Коста Цонев стана Някой с "Г-н Никой"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4042637 www.24chasa.bg
Матей Миткалото в сериала "Демонът на империята"

Коя филмова роля направи Коста Цонев истинска звезда на българското кино?
Първата му главна на безстрашен партизански вожд в "Командирът на отряда"? Влюбеният момък в красивата Ани (Невена Коканова) в романтичната комедия "Бъди щастлива, Ани"?

Разузнавачът Емил Боев в "Г-н Никой"? Или пък двете роли, които изигра в "Сватбите на Йоан Асен", след смъртта на Апостол Карамитев по време на снимките? А може би страховитото му превъплъщение във вечния образ на Дон Кихот в телевизионния мюзикъл "Човекът от Ламанча", което сам той нарича "ролята на моя живот"?

При Коста Цонев
звездната слава
не идва изведнъж

С талант и упоритост той реди тухла по тухла, докато се превърне в знаков актьор на българското кино.

Роден е на 10 юни 1929 г. в софийския квартал "Красно село" и по-точно в махалата с къщи, построени за бежанците от Добруджа. Най-големият му брат Иван емигрира в чужбина преди 1944 г. и живее дълги години в Австралия. Следващият брат Васил Цонев е писател, сценарист и най-вече фейлетонист във в. "Стършел", известен с псевдонима си Дон Базилио. Коста е най-малкото дете в семейството на Димитър от с. Сребърна и Малта от гръцкия град Димотика.

Майка му много иска да му даде духовно образование и той да стане поп, но младежът избира артистична кариера. След години, вече известен актьор, я пита не се ли радва на успехите му в театъра и киното. - Много ми е приятно, мама, ама ако беше завършил Семинарията, сега щеше да си владика!

Коста Цонев отива рано-рано в деня, в който изнасят списъците на приетите студенти, но не вижда в тях своето име. "Е, такъв ми бил късметът", въздъхва той и тъкмо да си тръгне, вижда как една жена, вероятно секретарка, дописва с молив неговото име в списъците. След това дописва още едно, също на бъдещ колос в киното. (На кого, ще разберете, когато дойде време за него в тази поредица.)

През 1952 г. Коста Цонев завършва актьорско майсторство в първия випуск на Държавното висше театрално училище (ДВТУ), предшественика на ВИТИЗ, и по-късно НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Учител му е проф. Стефан Сърчаджиев.

Веднага след дипломирането разпределят Цонев в Младежкия театър, в който изкарва 14 години. От 1967 г. е в трупата на новосъздадения Театър на естрадата, който с годините прераства в театър "София". В него актьорът играе до пенсионирането си.

В киното Коста Цонев дебютира още във втория соцфилм - "Тревога" (1951), с роля на... нацистки офицер. Дори има реплика: "Фюр унзере Лили Марлен, прозит!". (За нашата Лили Марлен, наздраве!). Появява се само в един епизод, но режисьорът Захари Жандов кара участниците в него да репетират два дни и на третия го заснемат с много дубли.

"Тревога" обаче остава в кариерата на Коста Цонев и като първия филм, в който режисьорът използва красивия му баритонов глас. Актьорът дублира изпълнителя на главната роля Рангел Вълчанов. През годините Цонев ще озвучи Владимир Смирнов в "Сбогом, приятели", поляка Ян Енглерт в "Осъдени души" и дори балона в "Привързаният балон" на Йордан Радичков и Бинка Желязкова.

Вторият му филм е "Утро над родината" (1951), в който всички студенти играят бригадири и завиждат на Любомир Кабакчиев и Апостол Карамитев в главните роли. От този филм тръгва голямото приятелство на Коста и Апостол и ще продължи цял живот - до смъртта на Карамитев в "Сватбите на Йоан Асен", в който двамата играят братя.

Следват участие в масовката на "Димитровградци" (1956) и значима роля в "Сиромашка радост" (1958) - филм, който Антон Маринович снима по няколко разказа на Елин Пелин. Във "Ветрената мелница" Коста Цонев е старият ерген Лазар Дъбака, който надиграва на ръченица девойката Христина (Емилия Радева) и тя му пристава. Двамата продължават и в "Кумови гости" - като младоженци тръгват с каруца на гости на кумовете си в съседно село, за да им занесат дарове. Но спират на полето, завиват се под ямурлука и... се събуждат по обед на другия ден.

През 1959 г. идва
първата главна
филмова роля

Актьорът, който трябвало да се снима като партизанина Даньо, не се справя и режисьорът Дучо Мундров кани Коста Цонев без пробни снимки.

Малко преди началото на снимките на филма той се жени за 18-годишната арменка Анахид - "високо, чернооко момиче, с тънко като на оса кръстче", както я описва сам Коста Цонев в биографичната си книга "Моите жени, моите роли". И вместо на сватбено пътешествие я води в Сливен, където в местността Карандила са снимките на "Командирът на отряда".
"Ролята на Даньо много ми допадна, защото открих съвпадение с моя щур характер", ще каже след години актьорът.

И сега внимание! Премиерата на филма е на 31 август 1959 г. Само ден по-рано - на 30 август, се ражда синът на Ани и Коста Цоневи - Димитър, днешният популярен телевизионер. Значи актьорът се е справил чудесно не само като партизанин, но и като... силно любещ младоженец.

Въпреки добрия зрителски успех на филма (тогава партизанските филми вървят много) киното продължава да не е много щедро с прегръдките си към актьора, както сигурно е била Анахит, която се превърна в най-красивото лице на БНТ. Дори опита и в киното - в "Нощта срещу 13-ти" си партнира със съпруга си и с Апостол Карамитев. За ролята си на майор Панов Коста Цонев получава втора награда на фестивала "Златна роза" във Варна.

1969 г. е една от
най-щастливите в
кариерата на Цонев

Никола Корабов го кани без кастинг за ролята на Перо Македонеца в "Свобода или смърт", а Иван Терзиев го избира за разузнавача Емил Боев в "Г-н Никой".

"Свобода или смърт" е посветен на Христо Ботев. В ролята на войводата е младият Милен Пенев. Докато снимат по скалите над Враца, Цонев получава телеграма: "Коста, роди се царица Теодора." А синът Митко вече е на 9 години и баща му го е взел да гледа как се снима филм.

Една вечер край село Остров, близо до което в Дунав, е акостирал корабът "Радецки". Коста Цонев удря с колата си заек, "огромен като агне" по собствените му твърдения. Готвачът го сготвя и на палубата сядат Коста Цонев, Апостол Карамитев, Милен Пенев, Васил Михайлов, за да изядат заека.

Пращат малкия Митко да донесе чушки от къщата, където двамата Цоневи са настанени на квартира. Минават десет, петнайсет, двайсет минути, заекът е почти изяден, но чушконосецът го няма. Чак някъде след 40-45 минути Митко се задава - с шапка от вестник и размахвайки празни ръце. Качва се бавно на кораба, сваля шапката и в нея виждат чушките.

"Защо се забави толкова бе, Митко", пита го баща му. "Ами, татко, аз докато отида, докато отключа, докато ги събера, докато си направя шапката от вестник, докато сложа чушките в нея, докато заключа вратата и времето мина..."
Така Коста Цонев разбира, че наследникът му не е холерик като него, а върши нещата бавно, спокойно и сигурно.

През 1967 г. Богомил Райнов издава романа си "Господин Никой" с главен герой Емил Боев. За разлика от контраразузнавача Авакум Захов на Андрей Гуляшки, роден десетина години по-рано, който громеше враговете на социализма в страната, Боев е елитен разузнавач, борещ се срещу империализма в западния свят. Следват книгите "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Умирай само в краен случай", "Голямата скука" и др.

"Г-н Никой" е първият игрален филм на Иван Терзиев, който е завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ и кинорежисура във ВГИК - Москва. За главната роля Терзиев си харесва Коста Цонев. Актьорът има вече 15 филма в биографията си, но режисьорът е впечатлен от неговата игра в прочутия навремето телевизионен спектакъл "Човекът от Ламанча", в който Цонев беше Дон Кихот, а Никола Анастасов - Санчо Панса.

Богомил Райнов обаче настоява Емил Боев да се играе от Апостол Карамитев, който е главен герой в предишния му филм "Бялата стая". Терзиев признава, че Карамитев е безспорно голям актьор, но за Боев по-подходящ е Коста Цонев. След пробните снимки Богомил Райнов приема избора на Терзиев, но понеже хич не обича да пада по гръб, промърморва: "Да, прав си, ама... много пуши!" Сякаш героят му Боев е пълен въздържател.

Самият Коста Цонев признава, че след като прочита романа, тайно си мечтае един ден да облече елегантния костюм на Емил Боев - "боец на тихия фронт" от ново поколение.
Снимките започват с Доротея Тончева в северния град Росток на тогавашната ГДР. Студения въздух явно не понася на актрисата и я сменят със Северина Тенева - красива и талантлива актриса, дъщеря на писателя Драган Тенев и съпруга на Асен Агов, която почина много млада от рак.

Филмът имаше голям зрителски успех, освен това е

купен и излъчен в
почти целия соцлагер

 - СССР, ГДР, Полша, Унгария... Коста Цонев печели наградата за най-добра мъжка роля на Варненския кинофестивал. И ако до този момент някой не знае кой е Коста Цонев, след "Г-н Никой" той вече е Някой, звезда от първа величина.

Ето какво се случва след това с богомилрайновиадата. През 1971 г. излиза "Няма нищо по-хубаво от лошото време", в който Емил Боев се играе от Георги Георгиев-Гец, а Коста Цонев е Евънс, шеф на голяма западна фирма, и, разбира се, човек на ЦРУ. Той дори се опитва "да разопакова" в леглото приятелката на Боев Едит (Елена Райнова), която пък се оказва разузнавачка от ГДР.

През 1973 г. пак Методи Андонов снима "Голамата скука", но този път за ролята на Емил Боев избира Антон Горчев, а Коста Цонев е Сеймур, американски разузнавач.
Този разнобой продължава до 1974 г., когато режисьорът Милен Гетов взима нещата в свои ръце и за 5-6 години заснема 5 филма по романите на Богомил Райнов "Бразилска мелодия" (1974), "Синята безпределност" (1976), "Реквием за една мръсница" (1976), "Умирай само в краен случай" (1978) и "Тайфуни с нежни имена" (1979). Във всички тях Коста Цонев е Емил Боев и Емил Боев е Коста Цонев.

През 1970 г. той се готви да снима във филма "Глутницата" на Иванка Гръбчева, дори вече е подписал договор. Един ден операторът Димо Коларов му казва, че с Методи Андонов започват да снимат "Козият рог" и в него има "страшна роля" за Цонев. Актьорът се среща и с Методи Андонов. "Братче, само тебе виждам в ролята. Много те моля, съгласи се!" Цонев отказва и на него с аргумента, че не е човек, който се отмята от думата си.

В книгата си "През сито и решето" Николай Хайтов разказва за спор между него и Андонов за актьора, който да изпълни ролята на Караиван. Сценаристът настоявал за Апостол Карамитев, режисьорът - за Антон Горчев. Нищо не споменава за Коста Цонев, но спорът му с Методи Андонов може да е бил след неговия отказ, когато изборът на режисьора вече е паднал върху Антон Горчев.

"Ролята, която изигра Антон, до ден днешен е в сърцето ми и мисля, че бих я изиграл добре, но... Какво да се прави? Както казва моята мила майка: "Каквото ти е писано, сине, това ще се случи", казва Цонев през 2001 г.

На актьора му е писано да изживее възторга и покрусата, както и изпитанието на таланта му при снимането на двусерийния филм "Сватбите на Йоан Асен". Отново са заедно с Апостол Карамитев.

Но само режисьорът Вили Цанков знае, че

той е смъртно болен,
и много бърза
със снимките

В началото снимат епизода с първата сватба на Йоан Асен с Мария (Невена Коканова) в Алдомировското блато. Времето е студено, водата ледена, а тримата няколко пъти трябва да прецапат през нея.

Масовите сцени са правени през лятото край плевенското село Горталово. Жегата е около 40 градуса, а в низината, където вървят снимките, стигат и до 50. Карамитев и Цонев са облечени в наполеонки, върху тях кожени панталони, вълнена риза, ризница и шлемове на главите. Освен слънцето ги напичат и двайсетина огромни прожектора.

Актьорът Димитър Бочев припада от жегата. Като круши от конете падат и войниците, които се снимат в масовката.
"Снимахме епизод, в който Йоан Асен трябваше да прочете някакъв документ. Апостол знаеше прекрасно текста си, но след командата "Камера!" дълго остана безмълвен - разказа ми преди години Коста Цонев. - "Какво става?", крещи режисьорът. "Съжалявам, от тая жега всичко се изпари от главата ми", обяснява Апостол.

Въпреки болестта си Карамитев снима, без да се оплаква. По време на почивките ляга на земята, измъчван от болките в гърба. А Коста Цонев казва: "Не се превземай бе, Апостоле! Сецнал си се, или имаш прищипване..." Един оператор му прави масажи. А те са имали обратен ефект.

На 9 октомври 1973 г. Апостол Карамитев умира и

Вили Цанков решава
Коста Цонев да доиграе
неговата роля

Когато беше депутат, веднъж в кулоарите на парламента актьорът ми разказа и следната весела история от снимането на този филм:

"Според сценария се къпя съвсем гол в огромна бъчва. После камерата ме хваща как излизам, плъзга се нагоре по тялото и задържа в едър план лицето ми, докато разговарям с патриарха. Ролята му изпълняваше Иван Кондов. Идеята на Вили Цанков беше да покаже сблъсъка на две институции: голото тяло на владетеля (властта) срещу облеченото тяло на религията.

Още тогава му казах: "Вили, аз ще се съблека гол. Но тая сцена няма да влезе във филма. "Ти няма какво да ми обясняваш, събличай се и да снимаме", отряза ме той. Докато разговарям с патриарха, встрани от него стои поредната ми съпруга унгарката Ана (Цветана Манева), а зад гърба й - Стефан Данаилов, който играеше Бургундеца. Присъстват и още 40 млади дами!

Аз не се притеснявам от нищо, щом е в името на изкуството. Подчертавам, че сцената не е еротична, а политическа. Снимаме и виждам Цеца Манева с очи, пълни със сълзи. А господин Данаилов си гризе устните, за да не прихне. Камерата го снимаше в гръб, а предствете си аз как трябваше да реагирам на тая негова физиономия. Правихме 2-3 дубъла в безкрайно студената студиа в "Бояна".

В киното обикновено летните снимки се снимат зиме и обратно. Издържах стоически и на студа, и на женското любопитство на онези 40 дами.

Една помощник .-режисьорка не присъствала на тези снимки. И понеже тя бе докарала момичетата за масовката, после ги попитала: "Коста Цонев как беше?" И едно от тях казало: "О! Нищо особено..." Разбира се, тази сцена не влезе във филма.

Питам Вили, а той: "Абе, този Писарев.." "Вили луд ли е да пусне такава сцена", беше пък коментарът на Писарев, когато го питах защо я е махнал. А аз си запазих няколко кадъра от изрязаната лента и сега ги пазя вкъщи. Който ги интересува, може да си ги увеличи и да се радва..."

Коста Цонев изигра над 100 роли в киното и телевизията. Превъплъти се в измислени от сценаристите образи, но и в реални хора като Климент Охридски, Матей Миткалото, Йосиф Хербст, принц Кирил, Димитър Пешев, ген. Иван Русев...

Игра бригадир, бояджия, партиен секретар, инженер, архитект, автомобилен състезател, професор, академик, генерален директор, банкер и какво ли още не. И всички негови колеги признаваха, че по-железен професионалист от него на снимачната площадка българското кино не познава...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

25 години ще лежи в затвора циганинът Тунджай Киров, който преди година и половина уби с юмруци и ритници жена, за да я ограби. Присъдата обяви съдия Петър Сантиров от Софийския градски съд във вторник. Тунджай се призна за виновен и делото се гледа по съкратената процедура. Рецидивистът, който има 6 предишни присъди,

Бившата порнозвезда Фара Абрахам се замеси в грандиозен скандал. Тя отказа благотворителния боксов мач с Никол Алекзандър. Абрахам първоначално каза "да" на битка с бившата на Шакил О'Нийл, но в последния момент размисли. Като причина агентът й изтъкна отказа на промоутърите да платят самолетния й билет и хотелската й стая.

Нападателят на "Ювентус" Пауло Дибала и Антонела Кавалери не са заедно вече няколко месеца. Въпреки това бившата футболна половинка продължава да тъжи за загубeната любов. Тя се чувства предадена от играча на "Старата госпожа". "Популярността и момичетата, които го наобиколиха, разрушиха нашата връзка - изплака болката си аржентинката.