Сурва - от почти незаконен преди половин век до най-големия празник в Пернишко (видео)

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10698402 www.24chasa.bg
В центъра на Кошарево правят факелно шествие и изработват горящ надпис “Сурва” в нощта на празника. СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ

Гледай тук историята в мини филма “Сурва”

Минава 21 ч и температурата навън спада под -10 градуса, когато чанове огласят единия край на пернишкото село Кошарево. Само час по-късно стотици камбани около кръста на млади момчета и момичета ехтят из площада на селото. Пристигат с факли, за да запалят голям огън точно в центъра на площада. Около него се представя дълга хореография от подскоци и музиката на чановете трябва да прогони злите сили.

Всичко това се случва всяка година на 13 януари - Нова година по стар стил. Никой не помни кога е започнала тази традиция, но всеки знае името ѝ - Сурва. “Това е най-големият празник за Пернишкия край. Когато сме питали старите хора за началото му, всеки казва, че още техните дядовци са го празнували”, разказва 25-годишният сурвакар от Кошарево Методи Иванов. Той е родом от Перник, живее и работи в София, но не пропуска празника от 6-годишен. Наследил е страстта по тази традиция от своя дядо - най-стария сурвакар в селото 77-годишния Методи Десов.

“Отначало ме беше страх даже. Криех се от сурвакарите. После обаче дядо ми ми направи маска, включих се и аз и оттогава не съм пропускал. След това се чувстваш по-лек, по-пречистен”, разказва младият сурвакар. За втора поредна година той е билюкбашия - предводителят на групата. Традиционният костюм е този на т.нар. звънчари - сурвакарите с чановете на кръста, които тежат по 30 кг. Особеното за този край е, че те са с червени костюми на ленти, носят дървени чукове с дълги дръжки, които също са украсени с ленти, а на главите си слагат големи дървени маски с пера.

77-годишният Методи Десов показва една от сурвакарските маски, които той е изработил от дърво и пера от кокошки и пуйки.
СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ
77-годишният Методи Десов показва една от сурвакарските маски, които той е изработил от дърво и пера от кокошки и пуйки. СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ

Билюкбашията обаче изглежда като воевода, обяснява Методи. Костюмът му е от панталон и яке, които са пъстро украсени с шевици. Има и калпак с перо отпред, а в ръката си държи сабя, пазена над век от неговия дядо. Освен предводителя на групата и звънчарите има още няколко персонажи, без които празникът на площада не може да започне. Това са невестата, байрактарят, попът, клисарят, мечката и мечкарят. С помощта на грим, перуки и подходящ костюм в ролята на всички тези герои влизат млади мъже от селото. Кой какъв ще е, се определя месец по-рано на специално събрание.

25-годишният Методи Иванов за втора поредна година е предводител на групата от сурвакари  в Кошарево, а костюмът му е като на войвода.
25-годишният Методи Иванов за втора поредна година е предводител на групата от сурвакари в Кошарево, а костюмът му е като на войвода.

Сурва не е само нощта на 13 януари. Празникът продължава и на следващата сутрин. Тогава сурвакарите отново се събират и заедно обикалят къщите в селото, като този път всеки е с маска. Гонят се злите сили във всеки дом, а домакините черпят с баница, вино и традиционното ястие за Пернишкия край вариво. То е кисело зеле със сушено свинско месо.

Костюмите на кошаревските сурвакари са изработени от червен плат, нарязан на ленти.
СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ
Костюмите на кошаревските сурвакари са изработени от червен плат, нарязан на ленти. СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ

Ако днес традицията в Кошарево се поддържа от близо 120 сурвакари, сред които има и деца на 5 г., то преди половин век празникът почти бил замрял. “Беше станал като незаконен. Събирахме се 6-7 човека с костюмите, обикаляхме селото и ходихме и по другите села, на 10 км оттук”, разказва за традицията през социализма Методи Десов. Спомня си, че няколко души дори лежали за 3 дни в ареста през 1962 г., защото милиционерите обиколили къщите и събрали сабите на билюкбашиите. Той обаче скрил своята в сурвакарската си маска и успял да я опази.

Той и внукът му се надяват, че традицията ще се запази и ще продължи да се предава от дядо на внук.

*Този репортаж бе заснет в кратък документален филм “Сурва”, който може да гледате на сайта на “24 часа”. Той е част от видеопоредица, която медията разработва на своя сайт.