Млади актьори играят с виртуалната Стоянка Мутафова в Сатирата

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10648117 www.24chasa.bg
Стояна в спектакъла Столетие мое" - вече е нейно.

Актрисата гостува за вековния си юбилей на любимата си сцена от небето

Когато рано сутринта на 6 декември 2019 г. Стоянка Мутафова си отиде от живота, нейният личен мениджър Евгени Боянов с тъга казва: “След Мутафова вече театър няма!”.

Уви, това негово предчувствие се оказва пророческо, защото 3 месеца по-късно коронавирусът покоси актьори, трупи, представления, зрители, театри...

Прекрасният поет сатирик Васил Сотиров се шегуваше през сълзи за приятелите си: "Надяваме, че сколаса, да ни запазиш горе маса!?

Стоянка не само запази само маса - тя запази сцена, запази духът на един театър... И ще продължи да го пази.

Поклон!

Когато майка ѝ си отива от този свят, дъщерята Муки издава изключително проникновен некролог година по-късно . “Преживях най-тежката година в живота си - първата година без теб. Никой не умира на земята, докато живее в сърцата на тези, които остават.”

Чрез метода на т. нар. добавена реалност млади актьори ще имат възможност да си партнират с голямата комичка Стоянка Мутафова на 2 февруари - навръх юбилейното “столетие нейно”, научихме от Калин Сърменов - директора на Сатиричния театър “Алеко Константинов”.

Спектакълът продължава да се обмисля и уговаря с дъщеря ѝ Мария Грубешлиева.

Как ще бъде наречен?

Няма друго име освен “Стоянка Мутафова”, убеден е Калин Сърменов.

Засега сигурните елементи са филмът “Умно село” с участието на актрисата, уникални кадри от Българската национална телевизия, ще се четат и кратки откъси от книгата на Муки за майка ѝ. (Когато през лятото паднаха някои противоепидемични забрани, Муки представи в няколко града новото допълнено издание на книгата си “Добър вечер, столетие мое”, което се търси много. Защото тя е истинска и искрена пред живота и изкуството на майка си - б.а.)

Поканени са и много близки и приятели на г-жа Стихийно бедствие.

“Вратите са отворени за всички”, казва директорът Сърменов, който даде идеята в Сатирата да има поименни столове за всички велики актьори, а виртуални билети да показват и разказват за изявите им.

(Няма яснота кой ще поеме поста директор на Сатирата и дали тези намерения ще се реализират, но иначе програмата на г-н Сърменов е готова - включва много текстове на български драматурзи, премиерите предстоят - б.а.)

“Това с поименните столове е жест, но е скромен, а Стояна е сред основателите на трупата - убеден е Боянов. - Смятам, че трябва да има награда на нейно име. Не е необходимо да е ежегодна. Нека се връчва на 5 години веднъж, но наистина да бъде отличие, равно на сатиричен “Оскар”, за нейните колеги.”

Като начало в памет на именитата актриса ще излезе

юбилейна медна

монета, чиято

номинална стойност

е 2 лева

Но ще се продава за 30 лв. на гишетата на банките от 24 януари, уточни БНБ. Автори на релефа са едни от нашите най-добри медалиери - Елена и Тодор Тодорови, а често в екипа се вписва и техният син, научихме от Минетния двор. Монетата е част от серията “Български творци”.

(Не успях да разбера логиката защо за нестинари, кукери и отдавна мъртви царе има златни и сребърни юбилейни монети с доста по-висока стойност - 10 лв е предпочитаната цена, а за Мутафова - медна, но явно банката си знае приоритетите - б.а.)

Още не е ясно кога ще е готова пощенската марка с лика на Мутафова, но неин автор ще бъде големият Георги Чапкънов, издават запознати.

Другата интересна новина около вековния юбилей е идеята за паметник на Стоянка Мутафова и Георги Парцалев на Централните софийски гробища, за да могат хората да си спомнят за тях и да се усмихнат, макар и с сръбта си, убеден е нейният дългогодишен мениджър Евгени Боянов. Той вече е в преговори както с общината, така и с хора от родното място на Парцалев - гара Левски, как да се работи по тази идея. Представя си двамата актьори, седнали на пейка в стил “братя Славейкови”, които сладко си хортуват и помежду си, и със своята вярна публика, даряват  я със смях и настроение...

Още нещо, за което Стоянка мечтае приживе - да се полагат по-добри грижи за гроба на родителите ѝ - Екатерина и Константин Мутафови. Годините и времето не ѝ дават тази възможност, но сега мястото е почистено, за него се грижат Муки и Евгени. “Това би я направило наистина щастлива”, казва Боянов. 

Самата велика актриса не обичаше рождения си ден и не го празнуваше - освен на сцената!

Защо?

Най-приказното в това събитие е, че тя ще работи на сцената, както го е правила на всяко представление от 1956 г. насам. (За съжаление, не и 100-годишнината си).

Това е годината, в която актрисата постъпва в току-що открития Сатиричен театър.

“Ако празнувам нещо,

си празнувам между

свои хора

Никакви такива събираници и не знам какво си. Аз съм малко особен човек. Винаги съм мразила, когато се събират много хора да честват нещо. Ако е починал някой, аз самата ще му отдам почит, но няма да се завра в калабалъка. Аз съм бамбашка от света. От дете не обичах неделите, празниците. Тогава хората се наконтват, отиват на разходка, а аз се затварях вкъщи. Обичам единствено Коледа и Великден. Най-вече Коледа, защото е романтично навън да вали сняг, а вътре да е топло, да има елха... Но ние си я празнуваме вкъщи. И Лазаровден ми беше интересен, навремето имаше много лазаруване. Лазарки ходеха по дворовете из София, ромски банди свиреха, момичетата играеха и беше интересно като в театъра. Но рожден ден, имен ден, да ти дойдат гости и да се водят банални приказки - това не!”, признава тя в едно свое интервю.

Така се случи и на юбилейния ѝ 90-и рожден ден. Тогава колегата Димитър Стайков написа:

“Стоянка е искрена, непревзета, държи се без капчица суета, не като голяма звезда!”, изненадва се Полин Лалова, която репетира с великата актриса в Сатиричния театър. Режисьорът Владимир Петков я взема в екипа на постановката си “Столетие мое”. Пиесата е на френската авторка Мишел Лоранс и предлага вкусна роля за Стоянка Мутафова, която навършва 90 години.

Стоянка репетира ролята на прабаба на Полин Лалова. В нейния дом са дошли дъщеря ѝ Марел (Йорданка Стефанова), внучката Нина (Росица Александрова) и правнучката ѝ Фортин (Полин). Те ще честват 100-годишнината на прабаба Ману. Така все едно, че френската пиеса е писана в чест на Стояна Мутафова, която е 10 години по-млада от героинята си. (Вече - не!) Най-интересно ми е, когато Стоянка дава предложения как да се изиграе дадена сцена с примери от собствения си живот - добавя Полин. - Моята героиня Фортин е на прага на важни решения, след като не е намерила сигурност нито в ученето си, нито в работата си, нито в любовта. Може би защото е пряма и конфликтна, непрекъснато попада в недоразумения. И прабаба ми Ману ме съветва най-напред да си поставя цел в живота. Тя разказва, че не всичко в нейния живот е било прекрасно, но е преодолявала трудностите, защото е имала ясни цели.

Страхотна е тази жена! - възкликва Йорданка Стефанова. - Откъде я вади тази енергия, не знам! Могат да ѝ завиждат и двайсетгодишните! Винаги ме е впечатлявала, още от дебюта ми в театъра с “Одисей пътува за Итака”, където и тя играеше. Колкото Стоянка повече расте - не казвам остарява, толкова по-енергична става. Не мога да опиша с думи, защото изглеждат банални, как ни облъчва с тази своя енергия!

“Е, на 100 няма

да съм фурия”,

смееше се актрисата с наближаващия юбилей.

Е, тази година няма как ние да пропуснем юбилея ѝ! Един век! А и няма как да я има на сцената с поредната премиера... Нашата великолепна Стоянка! Да си спомним възможността да влезе в книгата на “Гинес” като най-дълго играещата на сцена актриса в света. Архивите помнят, че преди 8 години Сатирата организира “Месец на Стоянка” на своята сцена.

Началото

“Кариерата ми в Сатирата започна с баба Гицка в “Големанов”, може би ще кажа гудбай с тази роля, шегуваше се актрисата. - Баш сега му е времето да изиграя баба Гицка, а не както преди 50 години, когато ме “сбабичосаха”. Тя от раз приела предложението на Славчо Пеев да влезе в нова постановка на прочутата пиеса на Ст. Л. Костов

Стояна няма нужда

от репетиции -

все още може да “измърмори” любимия рефрен на щурата бабичка: “Не съм добре, добре съм” и десет пъти да попита къде ѝ е шапката, която се оказва на главата ѝ. Когато поставят “Големанов”, Стояна е на 36 години - първата ѝ голяма роля в новосъздадения Сатиричен театър. Постановката се играе 400 пъти. С нея гостуват в Югославия.

Критици и ценители отиват да се срещнат с гостите зад кулисите и виждат една очарователна жена. Перли, ярко червило, чаровна усмивка.

Всички се чудят: “Госпожа, вие в коя роля бяхте”? “Ами беззъбата бабичка”, отвръщала Стоянка Имало по това време там един критик, чиято дума била закон

Та той писал: “Ово е велико!”

Актрисата с най-

много прякори

Комедийна прима

Тайфун с нежно име

Хулиганката на българския театър

Всенародна любимка

Грандамата на

българския театър

Вечната Амбър

Фурията

Виелицата

Халата

Щурата

Г-жа Стихийно бедствие

Осмото чудо на света

Първата дама на българския смях

Свещеното чудовище на Сатиричния театър

Диагнозата Мутафова