"24 часа" ги нарече "диамантени", а треперещата дясна ръка на Лаура показа какво е любов

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10340130 www.24chasa.bg
Ерика Зафирова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Симона Дянкова - първите олимпийски шампионки на България в художествената гимнастика. СНИМКА: ЛЮБОМИР АСЕНОВ, LAP.BG

5 години след “кръщенето”, стигнали до Олимп и космоса на художествената гимнастика, момичетата от ансамбъла слизат от сцената

"Направете така, че хората да не говорят за златните момичета, а да говорят за вас.” С тази реплика започна новата ера за ансамбъла на България по художествена гимнастика. С тази реплика започна и статията в “24 часа” през януари 2017 г., превърнала се в кръщелно на отбора - Диамантите.

5 години по-късно диамантите слизат от сцената, засенчили златото и доказали, че блестят различно. Те са първите в историята олимпийски шампионки по художествена гимнастика за България - Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова!

Пътят към Олимп е осеян и с блясък, но и с трудни препятствия. Извървяват го заедно повече момичета, водени от шлифовчиците на българските диаманти в художествената гимнастика. Обединени в думата “отбор”. Превърнали се заедно в отбор епоха.

В началото в отбора са Симона, Мадлен, Лаура, Елена Бинева и Теодора Александрова. И три други нешлифовани диамантчета - не просто резерви, а конкуренция на световно ниво - Стефани Кирякова, Камелия Стоилова и Мадлен Сергеева.

Осъзнавайки уникалността и силата си и започвайки да вписват своите имена в историята, момичетата приемат прозвището си Диамантите - татуират си по малко диамантче на пръстчетата и продължават към мечтата да нарисуват и петте олимпийски кръга със златен отблясък към страниците на своята диамантена приказка.

След сериозна контузия на Теодора Александрова през пролетта на 2018-а в основния състав се включва Стефани Кирякова. През юни 2019-а заради контузия, която може в бъдеще да попречи на отбора по време на състезание, Елена Бинева взема важно решение. 19-годишното момиче с татуирано диамантче на пръста си се отказва от личната си мечта заради олимпийската надежда на приятелките си и България. “Направих го заради момичетата в отбора. Исках пътят им да е спокоен и да нямат страх, че ще отидем на състезание и мен ще ме заболи толкова, че няма да успея да превъзмогна болката”, казва Бинева пред “24 часа” след тежката травма на кръста. И може би по волята на съдбата това се оказва поредният детайл от шампионското пътешествие на отбора и нареждането на пъзела до историческата олимпийска титла. Така сред диамантите с пълна сила засиява Ерика Зафирова. Българският ансамбъл играе гимнастика от Космоса. И закономерното се случва на игрите в Токио - Диамантите покоряват Олимп.

Няма човек, който ги познава по-добре от техния шлифовчик - Весела Димитрова. Как би ги описала тя сега - откровено и с по няколко думи? Ето така:

“Симона е капитан №1 -

обединител на

целия ансамбъл

Без нейното лидерство този ансамбъл нямаше да бъде същият. Лаура е съвършеният състезател, съвършеният спортист - тя е абсолютен професионалист. Мадлен е буря, “черната овца” в отбора - най-трудно се справяше с натоварванията и изискванията ми, но тя е изключителен състезател. Теодора беше много интересно момиче с много интересни хрумвания, но получи много тежка контузия, не успя да се възстанови и затова отпадна от отбора. Елена ми е много любима като дете и характер - момиче с изключителна фантазия и борбен дух. Стефи абсолютно достойно замести Ели в следващите съчетания. Дете, можещо да поема отговорност. Имах избор от три резерви, но тя единствена показа хъс и огромно желание да се включи. Беше готова на всичко, за да влезе в отбора. Ерика е най-кроткото и мило същество. Най-благият характер и най-добрата душа. Но тя е състезател, който - само да знам, че е там, всичко е наред. В нея съм била най-сигурна.”

Петте години с този отбор Весела смята за “най-приятното изживяване, което може да има един треньор със своите спортисти”. Представяйки Диамантите в началото на 2017-а, нея описваме така: “Треньорът, който не спира да иска”. Това ли е тя? Как би се определила сама? “Аз съм огромен максималист. Бих казала, че

аз съм

вечно недоволната

Но така и трябва да бъде, за да имаме напредък. Винаги трябва да търсим слабостите, за да сме най-добри”, отговаря Весела Димитрова.

Как би описала епохата на диамантите Илияна Раева?

“Пет години по-късно бих казала, че този отбор изпълни заръката ми да направи така, че хората да забравят за златните момичета преди тях - направи го още с първото си появяване. Това говори за тяхната класа. Тези момичета постигнаха най-голямата мечта на всеки спортист в света - олимпийско злато. Другото, което постигнаха - целият свят ги обожава. Те са любимките на света на художествената гимнастика. Те се превърнаха в любимките на България, на българите - това е сред най-големите им постижения. Толкова радост са донесли на хората. Гордост са на всички, които работим с тях. Те са не просто най-великият ансамбъл, който е имала България в историята си. Те са великолепни момичета със страхотна визитна картичка като личности. Безкрайно възпитани, дисциплинирани, сърдечни, обичащи. Защото са такива, затова бяха избрани от съдбата да постигнат най-мечтания връх в спорта и в българската художествена гимнастика - олимпийското злато”, започва президентът на Българската федерация по художествена гимнастика.

И продължава да изтъква причините за успеха на първите олимпийски шампионки на България - страна, дала едни от най-големите имена в световната художествена гимнастика:

“Всичко това е не само благодарение на факта, че са

извънземни като

гимнастички -

България такива гимнастички не е имала, но и заради това, което са те като млади жени, като личности. Вярвам, че най-голямото се постига само от състезатели, които са и изключителни личности с много силни характери. Това са момичета, които се спряват с болката, с обидата, справят се с всичко, което е било на пътя им към голямата цел. И искам задължително да включа към великолепната петорка на олимпийските шампионки и Ели Бинева, която е неразделна, много важна и съществена част от този ансамбъл. Те са еталон във всяко отношение, не само като спортисти. Огромна благодат и шанс от съдбата е да работя с тези момичета и да бъда техен президент. Смятам Весела Димитрова за докосната, смятам и тези момичета за докоснати.”

Илияна Раева и Весела Димитрова обикновено са жени, които излъчват огън с работата си - палят, често са и като ураган от емоции. Но по време на игрите в Токио като че ли бяха в най-спокойното състояние, което може да позволят да ги завладее. Българска буря, стигнала до пълен “дзен” на японска земя... “При това не сме били на медикаменти”, смее се Весела Димитрова.

“На олимпийските игри не ми беше страшно, нито притеснено - много ми се спеше през цялото време. Исках много бързо да си изиграем съчетанията, така както ги бяхме намислили - “едно-две, хайде - готово” - и да се върнем в София. Това ми е било състезанието, протекло като насън. Не съм изпитвала кой знае какви емоции, просто бяхме много подготвени и бях сигурна, че децата ще си направят всичко - вече всичко зависеше от съдиите. Просто знаехме, че сме на много добро ниво. Лагерът в Мураяма го затвърди. Просто момичетата трябваше да са спокойни, а съответно и аз, за да не им предам някаква нервност. И мисля, че добре ни се получи”, разказва треньорката на ансамбъла.

Българските диаманти се завърнаха в Япония, след като поставиха нов световен рекорд за най-висока оценка в художествената гимнастика.

10 дни преди световното първенство получиха космическите 51,600 за съчетанието с пет топки. И след триумфа под петте олимпийски кръга бяха абсолютен фаворит и за липсващата им световна титла. Тогава се обостри сериозно дисковата херния на Лаура Траатс. И отборът епоха се оттегли, без възможност да изиграе планирания последен шампионски танц. Дали разочарованието взема връх? “Дори в момента гледам многобоя на ансамблите на световното - виждайки колко ниско е нивото и колко бяха подготвени нашите деца, абсолютно мотивирани след олимпийските игри да станат и световни шампионки, има доза на... Яд. По-скоро яд, отколкото разочарование. Яд, че не успяха да излязат с най-хубавите си трика и да се поклонят накрая пред целия свят като най-добрите. Но мисля, че така е трябвало да стане. Не трябваше да насилваме нещата. Това е бил техният път и за мен разумът трябваше да надделее”, обяснява Весела Димитрова.

И потвърждава, че самата Лаура е искала да играе, въпреки всичко... “Абсолютно. Беше готова. А ако ѝ видите ръката - не спираше да трепери. Тя работеше с тази трепереща дясна ръка, която е основната в изхвърлянията и улавянията. Образно казано, е все едно да вдигаш тежести с една ръка. Но тя беше готова на всичко. Известно време се обвиняваше, че заради нея не са станали световни шампионки, след което момичетата застанаха напълно зад нея. Ситуация като тази е трудна за разбиране от широкия кръг хора, защото не могат да си представят какво е нивото на болка за професионален спортист в дадени ситуации. Затова и идват приказки “не можеше ли това”, “не можеше ли онова”. Аз предпочитам да “не можеше” пред опасността детето после да остане инвалид, защото можеше да се наложи и операция”, разяснява Весела Димитрова.

“Естествено, че искаше да играе. Лаура е страшен боец. Аз я наричам мълчаливият войник. Разбира се, че това отказване ѝ коства много. Но след като изля сърцето си със своята написана изповед, аз съм доволна, че душата ѝ е спокойна”, допълва Илияна Раева.

И двете щастливи - най-вече, че наред с олимпийската титла диамантите слизат от сцената, спечелили любовта на хората.

“Момичетата са

обичани по цял свят,

защото са най-добрите

И доста пъти бяха ощетявани. Може би това подтикваше хората още повече. В последните два-три дни им говоря само суперлативи - нали ти казвам, че иначе никога не съм доволна. Но сега, гледайки световното като зрител, стигам до извода, че те наистина са играли съвършената гимнастика. Индивидуалните гимнастички са по-зле подготвени, отколкото този ансамбъл. Казах им го и те бяха страшно щастливи, защото “най-после били с нещо добри”, казва с нова усмивка “винаги недоволната” треньорка Весела Димитрова.

Сега може. Защото на отбора му предстои бенефис, планиран за 16 декември.

За да постигне най-високата си цел и да се оттегли с удовлетворение, Димитрова отчита най-вече подкрепата на двама души: “Илияна със сигурност. Тя е в страшна помощ на треньорите и състезателите. Най-много ми е помагала. Плюс това аз на гимнастика най-много съм се учила от нея. Но и абсолютно нямаше да бъде същото, ако я нямаше Михаела Маевска.”

Е, и световната художествена гимнастика нямаше да бъде същата, ако ги нямаше извънземните български диаманти.

А самото прозвище, родено от страниците на “24 часа”, определено пасна на момичетата и постиженията им. Пък и взискателният треньор го одобрява, а това не е малко. “Диамантите на мен ми хареса много. Никога не съм харесвала общото “златните момичета”. Не си ли представяте едно такова момиче от злато или златната мома... Иначе сега всяка втора е “златно момиче” - играла, не играла, всяка се пише “златно момиче”. Затова

Диамантите ми

хареса, те са

по-различни

Плюс това - нали диаманта трябва да го шлифоваш, а това е моето предизвикателство”, казва Весела Димитрова.

Е, нейната мисия продължава. “Движещата ми сила са адреналинът и емоциите, не мога да живея без тях. Не мога просто да ходя на работа, просто да вземам заплата. Лично за себе си мисля, че ще ми бъде дори още по-интересно - да се докажа и с други момичета. Пък ще видим дали ще стане, или не. Божа работа”, допълва тя.

Състезателната приказка на диамантените момичета приключи. “Убедена съм, че животът им след спортната кариера ще бъде успешен, щастлив, ще се справят с трудностите, ще знаят как да излизат с вдигната глава от препятствията. Всичко това те го могат. Те са най-добрите. Те са. С главно ТЕ!”, завърши Илияна Раева.

А за Весела и новите момичета предизвикателството е огромно - не е лесно да засенчиш диамантите.