“Ааах!” По това възклицание на многохилядната публика дори зад кулисите човек може да разбере, че е започнал последният номер от спектакъла “Алегрѝя” на “Цирк дю Солей”. При първия скок в Aerial High Bars (въздушни лостове) хората не знаят какво точно става, хващачите се люлеят на люлките. Изведнъж скачачите политат, хващачите увисват надолу с главата...
Миналата година циркът ни гостува с шоуто “Салтимбанко”. През септември пред българската публика магията си ще разгърне съвсем различно представление. Всеки от спектаклите на “Цирк дю Солей” е сам за себе си - с различна тема, със своя фабула, със съвсем различни костюми и артисти - няма да видите артистите от “Зуманити” в “Майкъл Джексън Безсмъртния” или "в “О”. Шоутата обикалят света и ето - “Алегрѝя” (което означава радост), например от 2011 е на обиколка из Европа. За тези 2 г. и нещо спектакълът е гастролирал в над 200 града.
“Алегрѝя” третира вечната тема за сблъсъка между две поколения - старото, което иска да запази стария ред, и новото, което се опитва да промени света. Това шоу не разчита толкова на технологиите, колкото на способностите на човешкото тяло и това, което човек може да постигне - реални хора, които правят реални чудеса. И на естетиката - костюмите са много елегантни, музиката - красива, изящна. “Спектакълът е емоционално пътешествие. Нали знаете как, за да си щастлив, преди това имаш нужда да се почувстваш и малко тъжен, самотен и дори уплашен - обяснява пиарката на шоуто Ванеса Наполи. - Но накрая оставаш с усещането, че току-що си изживял един вълшебен сън."
Но за да се осъществи този вълшебен сън, са нужни железни нерви, здрави мишци и огромно въображение, което да вплете поезия в сложните циркови номера. Технически най-трудният за изпълнение е Aerial High Bars. “В него няма място за грешки или неточности”, обяснява Ванеса, която от 3,5 г. работи с “Алегрѝя”. Това е кулминационната точка на края на спектакъла, от която сърцата на публиката се свиват за миг.
“За нас сигурността е приоритет” - подчертава Ванеса Наполи. Тя коментира смъртта на акробатката от “Цирк дю Солей” при инцидент по време на спектакъл в Лас Вегас. “Това се случва за първи път за 29 г., откакто циркът съществува.”
Всичко на всичко сто души ще пристигнат в София с “Алегрѝя”. От тях 55 са артистите. Останалите са гримьори, гардеробиери, механици и т н. Сред тези анонимни служители на най-висшето цирково изкуство е и един българин - дърводелецът в “Алегрѝя” Митко Христов.
Шоуто е на 20, 21 и 22 септември в столичната зала “Арена Армеец”. Билетите са от 40 до 110 лв., като на всяко от тях публиката ще бъде ограничена до 5000 души.
Митко Христов, българската следа в "Алегрѝя": Учителите в "Обеля" още ме помнят
- Митко, разбрахме, че сте роден в цирка. В кой цирк по-точно?
- Да, истина е. В Софийския цирк. Майка ми и баща ми потеглили за Дания като съм станал на 3-4 годинки.
- И двамата ви родители са работили в цирка. Като какви?
- Баща ми е монтьор. Освен мен в момента той е единственият от семейството, който все още работи в цирк. Майка ми е била в офиса, но беше и танцьорка - в “Зипус Циркус” в Лондон. Сестра ми вече не пътува с цирка, работи в Англия.
- Майка ви е от Казахстан, а баща ви - българин. Цял живот сте изкарали на път, а сега родителите ви живеят във Великобритания. На какъв език си говорите вкъщи?
- Само на български. Майка ми го знае перфектно. Като работеха във Финландия, половината година прекарвахме в България - от 9- до 14-годишната ми възраст.
- Истина ли е, че през това време сте работили като общ работник - на тази крехка възраст?
- Не е точно така. Работил съм, но не защото се е налагало. Като всяко цирково дете, винаги съм помагал - просто ти е интересно нещо да правиш.
- Как сте завършили образование с всичките тези пътувания?
- Дълго време със сестра ми - тя е с година по-малка от мен, бяхме частни ученици в 140-о СОУ в “Обеля”. След това се прехвърлихме в някакво друго училище в центъра, не помня кое. С жена ми предишния път, като бяхме в България, се разхождахме из “Обеля”, показвах къде съм живял като малък. Изведнъж - гледам една моя учителка, г-жа Стойкова по география. Тя ми се зарадва. Вика: “Мите, как си, какво правиш...”
- Как станахте дърводелец в “Цирк дю Солей”? Не сте ли имали амбиции да сте цирков артист?
- Правех един въздушен номер с люлка. Казва се Cloud Swing (от англ. - “люлка на облак”). А точно преди да тръгна с “Цирк дю Солей”, бях решил да ставам каскадьор. Но ми предложиха работата и си казах: “Ще ида за една година да видя как е”. И ето че още съм тук. Вече 7 г.
- За толкова време сигурно вече сте много близки с колегите от “Алегрѝя”?
- Работим заедно, излизаме заедно, ядем заедно - те не са колеги, а приятели. В цирка сме 5-има дърводелци, но аз съм единственият българин. Разбирам от всичко по техническата част. Израснал съм в цирка и тук съм научил всичко, което знам.
- Кое е най-сложната част от апаратурата на “Алегрѝя”?
- По технически показатели? Самата сцена - по средата има кръг, който се вдига нагоре и се спуска надолу, върти се. Отделно от другото цялата сцена се разгъва на буквата Х.
- На колко сте години?
- На 30. Женен съм, все още нямаме деца, но се надяваме скоро да имаме. Съпругата ми е от Чили и се казва Ада (на снимката с Митко).
- Къде ходите, когато шоуто е в почивка?
- Понякога в Чили, понякога в Англия. Ходим на почивка в други държави. Когато сме в България, отиваме в София или на почивка в Златни пясъци.
Цифри:
- През 1984 г. само 73 души са работили за цирка. Днес те са 5000, 1300 от които са артисти.
В централния офис в Монреал работят 2000 души.- Повече от 100 различни работни позиции се срещат в цирка.
- Работещите в цирка са от 50 държави и говорят 25 различни езика.
- Средната възраст на хората, работещи в цирка, е 37 години.
- Над 100 милиона зрители са гледали шоуто от дебюта му през 1984 г.
- Близо 15 милиона зрители са гледали шоу на “Цирк дю Солей” през 2012 г.
- Циркът не получава финансово подпомагане от публичния или частния сектор от 1992 г. насам.
За костюмите:
- В “Алегрѝя” има над 400 вида костюми, включително направени по поръчка обувки, перуки, шапки и аксесоари.
Костюмите са изработени в Монреал в Международния щаб на “Цирк дю Солей”. По ушиването им са работили над 300 шивачи.- Една от най-използваните материи за костюмите е ликра, защото е гъвкава и удобна за носене, а също така се поддържа лесно.
Около 200 часа са необходими за ушиването на костюм на една от Старите птици. - Във всеки от костюмите на Бялата и Черната певица има повече от 200 зашити на ръка скъпоценни камъка.
- Екипът на “Алегрѝя”, който отговаря за гардероба, се състои от четири постоянно пътуващи с артистите групи и 2 или 3 местни екипа във всеки град. Те са отговорни за поддръжката и поправката на всички костюми.
- Екипите винаги пътуват с перални и сушилни, за да е по-лесна поддръжката на костюмите.