В Шумен е първото честване на 24 май, а не в Пловдив, както пише в учебниците

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2002748 www.24chasa.bg
Слово на кмета на Шумен Красимир Костов по време на тържествата в града по случай 200 г. от първото гражданско честване на светите братя, което се проведе преди няколко дни.

Къде и кога у нас са чествали за първи път празника на светите братя Кирил и Методий?

Според учебниците по история това е станало в Пловдив. По инициатива на Найден Геров празникът е отбелязан за първи път на църковния празник на първоучителите на 11 май 1856 г. в епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий” в града.

В едно писмо, написано 43 г. по-рано от арменския учен, пътешественик и изследовател Минас Пажъшкян, става ясно нещо друго. То е, че през 1813 г. на 22 май българска община в Шумен е провела градско тържество, посветено на създателите на българската азбука.

То се провежда преди 200 г. в специално подготвен салон със сцена на 22 май (10 май по стар стил - б. а.), т.е. в навечерието на църковния празник на Кирил и Методий - 11 май.

Арменецът, описал видяното, го определя като “вечерно зрелище, което се нарича театро”. (Целият текст на писмото - по-долу) Програмата включва и вокално солово изпълнение на жена със съпровод на кавал и самостоятелно инструментално.

Очевидецът съобщава,че след сценичните изяви присъстващите започнали да танцуват в кръг български танц. На тържеството присъстват и турци, които също почват да се веселят. Техните маанета и танци отвращават гостите и те си тръгват.


Домакинът Стоян Мавродиоглу, който завел арменския пътешественик на тържеството обяснил, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността - празник на “Сирила и Мефота”, тези, които са написали българската азбука.

Роденият през 1777 г. автор на писмото Минас Пажъшкян е учен енциклопедист за своето време. Той е езиковед, историк, педагог, етнограф, музиковед и театрал. Най-голяма известност му носи пътеписът “Пътуване към Полша” (1830 г.). Пише и за Румъния, Унгария, България и Молдова.

В края на XVIII и началото на XIX в. минава на 2 пъти през България. На 22 май 1813 г. той е в Шумен за втори. Заедно със спътниците си, за които не споменава подробности в писмото, пристигат в града привечер. Отсядат у арменеца Ованес Ардашес. Вечерта Ованес го води на гости у българския търговец Стоян Мавродиоглу. От него Пажъшкян е трябвало да получи ценни книжа, за да ги отнесе в Белград.

След деловата среща и богатата вечеря Стоян от своя страна завежда своите гости на общоградско тържество. Те закъсняват за началото и си тръгват преди края. Още същата вечер Пажъшкян пише писмо, в което дава отчет за свършената работа във Филибе и Шумен. В него той описва градското тържество за Кирил и Методий, като за по-голяма яснота го сравнява с “това, което ние (арменците - б. а.) правим в деня на Месроб Мащоц” (създателя на арменската азбука - б. а.).

Пажъшкян съобщава в края на писмото, че документите изпраща от Шумен, защото оттук има редовна поща за Белград и Венеция. Информира, че “утре или други ден тръгва за Русчук”. Следващото му писмо наистина е от Русе. Оригиналът на писмото от Шумен е на староарменски език и днес се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция.


Писмото е открито от Агоп Орманджиян. Във връзка с 1300-годишнината на българската държава в началото на 80-те години на миналия век той е включен в екип от специалисти, които издирват извори за българската история в чужди архиви.

Орманджиян е известен арменист у нас, сега е преподавател в Софийския университет.
Историята на това писмо има интересна съдба през последните 30 г. Тя започва с едно телефонно обаждане на 11 януари 1982 г.

“Обади ми се Петранка Георгиева, която тогава завеждаше архива на Окръжния комитет на БКП. Каза ми, че в днешния брой на в. “Поглед” има много интересна статия за Шумен”, разказва днес Доротея Георгиева, научен сътрудник по история, дългогодишен работник в Шуменския исторически музей, един от най-добрите познавачи на историята на града.

“Така попаднах на материала на Агоп Орманджиян “На път за Крим през България” в “Поглед”. След 4 дни разговарях с него и установих, че той не е историк”, разказа Георгиева.

На 19 април 1982 г. от тогавашния окръжен съвет за култура канят Орманджиян в Шумен. Тогава се среща и с Георгиева.

“По моя молба сравнихме оригинала с превода на писмото дума по дума. За мен особено важни бяха детайлите. Например датата 22 май по Юлиянския или по Григорианския календар е. Или имената на споменатите лица в текста, както и точния превод на термините “театро”, “сцена”, “сценка”, “българска национална носия”, “Българския празник на писмеността”, “празник на Кирила и Методия” и т.н.”, обясни Доротея Георгиева.

През май 1982 г. тя решава да направи консултации с водещи наши историци. Сред тях са акад. Христо Христов, директор на Института по история към БАН, и проф. Николай Генчев от СУ, чиято студентка е тя, проф. Крумка Шарова, завеждащ секция в Института по история, проф. Румяна Радкова, ст.н.с. Христо Йонков и др.

Тогава Генчев я посъветвал да използва прилагателното “гражданско”, за да подчертае светския характер на честването на светите братя през 1813 г.

Доротея Георгиева огласява писмото в научните среди с публикации през 1982 и 1983 г. Започват веднага съмнения и спорове. Едно от тях е, че писмото е фалшиво. Едва не се стига до експертиза в Института по криминалистика. Налага се Агоп Орманджиян да обяснява как и къде е открил оригинала на писмото.

По-късно проф. Бистра Цветкова го включва в “Арменски пътеписи за Балканите XVII-XIX в.”, издадени през 1984 г., което подчертава неговата автентичност.

Някъде през тези години се подновява и спорът между Шумен и Пловдив за първенството за честването на Кирил и Методий у нас. С годините в историческата литература се налага мнението, че първото е станало в Пловдив през 1856 г. Това става на основата на спомените на Найден Геров.

“Не оспорваме това твърдение. С откриването на писмото от 1813 г., което е първостепенен исторически извор, шуменци поемат инициативата за пренаписване на онази част от историята на българското духовно възраждане, която касае сценичните изяви и зараждането на първия национален празник на българите - Деня на Кирил и Методий”, смята Доротея Георгиева.

“В интерес на обективната истина трябва да се подчертае, че документът от 22 май 1813 г. не ни дава право да твърдим, че това тържество е първо в Шумен. Направените обаче досега публикации за честването на просветителите през Възраждането ни позволяват да заявим, че състоялото се тържество в Шумен през 1813 г. е най-ранното документално засвидетелствано празнуване на солунските братя през тази епоха”, категорична е Доротея Георгиева.

След средата на 80-те години на миналия век нещата затихват. а единственият резултат е - 11 май става Ден на Шумен.

Преди години екипът на сегашния кмет Красимир Костов започва нова кампания за възтържествуване на историческата истина. През май 2011 г. се проведе кръгла маса “Коректно за Шумен”, участват историци, поканен е и Агоп Орманджиян. На базата на известния досега документален материал формулираха изводите: най-ранното документално засвидетелствано гражданско честване на деня на Кирил и Методий в българските земи се провежда през 1813 г. в Шумен със специална програма.

Не се оспорва честването на деня в Пловдив през 1856 г., което е друг вид празничност - училищна. Участниците във форума препоръчаха фактът за първото гражданско честване на деня на Кирил и Методий през 1813 г. в Шумен да намери място в учебниците по история, без да се омаловажава училищното честване от 1856 г. в Пловдив.

“Не искаме да игнорираме едно историческо събитие за сметка на друго. И като достойни българи с мисъл за европейското бъдеще на страната ни, да постигнем реални резултати, така че всички факти около живота на Кирил и Методий и преклонението на българите пред техните дела да се знаят, изтъкват, затвърждават и популяризират”, заяви зам.-кметът Живка Тонева.


В началото на тази година общината изпрати писмото на Минас Пажъшкян до посолството на Армения у нас. Посланикът Арсен Схоян се ангажира да бъде направен още един превод от староарменски на новоарменски. Той е изпратил писмото в Академията на науките в Ереван за превод. След това лицензиран преводач в София го преведе на български език. Всички факти и обстоятелства в писмото на Минас Пажъшкян се потвърдиха изцяло.

Какво е написал в писмото си арменецът

Шумла, 22 май 1813 г.

Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го, преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа книжа, за да ги отнеса в Белиград. След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.

В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете - дребосък, с женски движения, изпълняваше ролята на жена.
Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки, защото в салона присъствали гръцки духовници.

После жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъстващите започнаха да танцуват в кръг български танц.

В другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме вкъщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.

А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети. Оттук се изнасят съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.

Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво може да ми се случи.