Лекари, адвокати и германец сред "осиновителите" на мозайките от "чинията"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10486717 www.24chasa.bg
Благодарение на "осиновителите" мозайките от външния кръг в "чинията" посрещат зимата надеждно защитени от тежките атмосферни условия на върха. СНИМКА: Ваньо Стоилов

Следващият етап на проекта е кампанията "Отвори Бузлуджа", която трябва да позволи от лятото посещения на туристи в паметника

Благодарение на 10 основни дарители и рок-фест на върха 14-те мозайки от външния кръг в бившия Дом-паметник на БКП на Бузлуджа, известен повече като "чинията", бяха консервирани и предпазени със защитно покривало от тежките атмосферни условия през зимата. Лекари, адвокати, фирми и дори един германец се включиха в кампанията на фондация "Проект Бузлуджа" "Осинови мозайка", благодарение на която мозаечните пана ще посрещнат зимата, без повече да се рушат.

Година по-рано по същия начин бяха защитени и мозайките от вътрешния кръг, но с пари от американската фондация "Гети". И в двата случая с труда си се включиха много доброволци, сред които и чужденци.
Снощи на тържество в Казанлък основните дарители получиха своите сертификати. Даренията им са по 5 хиляди лева, а две от тях - по 7 хиляди, заради по-голямата площ на мозайките. Създателят на проекта арх. Дора Иванова обобщи: "Само в рамките на два месеца успяхме да съберем необходимите средства и да опазим мозайките от разруха. В кампанията се включиха общо над 100 дарители и над 100 доброволци. Подобен успех за опазване на културно наследство е изключителен за България."

След това някои от "осиновителите" на мозайки разказаха пред "24 часа" своите истории.

Сред тях е и д-р Константин Стоичков, който от 18 години живее и работи в чужбина. Онколог-дерматолог, сега той е в Брюксел, където заедно с екип лекари разработва умни лекарства срещу рака. На тържеството той дойде с 84-годишната си майка д-р Невена Стоичкова, също онколог, която е от Казанлък.
"Включих се в кампанията без никакво колебание, защото този паметник е символ на постигнатото от поколението преди нас. Смятам, че е важно да се гради, вместо да се руши. И че в обществото ни трябва да има диалог, в който всеки да уважава мнението на другия.

Имаме наследствена къща в Павел баня, от чийто прозорец се вижда Бузлуджа. Научих случайно за този проект. Аз следя постоянно новините от България в интернет и изведнъж ми се появи статия за този проект. Било е през 2015 или 2016 година. Миналата година пак попаднах на такава статия и останах впечатлен от това, което е направено. Свързах се с Дора Иванова, инициаторът на този проект, дори я посетих в Берлин, за да разбера с какво мога да помогна. Обсъдих идеята с колеги и приятели, имаме много съмишленици. Бях вътре в "чинията", наистина е страшно сега там, доплака ми се, като видях разрухата. Но съм готов да помогна и за ремонта на покрива, дори си харесах за "осиновяване" едно парче от него откъм пилона. Но съм впечатлен от това, че в инициативата се включват предимно млади хора, които дори не са живели в онова време и не влагат в това положителна или отрицателна емоция, което е характерно за нас като народ", каза д-р Стоичков.
Той разказа, че е избрал да "осинови" мозайката "Десети конгрес"/Свободата с автор Стоимен Стоилов, защото благодарение на приятел вече притежавал негова картина. "Сега авторът живее в Австрия, но знае за инициативата да се консервират мозайките. Дори с Дора Иванова разговаряха по телефона, уговарят възможността да се видят. Но аз бих избрал всяка друга от мозайките, за да помогна", завърши разказа си д-р Константин Стоичков.

Освен официално име, част от мозайките имат и неформално, според това какво е изобразено на тях, поясни арх. Дора Иванова.

Семейство Димитър и Димана Шопови от София са избрали мозайката на Димитър Киров "Априлски възход"/Икар. Една от причините за това е, че авторът бил приятел на дядото на Димана, която е от Несебър. Но по-важното, според семейство Шопови, е, че доброто е заразно.

Сантиментална нотка има и в избора на доктора на инженерните науки Красимира Димитрова, която работи в Германо-българската търговска камара в София. Тя неслучайно е предпочела "да осинови" творбата на Александър Терзиев "Пети конгрес"/Последното момиче. "Още като я видях нещо ми подсказа, че това е "моята" мозайка. На нея момичето е в бяло с вдигнати нагоре ръце, пред него има фриз от червени макове. Това ми напомня на картината на Владимир Димитров-Майстора "Българска мадона", на която момичето от кюстендилското село Шишковци е изобразено в бяло на фона на червени ябълки. Край нея по-долу има червени петна, като макове.
Всички знаят, че това е Дафина, която умира през 1934 г. само на 17 години, покосена от туберкулоза. Погребана е със същата бяла носия, в които е нарисувана. Но всъщност тя е сестра на моя дядо, по-късно от същата болест умират сестра й и майка й. Майстора я рисува най-напред, когато била на 13-14 години, и втори път два месеца преди смъртта й. Завършва картината малко по-късно и я подарява на баща й, моя прадядо. Тази картина е наша семейна собственост, но след смъртта на майка ми я предоставих на галерията в Кюстендил, за да я видят повече хора. Тогава предпочетох да остана анонимна, но сега разкривам, че аз предоставих картината. От 2017 г. се занимавам с това да опазя историята на моя род от Шишковци Никеви, известен и като Котеви, от който има модели на Майстора. Написах книгата "Непозната картина", пиша и друга", разкри пред "24 часа" Красимира Димитрова. И допълва, че е готова да се върне на Бузлуджа като доброволка.

Сред "осиновителите" е и авторът на проекта на "чинията" арх. Георги Стоилов, който избрал мозайката на брат си Иван Стоилов-Бункера "Грижа за децата". "Осиновител" е и ИТ-специалистът от Германия Доминик Шпац, който признава, че Бузлуджа го спечелила за България. Друг "осиновител" - Мелиха Неби, която има хотел на върха, обеща скоро да прекарат и нова пътека до горе, по която желаещите да стигат по най-късия път до монумента. Кметът на Казанлък Галина Стоянова също е "осиновителка", нейният избор е "Жената в нашето общество" с автор Иван Б. Иванов.

Тъкмо тя хвърли предизвикателство към общинските съветници, които присъстваха на тържеството. "Време е да събудим Бузлуджа", каза тя. И предложи: "Ако държавата, която е собственик на паметника, продължава да е лош стопанин и да не се интересува от него, нека общинският съвет да гласува решение, с което той да бъде предоставен на община Казанлък за стопанисване и управление, както направихме с тракийските гробници на наша територия. Някой ще каже, че това е голяма лъжица за нашата уста, но трябва да мислим смело, когато се събуждаме и пред очите ни е Бузлуджа", каза тя.
Галина Стоянова съобщи, че от 13 септември т.г. обектът е със статут паметник на културата с национално значение, след като за това е подписал министър Велислав Минеков. За да се стигне дотук е изминат дълъг път, но решението вече е факт.

А община Казанлък може наистина да спечели, ако бившият Дом-паметник на БКП й бъде предоставен за стопанисване и управление. От фондация "Проект Бузлуджа" правят план-сметка, според чийто песимистичен вариант сега годишно "чинията" се посещава от близо 50 хиляди неорганизирани туристи. Много от тях ще си купят билет и ще влязат в утробата й, ако това е позволено.
"Желанието ни е да изчистим покрива и вътрешността, да осигурим подходи и след като обезопасим обекта, да го отворим да туристи още през това лято", разкрива пред "24 часа" арх. Дора Иванова. Тя прогнозира, че цената на билета би била между 10 и 30 лева, каквито са обикновено цените на подобни места. "Ако отворим пилона и хората могат да се насладят на гледката от 70 метра височина, вероятно туристите дотук ще се удвоят. Ако вътре провеждаме концерти и други културни прояви, те ще се утроят и паметникът ще се самоиздържа", така Иванова минава към оптимистичния вариант на тяхната план-сметка.

Ето защо следващата инициатива на фондацията ще бъде "Отвори Бузлуджа". Посетителите обаче засега няма да виждат консервираните мозайки, които ще останат под покритието си, докато не бъде ремонтиран покривът на сградата. Вече се мисли и за това как могат да бъдат привлечени средства - този покрив е с площ 2500 квадратни метра и по най-груби сметки за нужни към 5 милиона лева за ремонта му. "Можем да вземем заем за срок от 20 години, но ще бъде най-добре, ако осигурим за него публично-държавно партньорство", казва още арх. Дора Иванова.