Тончо Токмакчиев: Хората правят града, а в Бургас те носят заразен артистизъм

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10472587 www.24chasa.bg

Известният актьор прекарал детството си на брега, най-обичал
да гледа огромните вълни с баща си

По повод празника на Бургас потърсихме хора, свързани с този град, но които в момента не живеят в него.

Те разказват за родния град и хората му, за любимите случки и места, за забележителностите му, за хумора и разбира се, за морето, вълните и вятъра, за странностите и характерните навици на жителите на любимия Бургас.

Красив, живописен, топъл, с много хубава атмосфера, с изключително емоционални хора - това са първите думи на актьора Тончо Токмакчиев, когато чуе за родния си Бургас. У него веднага изникват спомени за детството му, за първите любовни преживявания, за юношеските години, как е
прекарвал с
приятели
на брега на
морето
Син на известния художник Ненко Токмакчиев, Тончо се е срещал с много художници и културни дейци. Този град му дава безценни познанства и приятелства, някои от които са Христо Фотев, Стоян Цанев, Георги Баев, Виолета Масларова, Кирил Симеонов.

“Един град става град заради личностите си, а не заради улиците. Но те пък оформят атмосферата му. Бургас е известен и със своите бохеми - артисти, художници, поети”, казва актьорът. Според него градът се развива и винаги е бил по-напред от другите.

“Моряшки град - постоянно отворен. През годините на социализма, когато всичко беше затворено и живеехме в тотална изолация, Бургас беше отворен. Постоянно имахме възможността да се докоснем до неща, които другите градове нямаха. Шофьорите чрез морския транспорт носеха луксозни стоки за бита, които бяха немислими за времето на социалистическия реализъм”, разказва Тончо.

Любимото му място е пристанището още от детството. Влизал там, въпреки че е забранено, за да се наслаждава на корабите, разтоварването, постоянното движение на хора. Другото хубаво място е символът на града - мостът.

“Много си го харесваме всички, емблема е. Помня го като стария мост - беше направен отдолу с релси, а отгоре с плоча и плажната ивица беше много малка. През зимата имаше големи вълни и мостът се обледяваше. Баща ми има една много хубава картина, която изобразява замръзналия бургаски мост”, разказва Тончо.

Той с носталгия си спомня за всички моменти, в които заедно с баща си гледат вълните. За него е най-хубаво, когато са огромни, и така човек може да усети мощта на морето, на природата. Баща му винаги е имал желанието
да нарисува
въздуха, когато
вълната се
пречупи
И сега актьорът обича да се разхожда из Морската градина, да наблюдава морето през зимата и да се радва на красивите стари къщи. Той не е скъсал връзката с родния си град, защото майка му живее там, има приятели, а и често играе в бургаския театър.

“В България е въпрос на време да усетиш, че искаш от София да отидеш до морето. По магистралите се стига бързо. Нашата страна е толкова компактна, че всички сме наблизо. Най-важното обаче е да харесваме мястото, където сме, защото понякога ние самите не се харесваме, и излиза, че мястото ни е виновно”, казва Токмакчиев.

“Детството ми е минало на брега, не мога да кажа, че другите места са същите, но носят такова усещане. Морето е огромна емоция - едно е да отидеш за 15 дни през лятото, друго е да бъдеш цялата година там. Морето е най-красиво през зимата, има драматизъм, има друго преживяване. И хората са различни. Те носят артистизъм и всеки, който е дошъл тук, се е заразил с атмосферата му”, казва Тончо.