Биеналето на изкуството в Истанбул - протестът влезе в галериите

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2354363 www.24chasa.bg
Мащабно видео на Галиндо и Сиера се разгръща на фона на "Варшавянка". СНИМКИ: АВТОРЪТ

ИСКРА СОТИРОВА
Млади рошави хора крещят по мегафон и минават покрай нехайни туристи, които са се зазяпали в съвременно изкуство в галерия "Салт Бейоглу". Да, това е възможно и се случва тази есен в Истанбул. Градът, който влезе в новините с протестите срещу застрояването на парка "Гези", живее своя живот, в който има всичко. Измежду продавачите на гевреци и сок от нар и групите млади полицаи, перфектно стегнати в униформите си по булевард "Истаклял" свое място си има и изкуството. Познавачи от цял свят се изсипват на всеки две години през есента, за да видят Истанбулското биенале - едно от четирите най-големи в Европа. То се провежда за 13-ти път насред гражданските вълнения. Две от експозициите в официалната програма - тези в Arter И "Салт Бейоглу" са точно на булевард "Истаклял", който води до площад "Таксим" - главна арена на протестите и символ на светското начало за Турция.

Куратор на изложбата е Фуля Ердимчи, която избира многозначното мото "Мамо, аз варварин ли съм?". Тя взима заглавието на стихосбирката на турския поет Лале Мюлдюр. "Древните елини са наричали "варварин" негърците и дори думата е имала окраска на "чужд, странник", човек, който не говори гръцки правилно. По-късно през Средновековието "варварин" приема смисъла на нехристиянин, а още по-късно - на незападняк. Днес тя навежда мисли към едно поведение извън общоприетото, което се превръща в култура", обяснява Фуля Ердимчи.

Резултатът от нейната концепция е доста изненадващ: зрителите се дивят на разхвърляни стаи, слушат звука от растения и хартиени обекти, четат налепени по стените бележки и комикси, влизат в тъмни стаи, за да гледат видеопронкновенията на съвременните артисти. Биеналето в Истанбул показва, че изкуството е заразено от политиката, проникнато от събитията на деня. Още от входа публиката се оказва пред оранжев надпис "Протестът движи историята". И това е творба от биеналето.
Значителна част от бившите пристанищни складове Антрепо N3, превърнати в територия за модерни експерименти, са посветени на протестите за парка "Гези". Още през май става ясно, че артистите нямат намерение да се правят, че не виждат какво става. Група английски автори от UK's Freee правят насред бунтовете пърформанс, наречен "Манифест на Новата публика" и хорово четат общия текст. А публиката прочита само това, с което е съгласна. Снимки от акцията сега са в биеналето.

Кристоф Шофер от Германия представя бъдещето на парка
Кристоф Шофер от Германия представя бъдещето на парка "Гези" като територия лишена от въображение и различност.

Немецът Кристоф Шофер участва с големи рисунки, в които показва бъдещето на парк "Гези" като пространство, лишено от въображение, обмен на идеи, различност. В друга своя мащабна работа артистът сравнява вълненията през пролетта в Истанбул с легендарното въстание "Ника" през 532 г. срещу високите данъци и корупцията по време на Юстениян т. То се разиграва насред Константинопол - днешен Истанбул.
13-то биенале така и не беше открито официално. Актът е още една подкрепа на протестите, както голяма част от специално подбраните творби във форума. Между другото сред тях няма български.

Авторката Искра Сотирова не крие вълнението си, че е имала възможност да посети и да пише за биеналето в Истанбул - едно от най-големите и влиятелни в снета
Авторката Искра Сотирова не крие вълнението си, че е имала възможност да посети и да пише за биеналето в Истанбул - едно от най-големите и влиятелни в снета

Полицейщината, ровенето в личния живот, образът на артиста в представите на околните са ядката на инсталацията "Заподозреният". Тя е на Гийом Бижл от Белгия и е заредена с ирония към обществените нрави. Зрителят първо разглежда като в музей вещи, иззети от полицията, които би трябвало да уличават заподозрения. А после оглежда стаята му след обиск. По стените са изредени показания на съседите, за които е достатъчно да се прибираш късно в съмнителна компания и да слушаш силно музика, за да станеш крайно подозрителен и да бъдеш натопен в полицията.

Зареден с емоция триптих на Дженер Йосмен на тавана на Гръцкото училище.
Зареден с емоция триптих на Дженер Йосмен на тавана на Гръцкото училище.

Отнякъде се носи революционната песен от първите дни на Съветите "Вихри враждебныe воют над нами". Любопитните да чуят какво става влизат в тъмна стая, където се върти видеото на Хорхе Галиндо и Сантяго Сиера. Зрителите гледат как черни лимузини, подобни на погребални коли, тържествено се движат по главната улица на Мадрид с обърнати надолу портрети на испанските премиери след Франко и под звуците на съветската "Варшавянка".

Докато зрителите на биеналето гледат изкуство, покрай тях преминават протестиращи.
Докато зрителите на биеналето гледат изкуство, покрай тях преминават протестиращи.

Само една книга е достатъчна, за да повдигне цяла тухлена стена и тази книга е "Цитаделата" на Кафка. Идеята и реализацията са на Хорхе Мендес Блаке от Мексико в Антрепо N 3 точно срещу входа на официалната експозиция.
Клер Пентекост успява да се оттласне от събитията през пролетта. Американката подрежда кюлчета, но не от злато, а от пръст. Нейните живописни мисли за връзката между земята, еволюцията, хората и техните ценности също са обагрени с размита пръст.
Силно зареден с емоция е фототриптихът на Дженер Йосмен. 42-годишният турски артист снима в три състояния полугол мъж, крещящ в мегафон. Той първо вика към другите, после - в собственото си ухо, а накрая насочва мегафона като оръжие към останалите. Работата е на тавана на Гръцкото основно училище "Галата" - достолепна стара сграда, превърната в територия за модерно изкуство. Творбите тук са посветени на образованието.

На първия етаж в просторна слънчева зала свой уъркшоп правят млади артисти. Изкачването по стълбите нагоре се оказва проследяване на творбата на Уанг Кинсонг, 47-годишен артист от Пекин. Огромни цветни снимки показват учител пред издраскана до невъзможност черна дъска, а след него - грохнали ученици, които спят на чиновете сред купища книги. Показаното в гръцкото училище задава по различен начин въпроса какво учи всъщност учи човек на учебната скамейка.
С работата си в 13-тото биенале Фуля Ердимчи вгражда изкуството в града. Без да се усетят зрителите сядат върху облечени в мрежа автогуми под сянката на искрящи метални чадъри. Цялата странна градина, която граничи с водата, е наградена творба от конкурса за млади архитекти, съпътстващ биеналето. Всички проекти могат да се видят в музея за съвременно изкуство "Истанбул модерн". Биеналето се разпростира из галериите на размирния булевард "Истаклял", даже в търговски център за обзавеждане и килими. Там зрителите се оказват в истински лабиринт, който трябва да преодолеят, за да намерят поредната зала с изкуство.

Два акцента извън официалната програма пленяват веднага.
Изложбата на легендарния Аниш Капур в частната галерия-музей "Сакип Сабанджи" е нещо зашеметяващо. Истински класик на пластичните форми, роденият в Индия Капур смайва с размаха си. Всичко започва с няколко неголеми фигури, напълнени с камъни. Продължава като мегаформи от мрамор и смайва с цветни пластики вътре в стената. За да бъдат осъществени те, от галерията са изградили абсолютно наново голяма част от стените. Играта на кръгли и овални форми, ефектът на естествени материали и цвят са поразяващи. Зрителите са омагьосани и искат да пъхнат ръка вътре в мистичните черни и червени дупки в стените. Твърдо, но деликатно ги възпират нарочно сложени охранители.

"Цветна температура" е изложба на млади китайски автори. Те показват творбите си в компания на скулптори-копия на елински образци в Университета по изящни изкуства "Мимар Синан". Подобно на китайска загадка, работите на новите китайци хем напомнят на класическа живопис, хем трептят от нови идеи. Картините и пластиките са изработени виртуозно и предполагат истинско съзерцание, докато водите на Босфора се плискат пред прозорците на галерията.