Българската православна църква е най-консервативната на планетата. Служителите в расо са далеч от хората, които се нуждаят от земна утеха и небесна сила. Животрептящите проблеми на деня отсъстват от проповедите на черноризците. Богослуженията още се четат на църковнославянски език, от който миряните не разбират и дума.
И най-същественото - църквата е загърбила култа към онези, чиито дела са осветени от народната памет. Тя упорито отказва да канонизира Васил Левски, преподобна Стойна и баба Ванга.
За половин столетие синодът е извършил само две канонизации. През 1964 г. на Софроний Врачански и през 2011 г. на мъчениците от Батак и Ново село, загинали по време на Априлското въстание.
На този фон, скован от средновековна догматика,
католиците са
революционери
Те ревниво се грижат за паметта на своите духовни предци. През 2012 г. папа Бенедикт XVI обяви седем нови светци. Между тях е индианката Катер Текаквита, по известна с езическото име Лилията на Мохау.
Миналата година пък Франциск постави рекорд. Новият папа канонизира италианеца Антонио Прималдо и над 800 негови сподвижници, които отказали да приемат исляма и били обезглавени. Една колумбийка и една мексиканка също получиха божествен ореол.
Без да носи архиерейски одежди, Христо Ботев изпревари нашите чернокапци. Поетът разчупи църковната догматика и канонизира Васил Левски. Върху стенен календар за 1875 г. той записа Апостола на свободата срещу датата 9 март: "40 мъченици и Васил Левски мъченик".
Така Ботев изпълни едно от условията на православната канонизация. За да бъде въведен Левски в лоното на светците, остава да му се напише житие, да се състави служба и изрисува икона.
Калугерите не
обичат Христо Ботев,
защото уж е атеист, а се бърка в духовните им дела. Когато през 1880 г. излиза второто издание на "Песни и стихотворения", от Митрополията искат аутодафе. "Скоро да събереш тия книжа и да ни ги предадеш да ги изгорим!", нареждат расоносци на издателя.
"Моята молитва" боде очите на църквата, макар че в това конфликтно стихотворение поетът не отрича съществуването на Бога. Той само го приближава към себе си: "Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже - мен в сърцето и в душата..."
Ботев приема посвоему Христовата вяра. Той познава канона и грамотно определя 9 март за дата на Васил Левски. Това е денят на свети 40 мъченици, загинали по времето на римския император Ликиний.
"Тия мъченици бяха от различни места набрани войници и за вярата си в Христа бидоха хвърлени у едно езеро при Севастия и Кападокия в 320 г., та така се сподобиха с мъченически венци", обяснява друг възрожденски календар.
Според богословите
денят на 40-те светци
най-много приляга
за Левски,
защото 9 март е еманация на християнското мъченичество. Заедно с това обаче твърдят, че дяконът не може да бъде канонизиран от църквата, макар че е бил неин служител.
През 1852 г. Васил Иванов Кунчев става послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир. Момъкът изкарва свещенически курс в Стара Загора, замонашва се в сопотския манастир "Св. Спас", ръкоположен е в йеродяконски чин под името Игнатий.
През 1861 г. у Игнатий става прелом. Той съблича расото, но до края на дните си живее с мисълта, че е духовно лице. Когато пред бесилката приема последно причастие, Левски казва на изповедника си поп Тодор: "Споменавай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий".
През август 1872 г. Васил Левски се промъква в дома на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да го накаже. На онзи му искали помощ за диарбекирските заточеници, а той напсувал комитетските хора.
Със свой другар
Апостола
се спотайва
и чака Халача
За беда към 3 часа подир пладне пристига слугата му. Момъкът почва да вика за помощ. Тогава Левски скача и го мушка с камата. "Не умря извeднъж, захвана да вика повече, което не можеше да се укрие вече, ръгнах го още веднъж, за да се не мъчи и да не може да каже какви са били", разказва Апостола.
Жертвата е 24-годишният Стойчо Гиргинов. "Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни", споделя Левски с Любен Каравелов и добавя: "Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста."
Това убийство дълбае съвестта на Дякона. Преди екзекуцията на 19 февруари 1873 г. той изповядва греха си. "Бил хладен, но малко заплакал (очите му се напълнили със сълзи). Признал, че е убил в Ловеч момчето," пише Захарий Стоянов, който черпи сведения от поп Тодор.
Според догматиците Васил Левски не може да бъде светец, защото е отнел човешки живот. Княз Борис-Михаил обаче може, защото е заповядал масово клане в името на Христовата вяра. През IX век покръстителят на българското племенарежда да бъдат
обезглавени
52-ма боляри,
дръзнали да се опълчат срещу християнизацията. Заедно с тях на ешафода отиват жените и децата им. За добавка владетелят ослепява сина си Владимир. Официалният сайт на Светия синод на Българската православна църква тълкува деянието така:
"Св. цар Борис не би имал лъчезарния ореол на светец около сияйния си образ, ако при станалото в душата му страшно стълкновение между любовта към родния син и дълга към народа той бе дал превес на родителските си чувства и заради тях бе пожертвал и християнство, и славянска просвета, и народни бъднини! Та тъкмо това е един от най-големите му подвизи, че той пожертва своите бащински чувства заради светото Божие и всенародно дело. И този подвиг покрай всичките му други заслуги го е направил два пъти по-свят, защото е доказал беззаветната му привързаност към Бога и Божието дело сред народа."
Борис-Михаил има място на небето при тъй наречените "светци воини"". Светиите Георги, Димитър, Мина, Прокопий, Теодор, Никита, Христофор и неколцина други размахват меч или копие. На св. Димитър Солунски дори се приписва подвигът, че е убил цар Калоян. Невежи попове се кръстят пред иконата му, без да знаят, че в копитата на коня умира български владетел.
Крайно интересен
е случаят
с Иван Рилски и
Патриарх Евтимий
И за двамата не се знае кога и при какви обстоятелства са влезли в канона.
Рилският отшелник умира на 18 август 946 г., но каноничният му празник е на 19 октомври. Предполага се, че църквата се е отнасяла подозрително към пустиножителя Иван. Неговият култ узрява в недрата на народа, което не е по вкуса на висшия клир.
Последователите на Иван Рилски го обявяват за светец без да се съобразяват с архиереите. Официалната канонизация е станала след това по времето на цар Борис II, сочи проф. Иван Дуйчев. Тогава пренасят мощите на светеца в Средец.
Патриарх Евтимий склапя очи в Бачковския манастир "Св. Богородица Петричка". Тайна е кога е канонизиран и дали изобщо е извършен подобен акт в тъмните векове на робството.
По тази причина светецът е "пришит" към неговия съименник Евтимий Велики. В Ботевия календар срещу 20 януари е записано: "Евтимий Велики и Евтимий последни патриарх Търновски".
Мощите на
Евтимий
са открити
при разкопки
през 1905 г.
Комисия, начело с проф. Васил Златарски, изготвя док-лад, в който е казано: "В заключение считаме за свой дълг да повторим още веднъж, че намерените в откритите гробове в артиката на голямата църква на Св. Бачковска обител кости и патриаршески одежди са костите и одеждите на последния български патриарх Евтимий, пред когото ние благоговейно и най-почтително се покланяме."
Ковчежето с реликвените останки на Евтимий се пази в манастира до 1957 г. Тогава в светата обител пристигат монаси с пагони, служители на Държавна сигурност. "Един ден дойдоха и взеха мощите, за да ги носят на изследване в Москва. В ония години беше така, обаждат се "от горе", даваш и много-много не разсъждаваш", разказва манастирският секретар Славчо Кисьов.
Мощите на Патриарх Евтимий никога не се връщат в България.
И преподобна
Стойна чака
за място
сред светците
Тя е поредният случай на загърбен от църквата народен култ. Родена е през 1883 г. в село Хазнатар, сега в Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка и ослепява. В незримата тъма Бог я дарява с ясновидство и лечителство.
На Стойна се явява св. Георги със заръката да копае в двора, за да намери негова икона и кандило. На това място построяват параклис, където Преподобната живее до 1913 г. Стойна предупреждава близките си, като умре, да не я погребват. И чудото става - Стойна склапя очи, но след една седмица се съживява!
След Балканската война нейното семейство се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (сега Златолист), преподобна Стойна решава да остане в местната църква "Св. Георги". Тук прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 г., когато се преселва в отвъдното. Погребана е в двора на храма. Хората идват при нея за помощ, утеха и изповед.
Стойна е сочена
за астрална
предшественица
на Ванга
Българската православна църква обаче отказва да канонизира двете посестрими. За божиите служители в лъскави лимузини те са "езически врачки", за които няма място на небето. Езичница обаче е била и Лилията на Мохау.
Архиереите на БПЦ нехаят за паметта на Левски, Стойна и Ванга, но ревниво пазят мощите на светия, чието житие е разпънато от похотливи и кървави изстъпления. Насред София в храма "Св. Неделя" може да се види това, което е останало от тялото на сръбския крал Стефан Урош II Милутин.
"В тази наша църква - възмущава се проф. Йордан Иванов, - без да предполагат, вярващите почитат мощите и целуват ръката на един от най-бележитите авантюристи и сластолюбци не само на Балканския полуостров, а и в Европа. Такова нещо не би могъл да си позволи нито един народ."
Проклет приживе от жертвите му, след смъртта Милутин е обявен за светец от Сръбската православна църква.
Той е воювал с
България,
убивал е предците ни,
късал е от земите ни, а нашето духовенство столетия тачи култа към чужденеца. И досега побелели столичани казват "Св. Крал" на църквата "Св. Неделя". Така се е наричала тя в миналото.
Стефан Милутин слага кралската корона в 1282 г., когато по-големият брат Драгутин му отстъпва престола. Уговорката била Милутин да управлява, докато братовите синове станат пълнолетни. Абдикиралият не подозира, че неговите деца никога няма да се докоснат до трона.
Стефан първо се жени за тесалийската принцеса Елена. Скоро обаче я изоставя и взема за съпруга Елисавета, дъщеря на унгарския крал Стефан V. Маджарката е балдъза на Драгутин, който бил женен за сестра .
За трети път Милутин минава под венчило с щерката на българския цар Георги I Тертер. В 1284 г. той слага брачен пръстен на Ана, а в 1299 г. я прогонва. Целта му е да освободи ложето си за дъщерята на византийския император Андроник II.
Новата съпруга
Симонид
е едва шестгодишна,
непозната тръпка за сластолюбеца
Българката Ана ражда на Милутин дъщеря и син. Кралят дава щерка си за жена на цар Михаил III Шишман, чийто баща е сразил в битка. Сина си пък ослепява, защото дръзва да се побуни срещу него. Точно както Борис-Михаил постъпва с Владимир!
Свирепият монарх умира на 29 октомври 1321 г. На сръбския престол сяда незрящият син Стефан Урош III Дечански, а бащата ослепител е обявен за светец. Тялото на Стефан Милутин е погребано в Банския манастир в Косово.
По време на Косовската битка през 1389 г. кралските останки са спасени в близкия град Трепча. През 1455 г. селището е разорено от турците и мощите поемат към София. Пренася ги тукашният митрополит Силван.
Царският кивот винаги е стоял в най-личния софийски храм. Първо е положен в катедралната църква "Св. Георги". През XVI век тя е превърната в джамия и сърбинът е преместен в църквата "Св. Марина". В 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах го намира тук. Виждали се само ръцете на мумията, а
на гърдите имало
блюдо за помощи
По-късно Милутин обитава църквата "Св. Архангел", докато най-сетне е преместен в катедралната "Св. Неделя". Руският славист Виктор Григорович пише, че през 1845 г. е видял тялото под нейния свод.
И днес костите му са там. Невежи попове и миряни удрят чело пред саркофага и целуват десницата на българоубиеца Стефан Милутин.