 1941 г. и през 1942 година се ражда първото им дете - Ивана, а две години по-късно и второто им дете Николай.
След няколко години живот по летищата и уволнението на съпруга като бивш царски офицер през 1946 г. се установяват в Монтата. Мария се посвещава на отглеждането и възпитанието на децата.

Семейството минава през тежки периоди (политически гонения, болести, но благодарение на вярата си те успявят да преживеят всичко и да запазят духа си).

Заради ковида юбилеят й е празнуван в много тесен семеен кръг само с 2-те деца, тримата от внуците и 2-ма от правнуците. От името на кмета на Банкя получава поздравителен адрес, което приятно изненадва столетницата. От останалите близки и приятели от цял свят получава десетки видеопоздрави.

Заместник-кметът д-р Александра Александрова посети в дома столетницата , за да поднесе своите и на кмета на Банкя Рангел Марков почитания.

Столетната леля Мария, заобиколена от най-близките си, духна свещичките, бележещи цифрата 100.

На рождения си ден, помолена да каже една думичка,
рожденичката като заръка, като завет, като пожелание

каза "Обич"!

След това тя получи подаръка си от районната администрация - картина на художника Стоян Мирчев и поздравителен адрес от кмета на Банкя, след прочитането на който лицето светна. А той гласи:

“Уважаема госпожо Илиева,
За мен е чест и удоволствие да зная, че с тези поздравителни думи за вас мислено ще присъствам на вашия забележителна 100-годишен юбилей.

Ден като днешния е радост за всички нас, които осъзнаваме, че в нашия град, така богато надарен с природни забележителности, има и забележителни хора, които се радват на почтената си възраст.
Убеден съм, че особено щастливи край вас са и вашите близки, на чиито грижи и любов се радвате в своята житейска есен. Вашата взаимна любов и топлота един към друг ви правят по библейски благословено семейство, в което възрастният човек е обект на особена почит и внимание.

Бъдете още много години здрава, обичана и закриляна от своите близки. Вие сте осъществен човек, след като сте изградили такова сговорно семейство. Бъдете му морална опора и нека то продължава да ви вдъхва желание за живот, бодрост и жизненост!

Честит юбилей!”

Как се чувства

на 100 години?

“Щастлива от обичта на всички, които са близо до мен, и от това, че все още мога да чета.”

Кои от събитията през дългия живот са оставили най-силни спомени?

“Щастливото детство, войната, любовта с моя съпруг, раждането на децата, на внуците и правнуците.”

Кои са по-важните неща, които са помогнали да достигне тази възраст?

“Да търся винаги първо доброто в тези, които срещах през дългия си живот, да съм благодарна За това, което получавах от него, и да мисля за хубавото, което ми предстои, вместо за доброто, което е свършило, или за лошото, което е минало.”

Какво би пожелала от достолепните си 100 години на тези, които идват след нея?

“Да са здрави, да намерят техния път към щастието и да надминат моите години!”, с усмивка казва столетницата.

За живота на нейния съпруг има излязла изключително интересна документална книга - “Орелът от Камена Рикса” от Любен Овчаров, претърпяла две издания. Готов сценарий за филм!

В нея е и тяхната любовна история

Безкрайно интересна и преплетена със съдбите на много наши елитни небесни асове... Ето откъс:

“Болката и скръбта на Мария и Богдан по Матей (пилот, неин брат) ражда една неочаквана връзка - любов. Тя вижда в него загиналия си брат, той вижда в нея своя загинал приятел и боен другар... Щастлив, че е срещнал и целунал вече абитуриентката от столичната девическа гимназия. Всяка събота и неделя идва с влака от Карлово в София, за да я види. Очаква с нетърпение 24 май - празника на светите братя Кирил и Методий, за да я види отново.

Ето едно негово писмо:

“Драга ми Мария,
Бях назначен с един взвод войници да представя летището на зарята в Сопот. Ние си спомнихме тази вечер за мнозина загинали летци и ти най-добре разбираш какви чувства изпитвах, когато имената на свидни другари бяха високо произнасяни в тишината, а вместо тях отговаря-ха гласове. Един от тях беше моят... Едно сърце престана да тупти, един дух вечно ще лети!... На връщане от зарята в душата ми имаше толкова тъга и светлина...”

Лъсва втората звезда върху пагона на Богдан и той вече може да мине под венчилото със своята “пламенна птичка”. Тя е втора година в курса за детски учители, който така и не завършва. Една заповед ги поставя на кръстопът.

Двама души - Богдан и Списаревски - трябва да подсилят инструкторския състав на карловската изтребителна школа, преместила се в Долна Митрополия. Богдан е готов да замине и без Мария, но дядо поп (неговият баща - б.а.) в писмо до сина си отсича: “Не! Където мъжът - там и жената! Тя ще бъде учителка на моите внуци. Няма да работи!” (Режисьорката Адела Пеева има документален филм за Списаревски и там се позовава и на приятелството му с Богдан - б.р.)

Прибират се с Мария и двете им деца в Монтана. Захваща се със земеделие. Купува книгата “Майка” на Максим Горки и върху заглавната є страница, за собствена утеха и за утеха на своята Мария, написва: “Досега в семейния си живот мислех и обичах най-много моята стоманена птица и летенето, и след това семейството си. Отсега нататък ще мисля и работя най-вече за децата си и майката на моите деца...”.

В деня на уволнението му осиротелият без авиацията капитан Богдан Илиев ще сътвори най-хубавия спомен за двете си рожби.

Облича запазената от офицерството

му бяла лятна униформа

и сяда пред фотографа, с дясната си ръка прихванал Ивана, с лявата - Николай.

Блясва лъчезарната му усмивка и в същия миг блясва светкавицата!

С този мил спомен Ивана и Николай ще растат, щастливи, че имат такъв татко. Гледа ги майка им в прегръдката му, а той – с онази тъга по самолетите, й казва: “ Сега те ще ми бъдат криле!”.