"Възкръсна" книга за Старозагорската опера, забравена близо 30 години в общински шкаф

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10523615 www.24chasa.bg
Авторката Румяна Апостолова не доживя премиерата на книгата си за първата извънстолична опера - операта в Стара Загора. СНИМКА: Личен архив

Авторката Румяна Апостолова си отиде от този свят през 2001 година, без да я дочака
Премиерата на книга с необичайна съдба се превърна в едно от знаковите събития на завършилия преди 10 дни 51-и поред Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора. Заглавието на тази книга е "Първият извънстоличен оперен театър", нейн автор е Румяна Апостолова.

Авторката почина през 2001 г. едва на 54 години, но не само в Стара Загора още я помнят като музикален критик с множество публикации в местните и централните медии и като автор на книги. И една интересна подробност: Румяна е автор на пиесата "Дуенде", изпълнявана от Татяна Лолова в над 300 спектакли у нас и в чужбина. Наред с това Апостолова дълги години е драматург на Старозагорската опера и като човек, който познава отблизо нейната "кухня", в средата на 80-те години пише нейната история. Пише я по поръчка на община Стара Загора по повод 60-годишнината на операта, която чествали през 1985 година.

А историята на тази опера наистина е богата и интересна. На 1 юли 1925 г. в Стара Загора е осъществена премиерата на операта "Гергана" от Маестро Георги Атанасов и тази дата се смята за рождената на Старозагорската опера. Така се появява първата постоянно действаща извънстолична опера в страната. В годините ще я наричат Районна опера - Стара Загора, Южнобългарска районна опера, а от 1946 г. - и Народна опера, обособена вече като държавен културен институт.

В книгата си Румяна Апостолова представя творци, свързали живота си със Старозагорската опера. Сред тях са диригентът Димитър Димитров, режисьорът Георги Петров, художникът Петър Русков, певците Милкана Николова, Евдокия Здравкова-Хорозова, Стефка Минева, Георги Енев, Миньо Минев, Борислав Дойчев, Дамян Низамов, Никола Кутин и ред други. Те разказват се само за себе си, но и за хората около тях, които също са допринесли оперният театър да се превърне в институция, необходима не само на града, но и на цялата българска музикална култура.

В книгата със задълбочен поглед е представена и публиката, чиято преданост към изкуството прави възможни славните музикални традиции на града.

Когато ръкописът бил завършен, авторката го предава на общината в Стара Загора, с чиято помощ той трябвало да бъде издаден. Нещо обаче се забавили, после дошли събитията около 10 ноември 1989 година. Покрай смяната на властта се сменят и много от хората, които са на общинска служба. Задачите тогава са други, историята на операта остава на заден план. После идва забравата на този труд, особено след ранната смърт на авторката.

"През миналата година имаше ремонт и трябваше да разчистим един от шкафовете на отдел "Култура". Някъде на най-горните стилажи, до които на практика нямах достъп, отрих ръкописа в една папка. Беше написан на машина. Разбрах колко ценен е той и веднага се свързах с единствения наследник на авторката - сина й Радостин, който работи в Брюксел. Човекът дойде в Стара Загора и аз му го предадох лично. Нито за миг не съм и помислила, че мога да публикувам нещо през главата на наследниците на авторката", сподели пред "24 часа" Диана Атанасова, началник на отдел "Култура" в община Стара Загора.

За този момент разказва в предговора на книгата и бившият съпруг на Румяна Апостолова и баща на Радостин Румен Нейков, известен оперен режисьор и бивш директор на Старозагорската опера. "Звънят ми от старозагорската община. Намерена е книга, която разказва историята на операта от нейното създаване до средата на 80-те години. Искат телефона на сина на авторката, за да му предадат лично ръкописа. Единственият екземпляр! А той живее и работи в Брюксел. И така, започва дългото пътешествие на една книга, която излиза точно две десетилетия, след като личността, създала този летопис, е напуснала нашия свят", пише Нейков.

Със спонсорството на самия Радостин и на община Стара Загора книгата вече е отпечатана. Но с "черната работа" върху ръкописа се заема самият Румен Нейков, помага и братът на Румяна Апостолова Пламен, който от скоро е покойник. "Върху книгата за операта работих 10 месеца. Прехвърлянето на машинописния в електронен екземпляр създаде проблеми. Трябваше да сравнявам и стотици имена и събития, добре че лично познавам повечето от хората, за които се пише. Ходих специално до Стара Загора за снимки от архива, някои от които се публикуват за първи път", сподели пред "24 часа" Румен Нейков.

А в предговора си той пише още: "Румяна Апостолова, по това време драматург на операта, е била осенена от щастливата идея да сътвори нещо, което не е правено по този начин у нас. Това не е просто един разказ, една хронология на дати и събития. Най-ценното в повествованието са личните разговори с хората, строителите на музикалното дело в града на липите и поетите. В града, където първата извънстолична опера е възникнала от любовта на гражданите към музиката, а не по някаква партийна повеля или желание за престиж на някой местен управник.

За да пребъде оперното дело в Стара Загора, творци и публика са изминали съвместно дълъг път. Кой днес би издържал над 4 часа спектакъл на "Трубадур", както това е било през далечната 1927 година?. Причината? Зад кулисите е "свещенодействал" само един сценичен работник - бай Панайот. А за коледното турне с "Гергана" в Нова Загора, в едни малко по-късни години, ръководството на операта оповестява: "Всички да си носят поне по 50 лв. за храна." Днес, биха ли се намерили дарители, както е било в 40-те години на миналия век, като аптекарят Димо Грозев, дарил 20 000 лева в памет на починалата му дъщеря, или пък 30 000 лева, както е направил Боню Фурнаджиев, за да се споменава неговият починал син. Въпреки огромните финансови затруднения, оперните артисти са играли "Гергана" и "Мадам Бътерфлай, като приходите от спектаклите са били за "подпомагане на югославските народи" и за Червения кръст. Годината е 1945. Е, тук роля е играла и политиката.

Политиката от това време е довела и две от примадоните на Софийската опера - Катя Спиридонова и Елисавета Йовович, както и режисьора Драган Кърджиев, в Старозагорската общинска опера. Да, новите властелини са прогонили от столицата тези забележителни творци. Техните прегрешения? Съпругът на Спиридонова, публицистът Христо Бръзицов е сметнат за враг от властта и прекарва девет години в затвора. Съпругът на Йовович е депутат от XXV народно събрание, ликвидиран от комунистите. Кърджиев е немски възпитаник, бил е асистент-режисьор в Байройт, градът на Рихард Вагнер. Вагнер, както и писателят Карл Май са любимите автори на Фюрера".
В юбилейната за операта 1975 г. - половин век от създаването й, трупата наброява 326 души. 33-ма са солистите, оркестърът е от 52-ма музиканти, хорът от 54 певци, в балета са 34 балерини и балетисти, 3-ма са работниците от "всички специалности", а в невъоръжената охрана 4-ма са на щат.

В книгата за първи път е отправен задълбочен поглед и към публиката. Поглед, базиран на лични впечатления на авторката, или пък на разкази на съвременници. Публика, за която Георги Калоянчев споделя във в. "Септември" в интервю от октомври 1977 г.: "Публиката в Стара Загора обича изкуството, обича театъра, бурно, спонтанно реагира на нашата игра. А това е много важно за нас - да виждаш, че салонът, публиката реагира, вълнува се."

"Оперната сцена иска да правиш изкуство, което да раздвижи сърцата на публиката", споделя в книгата певецът Георги Енев, а колегата му Борислав Дойчев добавя: "Трудът е трамплинът, от който трябва да литне ролята. Той е вдъхновението. И не е без значение дали ще литнеш от скала или от пясъка".
С тази книга далеч не е казано всичко за първата у нас опера извън столицата.

А Румен Нейков обръща специално внимание само на един факт: "Историята на балета на Старозагорската опера, неделима част от живота на театъра, не е обект на това изследване и очаква своя летописец", сочи той.