Лудият живот на Август Попов от “Ку-ку” може да бъде описан в роман. Проблемът е, че историята ще бъде оплюта от критиците като измислена и твърде нереалистична. Понякога действителността е по-странна и от най-разюзданата фантазия. Представяме ви парченце от пъзела “Август Попов” - човек артистичен, порядъчен и нестандартен. С две думи - доста щур.
Във втори курс в стаята си в Студентски град поставил ротативка, за да си играе на нея.
“Беше ми омръзнало да губя, и си купих една. Отидох в Студентски град, защото наводних тук един апартамент. Бях си сложил надуваем басейн в хола, пълен с вода и със 100-200 топчета за пинг-понг,които си плуват отгоре. И с един бързовар си топлех водичката.”
Един ден бързоварът се подхлъзнал, прогорил басейна и цялата вода се изсипала на пода. И понеже комшията от долния етаж бил човек, с когото да си нямаш разправии, Август се обадил на приятел и светкавично се изнесъл при него. В блок 22Б, където са студентите от Консерваторията, Художествената академия и ВИТИЗ (сега НАТФИЗ).
А в Студентски град се развихрил. “След 4-5 месеца взех долу дискотеката, съборих я и я построих. И си живеех в една стаичка.” Въпросната стая и до днес стои необитавана и надписана: “Стаята на Август Попов”.
Роден е на 1 февруари и казва за себе си: “Аз съм от екстремните хора.Силно обичам и силно мразя.” Достигнал на двадесет и няколко години върховната слава със студентското предаване “Ку-ку”, в един момент той зарязва актьорството и започва да се занимава “с най-различни неща”. Почти хоби му е да създава концептуални заведения.
“Аз обичам да го направя, разбираш ли. Да го измисля и като тръгне, искам някой друг да поеме нещата. Не ми се занимава с ресторантьорство. Но скоро разбрах, че започват да ме лъжат още от вратата и че трябва сам да го работя.” Едно от най-любимите му заведения е “Домът на Мачо” в Китен. “Общо взето, го направих с един работник, с едно зеге (инструмент), с чук и една тесла. То беше на открито под едни дървета - имаше си простор, хол, спалня, гроб -с фосфоресциращи бои и с едни бели воали.” В това заведение се запознал с партньорката си Ани Лалова - сестра на най-бързата бяла жена Ивет. С Ани живеят в партньорство от 10 г., но не искат да се женят. “Не вярвам в брака”, казва той. Надяват се да имат деца.
Може би най-разочароващият провал за Август е пиано барът, който прави в Банско. “Това беше вторият пиано бар в България - първият беше в квартал “Изток” в София. Позволих си да кача роял на 200 години горе, плюшове от Анадола и махагони от не знам къде си. А те, селските пръчки, чоплеха слънчоглед на испанския гранитогрес. Казвам им: “Защо плюете тука?”, а те: “Щом си плащаме, ще си чоплим, където искаме.”
Сред инициативите му е фабрика за гипсови чинии за таверни. “Под крилото на силовите
групировки не се развиват много добре нещата. Шефът на една от тях - Васил Илиев, ми беше приятел отпреди да стане какъвто и да е. И така, общо взето, беше поносимо - докато не го застреляха.
Аз тогава въобще не знаех какво се случва. От концерт на концерт, от мероприятие на мероприятие... Бях се алкохолизирал. Многое тежко на 22-3 години да те познава цяла България, да иска да се докопа до тебе. Ти даже не можеш да осъзнаеш какво точно си направил, защото във ВИТИЗ те учат едни други неща. Ние станахме популярни не защото правехме това, на което са ни учили, а защото бяхме по-различни. В един момент се изпокарахме и аз трябваше да си тръгна. Не искам да ровя сега в причините - свързано е с его, кинти, звездомания.”
“Едно нещо, което мога да кажа на сто процента, че съм свършил в живота си - аз направих така, че студентската стачка да бъде в този вид, в който е сега. Да не се затваря само университетът, а да се затворят всички учебни заведения. Една вечер с Дългия (Слави Трифонов) си казахме:“Човек, така не може да стане. Дай навсякъде да запалим цяла България. И аз тръгнах към ВИТИЗ - затворих, той отиде към Университета, след това заедно до ВИАС и така. В първите дни имаше много хора, хиляди души бяха. И ги гледам сега, че си приписват някакви неща - тогава Кошлуков беше някъде в затвора, но ако питаш него - той е направил цялата работа. Но историята се пише от човек, който има химикал и лист хартия.”
Август Попов е бил 2-годишен, когато майка му и баща му се развели, затова не си спомня скандали, неразбирателства. Не разбирам как двойките могат да се карат непрекъснато. При това пред децата си.” Израснал е в Ямбол. Възпитаник е на руската гимназия “Васил Карагьозов”. Бил е чаровник, любимец на учителите, въпреки че си падал малко бандит.
“Детска педагогическа стая, простотии... Всичко съм правил - от счупване на прозорци през бой. Веднъжв VI-VII клас откраднах една обувка - ей така, за адреналина. После я хвърлих в реката. Една обувка какво да я правиш?”
От малък свири на каквото му попадне - китара, пиано, блок флейта. “Слухар съм”, обяснява Попов. Захваща се и с малка пластика. Но когато в VIII клас иска да отиде в училището по приложни изкуства в Котел, майка му не позволява. Като завърших, вече нямаше как да ме спре и кандидатствах във ВИТИЗ.
“Има двама души в живота ми, на които викам мастър - единият е учителят по химия от гимназията, казва се Ибраимов. Духовен учител, бащица. Другият е Ламбо - също духовен баща.”
“През 1989-а една голяма група актьори имахме билети за Канада. Щяхме да бягаме при Климент Денчев, бог да го прости. Но така се случи, че майка ми не беше добре тогава, лека и пръст, и не заминах. Това беше няколко дни след 10 ноември - 23-24 ноември.”
През 1992 г. завършва ВИТИЗ. След голямата звездомания 1993-1994 г. Август зарязва “Ку-ку”. “Станахме продуценти с Въргалчето и Мишо Ланджев, правехме “Пирон”. Инфлацията през 1997 г. така ме изряза, че си казах: Повече няма да се занимавам с тези неща. И тръгнах да си правя моите глупости.”
Август е най-новият пияница от “Столичани в повече”. “Нямам представа как се сетиха за мен. Аз имах покана от Любо Нейков преди 7-8 г., но понеже шило в торба не стои, тогава имах други планове за живота."
През октомври за първи път, откакто е завършил ВИТИЗ, Август стъпва на театрална сцена. На 24 октомври в Сатиричния театър беше премиерата на “Скакалци”. В състава са “чудовищни” по думите на Август актьори като Стоянка Мутафова, Христо Гърбов, Ненчо Илчев, Любомир Нейков и т.н. “Приигра ми се. Винаги съм знаел, че като премине прословутият младежки ентусиазъм, ще се занимавам с театър.”
Встрани от театъра и телевизията в ума на Август Попов не спират да се раждат идеи за инсталации. “Искам да направя сега най-големия сал от надуваеми пликове от вино, с канелчици. Приятелите ми събират. Вече имам към 600-700 плика. Откъм канелката се надуват и се слепят един за друг.” Ще го пусне на Синеморец, освен ако “някоя друга глупост не ми мине през главата”.
Отскоро пие кафето с подсладител, защото повишил кръвната захар. “Аз не обичам сладко, аз обичам мед - казва той. - Затова ми викат Мечо Пух. Сигурно досега в живота си съм изял два тона мед.” Любима напитка му е виното. А храна - “телешко и всякакви белтъци - морски дарове, калмари, октоподи, размазвам се.”
“Да се чувствам остарял? Не. Но аз съм си хлапе, на което позволяват да пие и да пуши.”