Милен Миланов - от сцената и фондация "Аскеер" до книга за театъра

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10333541 www.24chasa.bg
В ролята на АА в „Емигранти“ от Сл. Мрожек, постановка Диана Добрева, 2014, Театър „Българска армия", за която е отличен с наградатга "Максим". СНИМКА: Иван Дончев

Сборникът "Градината с кринове“ е обяснение в любов към изкуството

Актьорът, съучредител и дългогодишен председател на фондация „Академия Аскеер“ Милен Миланов ще представи книгата си „Милен Миланов: Градината с кринове“ на сцена-клуб „МаксиМ“ в Театър „Българска армия“ днес (28.Х.).

Съставители на изданието са проф. д.ф.н. Георги Каприев и доц. д-р Юрий Дачев.

Освен текстове на Милен Миланов книгата съдържа и текстове на проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. д.н. Пламен Дойнов, доц. д-р Георги Лозанов, д-р Митко Новков, Георги Господинов, Иван Теофилов, Асен Шопов, Диана Добрева, Илка Зафирова, Александър Секулов, Владимир Зарев, Федя Филкова и др.

Милен Миланов: „…това е нашата градина с кринове, които полагаме като пред олтар ведно с нашите страсти, любов, копнежи и нашата устременост…“, пишат известни критици.

Юрий Дачев (Литературен вестник, бр. 29, 9–15.09.2020): „В книгите за хората на театъра често пъти театралността бива засилена: като в споделеното от „главния герой“, така и в отраженията в приятелските очи. Друго усещане остава тази книга. Талантливото сценично присъствие и емоционалните отгласи са неотделими от мисълта за българския театър – напрегнатата, загрижена, насочена в различни посоки… В това отношение книгата оглежда Милен Миланов „вярно с оригинала“ и в убедителна цялост. Доколкото, разбира се, това е възможно при един питащ и питащ се, немирясващ и изненадващ човек. Ценно е написаното, скъпо ми е непрочетеното у Милен. 

За нас обаче ти си по-специален човек, направен от живата глина на всички изкуства. Ти си актьорът, който чете и пише, знае и може. Актьорът, който събира хората около високи каузи. Актьорът, който прави неща, които светят отвътре.

Георги Господинов: „Такива широко скроени и отворени към света хора са рядкост не само по тукашните ширини. Никога не съм бил фамилиарно близък с него, не обичам този тип близост, но винаги знам, че някъде, обвит в струйка тютюнев дим и заобиколен от книги или от хора, на които развълнувано обяснява нещо, Милен вече има идеи за сто нови неща. И това прави света малко по-лесен за понасяне.

Едни от най-хубавите думи, които някога съм получавал, бяха от него някаква вечер след поетическо четене в „Сфумато“. Милене, сега ти ги връщам, те са точни за теб: Как успяваш всяко нещо, което направиш, да стане събитие?“

Георги Каприев:Присъствието на Милен Миланов в българската култура може да се обобщи с две думи: работа и отговорност. Методичната му съпротива срещу посредствеността, най-вече в перспективата на новия български театър и неговата история, въведе корекция в структурата на тази перспектива и формата на театралната история. Акцентът пада върху създаването на памет – при неутрализиране на натиска, упражняван от злободневното и конюнктурното. Влизането в историята, както го изповядва и практикува Милен Миланов, се основава върху безостатъчно дискредитиране на херостратовския комплекс. Действителното встъпване в нея е съзиданието – съзиждането на храма. „Другото е вятър“, настоява той.“

Събитието ще бъде реализирано при стриктно спазване на всички противоепидемични изисквания и съгласно последната заповед на Министъра на здравеопазването.

Кой е Милен Миланов?

Милен Атанасов Миланов e български актьор, меценат, съосновател и председател на Фондация „А'Аскеер“.

Роден на 15.09.1950, гр. Варна.

Завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1977) и Икономика, организация и управление на културата, УНСС (1992).

Изиграл е десетки роли в легендарни спектакли на режисьорите Любен Гройс, на когото е асистент-режисьор на постановката „Медея“ и с когото работи до преждевременната му кончина над ролята на Хамлет по уникалната му режисьоска текстова адаптация на едноименната Шекспировата драма; Иван Добчев, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен Шопов, Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Николай Ламбрев – Михайловски, Диана Добрева и др.

Започва творческата си биография на сцената на „Н. О. Масалитинов“.
    От 1979 г. е в трупата на Театър „Българска армия“, има многобройни участия в тв и радиотеатъра.

Съосновател (1991) и председател на Надзорния съвет на фондация „А'Аскеер“ (1992-2002), председател на фондацията (от 2002-2019). Продуцент, съсценарист и участник в галаспектаклите на Академията за връчване на годишните театрални награди „Аскеер“ на 24 май, излъчвани по БНТ (от 1992). 

Член на УС (от 1992-2010) на Атлантическия клуб в България.
Съосновател (1995) и член на УС (от 1995-2010) на фондация „Манфред Вьорнер“.

Съосновател (1996) и член на Настоятелството (от 1996) на фондация „Любен Гройс“.

Съосновател и пръв председател (1997-2001) на Сдружението за защита на авторските и сродни права на артистите в България „Артистаутор“.
Национален координатор на Република България по посещението на папа Йоан Павел Втори у нас (23-26 май 2002).

Продуцент и съсценарист на галаспектакъла в НДК на 24 май 2002 г. в чест и с участието на папа Йоан Павел Втори.

Учредител (2005) и съставител на ежегодната издателска поредица на фондация „А'Аскеер“ Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер“.

Съосновател (2010) и член на УС на фондация „Крикор Азарян“.

Носител на национални и международни награди и отличия, между които:
 - Награда за актьорско майсторство от VI Национален преглед на българската драма и театър - за ролята на Еньо – Теофил Монаха в „Антихрист“ по Емилиян Станев, постановка Иван Добчев (1979)
 - Почетен знак на град София за принос в развитието на културата (1989)
 - Най-високото отличие на Съюза на артистите в България – Златна значка за цялостен принос в развитието на театралното изкуство (2000)
 - Специална награда Почетен плакет на ТБА за цялостен принос в театралното изкуство (2000)
- Златен плакет и почетна грамота от папа Йоан Павел Втори за принос към международното културно и духовно развитие (2002)
 - Награда „МАКСИМ 2015“ за постижения в театралното изкуство - Категория „Водеща мъжка роля“, за ролята на АА в пиесата „Емигранти“ от Славомир Мрожек, реж. Диана Добрева.
 - Пръв носител на наградата „Николай Кънчев“ (2016 г.) в новоучредената категория „Съратник“ за 10-годишния му творчески принос в осъществяването на „Поетичен Никулден“.
- Почетен Диплом от Ректора на Нов български университет - в категорията „Личности“ – „За принос в развитието на научноизследователската програма "Литературата на Народна република България (1946–1990)“, реализирана от департамент „Нова българистика“ на НБУ, и по повод 10 години от нейното начало“ (2018).