Грета Ганчева: Написах песен за Путин, харесва се напоследък

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4270225 www.24chasa.bg

- Г-жо Ганчева, чували ли сте за руски изпълнител, който се подвизава под псевдонима Грета Ганчевой?

- Да, това ми разказа моят приятел Миша Плоткин - той е представител на "Госконцерт" в Москва. Преди няколко години се срещнахме след 40-годишна раздяла. Той ми припомни как седяхме и чакахме Емил Димитров пред антикварните магазини в Москва. Много обичаше предмети с такава стойност, докато беше жив, къщата му беше пълна със златни и сребърни стари свещници. Гледаше ги с часове, а ние чакахме. Миша ми разказа и за свой колега, който, както всички тогава, ни завиждал, когато сме се залюбили с Емил. Каза ми - мъжете харесваха теб, жените харесвахме Емил, а така ви загубихме. Но моят колега, казва, отиде по чужбините, сега е в Швейцария и псевдонимът му е Грета Ганчевой. (Смее се.)

- Дъщеря ви Мила Кудрина живее в Москва, успявате ли да се виждате често?

- Да, тя е много добър журналист - кореспондент от Москва. За щастие, имах възможността да ходя често тази година. Пях два пъти в престижната концертна зала на храма "Христос Спасител" в Москва със сборен хор от 1000 деца, част от които пяха на закриването на олимпиадата в Сочи. Освен това стана традиция Фондация "За устойчиво развитие на България" с председател Станка Шопова и българското посолство в Русия да правят в Москва на всеки 3 март концерти за празника, в които участвам. Залите се пълнят с деца и ветерани, които се кланят на България. Скоро дъщеря ми беше тук с моя сладък внук Владимир. Той е на 2 г. и 6 месеца, а се бори с три езика - руски, български и английски, защото е гений на лаптопа. С малкото пръстче натиска... Аз не разбирам от компютри, джиесеми, но той е факир. После аз ще отида при тях.

- Имате богат руски репертоар, даже сте написали песен за Путин. Защо?

- Да, имам много руски песни. Всъщност моят концерт е почти авторски и хората реагират много добре на моите песни. Имам песен за Путин, която се възприема много добре от руската публика. Особено след последните събития.

- Бихте ли се преместили там?

- Защо? Колкото повече държави притежавам, толкова по-добре. По-добре да съм гостенка някъде, а да си имам и своя страна. Аз започнах кариерата си в Русия. През 1961 г. пях за първи път в зала "България" с всички звезди, на другата година ме приеха във ВИТИЗ и започнах да играя в Народния театър, а през 1964 г. вече бях на турне в СССР. Обичам България и почитателите си, но това, което може да даде руската публика... Грях им на душата на тези мои колеги, ако не сложат ръка на сърцето си и не признаят, че най-хубавите концерти на България са били именно в СССР и Русия.
Емил Димитров се отказа от Париж, за да пее в Русия. Публиката се прекланя пред добрите изпълнители. И тук има таланти, но ние не им даваме възможност да се развиват. А в Русия веднага ги поемат продуценти и ги пращат на турнета. Днес липсва концертна дирекция, която да изпраща певците на турнета, за да се срещат те с почитателите си. Това изпълва човек с национална гордост.

- Преди, когато е имало концертна дирекция, е било по-добре така ли?

- Аз вече не мога да разбера тази демокрация. Едно време правиш някъкъв проект. Имаше комисии, които или го одобряват, или не. Всичко беше спонсорирано от държавата. А сега, като слушам мои колеги какви невероятни суми имат в банките, а концертна дейност няма... Но сигурно са ги печелили от частни партита, дай Бог, заслужават ги. Но моите пари са 2000 лв. и дори нещо да се случи... (Смее се.) Да знае народът, че има и такива, и такива. Но ще продължавам да работя. Артистът, е за да се раздава, да дава дух и надежда на хората. Те затова руснаците ми казват: Ти си като зажигалка (запалка). И накрая аз си написах такава песен, която сега ще преведа от руски на български - "Слънчева жена".

- На турнето в Русия през 1964 г. ли се залюбихте с Емил Димитров?

- Да. Всички бяха влюбени в него. И аз го харесвах, но не мислех, че ще ме забележи. Пях със "Синьо-белите". Емил беше един красив, с едни бели обувки, бели панталони и червен пуловер и с къдравата коса. Колко сме се грижили за тази коса да е красива. Като се разделихме, започна да носи перуки. Една вечер, все едно някой ни свирна и ние се втурнахме един към друг в обятията си.

Още на следващия ден той каза: Това е жена ми. На втората година пак бяхме на турне, беше много хубаво. Така както пишеха ласкави думи за него, пишеха и за мен като нова певица с драматично присъствие. Даже още си пазя разни изрезки.

- Как ви предложи брак?

- Първите дни не знаехме, че се обичаме. Целуваме се, прегръщаме се, любов правим, но още не можеш да кажеш - обичам те. И пристигаме в Москва, хвърляме куфарите и се затичваме на Червения площад. И там, като видяхме, то е като една приказка, хвърлихме се един в друг и той ми каза: Аз те обичам, обичам те, ще станеш ли моя жена. Дойдохме си и след 3-4 месеца се оженихме, а след 2 г. се разделихме. Но любовта ми към Русия остана така, както тази към Емил.

- Той ли е голямата ви любов?

- Нямам по-голяма. Много любови съм имала, не мога да кажа, че съм светица, но той е човекът, когото съм обичала най-много. Някой ден, например на 90 г., ще седна да разкажа и за другите си любови. Когато някой ден хората кажат - тази Грета Ганчева колко е остаряла, а аз ще отвърна: Да, ама гледайте какви гаджета съм имала само! (Смее се)

- Какви са били отношенията ви с Рангел Вълчанов?

- С него бяхме много близки приятели и нищо друго. Ако има някаква друга "истина", то тя е измислена от пресата.

Радвам се, че в последните години до него имаше една страхотна жена, която така го гледаше, че ако не беше тя, той щеше да си отиде и по-рано. Грижеше се за него с всичките си сили. Той беше велик човек.

- Как се роди големият ви хит "Балалайка"?

- Чухме я с Емил и много я харесахме. Това е една еврейска песен. Не намерихме кой да я преведе и започнахме да пишем авторски текст. Той написа първия куплет и припева и замина на турне. Димитър Ганев от "Балкантон" беше на записа и като чу песента, веднага я взе. Тогава комуникациите бяха други, нямах връзка с Емил. А ме извикаха веднага да записвам песента. И аз седнах и написах тези два куплета за циганката стара, която пътува и пуши с лула, пее за любовта, а не може да я открие. И така за 24 ч аз станах момичето, което пее "Балалайка". Но за финансовата част - взех 18 лв. еднократно от записа. След това за авторските права - в началото нямаше за изпълнители, само за автори. И колкото сме взели от текста - половината мой, другата половина на Емил.

- Вярно ли е, че двамата за малко да се ожените повторно 23 г. след първия път?

- Да. През това време не се бяхме виждали или чували. Една вечер посред нощ телефонът звънна и той ми каза: "Тръгни веднага към мен, имам голяма нужда от теб". Скоро след това с Мариета се разведоха. Той много искаше пак да се оженим. Но аз не можех да оставя родителите си. Баща ми беше вече болен.

- Поддържате ли връзка със сина му Емил?

- Много съм доволна от факта, че с малкия Емил сме в много добри отношения. Понякога той на шега нарича дъщеря ми Мила "сестра ми". Той се грижеше много през последните години за баща си, беше непрекъснато до него. Дори на концерта на Алла Пугачова в София, който беше няколко месеца преди смъртта на Емил, синът му стоя през цялото време прав до инвалидната количка, за да може баща му да чуе любимата си колежка.

- В какви отношения бяхте с втората му съпруга Мариета?

- Станахме приятелки в последните години, нямаше я тази ревност, както в началото. Те се ожениха и даже ме поканиха на сватбата, но не ми беше удобно.
На 20-ия ден след сватбата Мариета ми се обади и ми каза: Той иска развод. Викам: Няма да му даваш. Исках да има жена в къщата, която да го гледа, да има близки хора. Аз трудно ходех чак до Княжево, тогава нямах и кола вече. А и за мен е имало много гладни години, в които баща ми гледаше цялото семейство с една пенсия. Дъщеря ми пращаше хонорарите си от вестниците. Затова аз не ламтя за много, а за малко, но да ги има постоянно.

- Помагал ли ви е някой финансово през годините?

- Никой, особено тези големите хора на важни постове, за които съм пяла и съм тичала от село на село да агитирам. Единственият човек за моя 70-годишен живот, направил нещо за мен, е другарят Тодор Живков, който ми даде гарсониера, след като го помолих. Защото трябваше да живея все при родителите си. Аз самата навремето помагах на много хора. И на Емил съм помагала. Бяха му забранили да ходи по фестивали и аз едва ли не чрез комсомола вдигнах ембаргото.

- Сантиментален човек ли сте, често ли си припомняте миналото?

- Да, често си плача за някого. Така се случи, че тази година умряха много мои близки - майка ми, много мои приятели. Мъчно ми е, но такъв е животът. Много се грижих за майка ми, лека пръст, но в един момент вече нищо не може да се направи. Баща ми почина в ръцете ми. Така че в това отношение съм чиста пред Бог и съвестта си, че успях да ги изпратя с достойнство. И да знаят на онзи свят, че имат достойна дъщеря, която ги е обичала.

- Защо прекарвате лятото в Камчия?

- Работя в Санаторно-оздравителен комплекс "Камчия", а се мъча да почивам в Св. Влас. Има около 2000 почиващи в Камчия, 1600 от тях - деца, и аз редовно правя концерти. Благодаря на Бог, че ми даде тази възможност. Щастлива съм и от това, че в последните години успях да направя няколко шлагера. Децата на Камчия вече знаят голяма част от тях и моя репертоар. Щом внукът ми вече пее "Камчия, Камчия"... Хубавото е, че тази зима вратите ще са отворени както за български, така и за руски деца. Смените са големи. Това е рай за децата на Черно море. И за мен. Всяка смяна с екипа на Камчия правим фестивал. Обикновено те се готвят по една година, а ние правим по няколко.

- Славата промени ли ви?

- Не. Може да ме видите в тролея, в трамвая или автобуса. И съм щастлива, че обикновените хора ме срещат и ми казват: "Вие не бяхте ли Грета Ганчева!?". А аз им отговарям: "Все още съм".

ВИЗИТКА:

Грета Ганчева е българска актриса и певица. Родена на 15 юли 1943 г. в Червен бряг. Завършва ВИТИЗ през 1966 г. Става популярна с шлагера "Балалайка". Участва в няколко български филма - "Войната на таралежите", "Изпити по никое време" и др.

Грета Ганчева е първата съпруга на Емил Димитров. Имала е брак и с актьора Васил Бъчваров. Има дъщеря - журналистката Мила Кудрина, която живее в Москва със семейството си, и 2-годишен внук.