Преди 7 месеца Халид Пайенда управлява
бюджет от $6 милиарда, сега за шест-
часова смяна печели малко над $150
“В момента не принадлежа никъде. Не ми е мястото тук и не ми е мястото там.”
Зад волана на своята Honda Accord Халид Пайенда пътува по междущатска магистрала 95 от дома си в Уудбридж, Вирджиния, към работата му във Вашингтон, окръг Колумбия. От телефона си той отваря приложението Uber, което му предлага "търсене" за уикенда. Да бъде шофьор на такси, е неговият начин да осигури прехраната на жена си и четирите си деца, след като е изчерпал скромните си спестявания, за да издържа семейството си.
"Ако завърша 50 пътувания през следващите два дни, получавам бонус от $95", обяснява пред Washington Post Пайенда, докато се движи в лекия петъчен трафик.
Седем месеца по-рано Халид Пайенда беше министър на финансите на Афганистан, наблюдавайки бюджет от 6 милиарда долара - жизнената сила на правителството, което се бори за оцеляването си във война, която дълго време беше в центъра на външната политика на САЩ.
Пайенда подава оставка седмица преди талибаните да превземат Кабул, когато тогавашният президент Ашраф Гани се нахвърля срещу него на публична среща и след това насаме го укорява за провала на министерството да направи сравнително малко плащане на ливанска компания.
"Той беше ядосан", спомня си Халид.
Напрежението от напускането на американците и напредъкът на талибаните изваждат най-лошото у афганистанския президент, който е неуморен, но също така микроуправляващ, недоверчив и избухлив, коментират сътрудници. Пайенда не смята тогава, че правителството ще падне, но чувства, че е загубил доверието на президента. Част от него дори се притеснява, че Гани може да го арестува по фалшиви обвинения
Затова бързо и предвидливо се качва на самолет за САЩ, където го чакат съпругата и децата му, които заминават седмица по-рано.
Дни преди Афганистан да падне в ръцете на талибаните, Ашраф Гани бяга от страната и е "добре дошъл" в Обединените арабски емирства. Зад себе си оставя бъркотия, за която обвинява афганистански високопоставени служители. Твърди се, че бившият президент е взел със себе си 169 милиона долара от хазната на страната си.
"И така, какво се случи? Политическите лидери на Афганистан се отказаха и избягаха от страната - каза президентът Джо Байдън, докато отчаяните афганистанци бързаха към летището ден след падането на Кабул. - Ние им дадохме всеки инструмент, от който можеха да се нуждаят. Дадохме им всички шансове да определят своето бъдеще. Това, което не можахме да им предоставим, беше волята да се борят за това бъдеще."
На 15 август, в деня, в който правителството рухва, Пайенда се събужда около 14,00 ч., изтощен от гледането на новините до зори, и вижда текстово съобщение от директора на Световната банка в Кабул: “Какъв тъжен ден”.
Бившият министър отговаря: "Сега, когато всичко свърши, имахме 20 години и подкрепата на целия свят, за да изградим система, която да работи за хората. Ужасно се провалихме. Всичко, което построихме, беше къща от карти, която се разби толкова бързо. Къща от карти, построена върху основата на корупцията. Някои от нас в правителството избраха да крадат дори когато имахме малък, последен шанс. Предадохме народа си”.
В следващите часове с другите министри от кабинета започват да си разменят съобщения в групов чат на WhatsApp, като преминават от шок и загриженост един за друг към гняв. Те разкритикуват член от вътрешния кръг на Гани, който бяга от страната с афганистанския президент и, изглежда, чете съобщенията им от своето безопасно изгнание.
"Проклет е животът на избягалите", пише един министър от кабинета.
Пайенда запазва мълчание: "Какъв е смисълът? Би било като да драскаш рана".
Бившият му пост на финансов министър беше зает от приятел от детството на основателя на талибаните Мохамад Омар, който си изгради име по време на войната, като събираше пари за атентатори самоубийци в Кандахар.
"Сякаш част от живота ми е история, която някой друг ми е разказал и която не съм живял."