Историите с официалните вечери не винаги минават гладко. За какво са патешките филета, боровинковият сос, кристалният сервиз, идеалните деца, когато майката е спала с най-добрия приятел на мъжа си. А освен това идва и съмнението, че синът /Антон Григоров/ не е от баща му /Ивайло Герасков/, а от приятеля /Пламен Манасиев/ на майката. Така естествено се стига и до идеята за убийство на чуждия мъж, дошъл на поклонение в дома.
Когато на човек му липсват думите, става агресивен – това ни внушава театралната постановка на Оля Стоянова „Покана за вечеря“.
Животът в нея се оказва изтъкан от не една лъжа... А яденето може само да забави избухването на проблемите.
„Ако някой е гладен все пак, може да си вземе нещо от масата“, шегуват се пред зрителите актьорите на спектакъла в камерната зала на театър „София“.
Присъстващите стават също гости на тази вечеря. Красотата в подреждането на масата, с изящните вилици, лъжици, ножове и чаши няма да спасят този свят...
Не са важни официалностите и облеклата, нито какъв ще е поводът, когато на фона на едрите лъжи лъсват и най-дребните семейни конфликти.
„Не, не съм ги чувала тези разговори, всичко е фикция. Даже едни хора ме поздравиха на премиерата: "Браво, личи си, че е преживяно!" и аз се ококорих, обясни драматургът Оля Стоянова - ... Но успях да им кажа, че не е преживяно и нямам никакви намерения да го преживявам, точно това бих си го спестила. Исках просто да разкажа една тежка история, но с чувство на хумор. Освен това любимият ми жанр е трагикомедията - да се смеем през сълзи. Тя ни позволява да имаме повече гледни точки към света. А и си падам по онези моменти, когато публиката, а и читателят, се смее на най-неподходящите места“.
Какво е щастието в делник и празник? - Децата да са край родителите, всички да ценят обикновените неща, а не да се правят планове за географски открития!
„Децата са много крехки, крехки като стъклени чаши – едно неловко движение и всичко вътре се разплисква“, пише Оля Стоянова.
Към децата бащата също насочва пистолет в „Покана за вечеря“.
В това семейство истината не се е казвала от години. Майката е карала дъщеря си Наталия /Дария Симеонова/ да се чувства грозна, затова иска поне веднъж да чуе от майка си, че е хубава, да я похвали, а синът й да не бъде гледан от нея с укор – защото нямал образование и престижна професия.
„Семействата се разпадат от толкова много обич“ - казва пък приятелят на семейството в „Покана за вечеря“.
Авторката й Оля Стоянова е номинарана за тазгодишния „Аскеер“ в категория „Драматургия“. "Покана за вечеря" получи още 2 номинации за „Аскеер“ - за „Режисура“ на Тея Сугарева и за „Поддържаща мъжка роля“ на Мартин Гяуров в ролята на Алекс, приятел на дъщерята Наталия.
Оля Стоянова е носител на наградата от втория конкурс на театър „София” за съвременна българска пиеса, който се занимава с онова особено състояние на самотност, в което човекът е „сам сред своите и свой сред чуждите“ (по Чехов). Това е именно парадоксалния свят на „Покана за вечеря“, свят, в който си самотен дори в семейството си. А тази самота ни тласка към една крайност на резигнация, а тя от своя страна ни деформира, обезсилва и прави зависими към лъжата.