Има ли връзка между Орфей и Христос

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4297018 www.24chasa.bg

Издателство „Труд” представя най-новата книга на една вече добре позната авторка у нас – Никол Данева. Нейно дело са пет романа – „Третият, или Реквием за един убиец”, „Черната котка”, „13 рози”, „Заклинанието” и „Трите вещици и лабиринтът”. В тях главни героини са двете сестри близначки Мария и Магдалена. Те имат необикновена връзка помежду си, предусещат и „виждат” неща, невидими за обикновените хора.
Макар в романите си неколкократно да засяга темите за връзката между християнството и Елевзинските мистерии, между Христос и Орфей, между богомилите и катарите, Никол Данева ги разработва със средствата на художествената литература, вплетени в сюжета на историите, които разказва.
С „Шифърът на кръста” авторката за първи път поднася на читателите една по-различна книга. В нея художествеността отстъпва на изследователската страст. С това заглавие Никол Данева поставя въпроси и търси отговори, които я вълнуват от години. В основата й е интересът на авторката към мистериозната връзка между Орфей и Христос. Защо ранните християни са изповядвали вяра с мистериален характер? Защо тракиецът Орфей е смятан за основател на мистериите? Защо откриваме матрицата-кръст (кръст с четири точки между раменете) върху стари православни епитрахили и стенописи? Бил ли е Иисус историческа личност, къде е бил обучен и дали учението му не е било изопачено почти веднага след създаването му? Защо Иисус проговаря на непознат език от кръста, кому и какво казва, къде е отишла след смъртта му Мария Магдалина? На тези и още много въпроси Никол Данева отговаря, осланяйки се на дългогодишните си проучвания и изследвания в областта.

Шифърът на кръста, 520 с., цена: 14.99 лв.

Предговор

Рано или късно, един ден всеки се замисля над въпросите “кои сме”, “в какво вярваме”, “откъде сме тръгнали”, “накъде вървим”. Когато и аз на свой ред се заех да търся отговорите, започнах малко отдалеч, с ровене в история на религиите и с осмисляне на пътищата, по които е минала (или е могла да мине) вярата ни. Някак логично стигнах и до изследване на връзката между Иисус Христос и тракиеца Орфей, а докато правех за себе си паралел между техните образи и учения, в мен се зародиха някои съмнения, влизащи в противоречие с наложената в общественото съзнание религиозна догма. Заех се да систематизирам и подредя наново осмислените сведения. И макар да изхождах от реални исторически събития (някои много добре познати, други – не толкова), още в началото осъзнах опасността изводите ми да увиснат във въздуха, ако някой от фактите не беше предварително разположен на мястото си във верижката от следващи едно след друго доказателства в подкрепа на тезата ми. Но няма да липсват и “скандални” хипотези. Пътят, по който минах, приличаше на лабиринт, където всяка извивка носеше нова тема и нова гледна точка.
Сега искам да споделя с вас моя опит и ви предлагам едно съвместно пътуване из коридорите на този въображаем лабиринт,
по време на което ще се опитаме заедно да си отговорим на следните въпроси:
– защо ранните християни са изповядвали вяра с мистериален характер, каква е била същността на гностицизма и защо “лъжливото Знание” е било обявено за опасна ерес, преследвана от Църквата;
– защо тракиецът Орфей е смятан за основател на мистериите (чието послание се препокрива със символизма на лабиринта), каква тайна са криели те и как са дали старт на онази прослойка от просветени (и просветлени!) негови последователи, които дори след забраната им продължили да съхраняват тайното познание;
– защо кръстът, скрит в сърцето на едноходовия лабиринт, може да се разглежда като негов шифър (или вид матрица) и защо Средновековието не е познавало друг вид лабиринти освен едноходовите;
– защо откриваме матрицата-кръст (кръст с четири точки между раменете) върху стари православни епитрахили и стенописи, сред символиката на тайни общества, а също и върху антични ритуални съдове, предназначени за тайни посветителски обреди, свързани с орфизма;
– бил ли е Иисус историческа личност, къде е бил обучен и дали учението му не е било изопачено почти веднага след създаването му;
– какво всъщност казва Иисус на самарянката край кладенеца, когато я праща да доведе не друг, а мъжа си, и каква е вероятността учението му да е съдържало сексуален ритуал;
– какво е чертал Иисус на пода в Храма, когато му довели прелюбодейката, и може ли да бъде наречен първият маг-теург;
– защо Иисус проговаря на непознат език от кръста, кому и какво казва, къде е отишла след смъртта му Мария Магдалина;
– защо приликата между Иисус и Орфей е била ревностно изтъквана от ранните християни, но е била “забравена” през вековете и подменена с богословската трактовка за Добрия пастир;
– с какви измами и фалшификации си е служела през вековете Църквата;
– каква е българската следа при поругаването на мощите на папата еретик Формоза в процеса, известен като “Синодът на мъртвеца” (896 г.), какво го “развратило”, когато е пристигнал в България като папски емисар, и защо цар Борис I ултимативно го е искал за български архиепископ;
– защо нашата земя е наричана “земя на ересите”, защо богомилите са били “най-истинските християни” и каква е българската закваска при възникването на най-опасната западна ерес, катарството, а оттам и на тайните общества.

Както вече вероятно забелязахте, налице е връзка, която може да бъде представена в следния ред: Елевзинските мистерии и техният тракийски (!) генезис – йерофантът Орфей и тракийският орфизъм – паралелът между Иисус и Орфей – гностицизмът в ранното християнство – еретичното арианство по нашите земи – нашите богомили и влиянието им върху западната ерес, чиито най-ярки изразители са френските катари, заради които се създава и Инквизицията (връзката между арианството и богомилството не е директна, това са различни учения, но тя все пак е налична, повече по този въпрос – в съответните глави).
В една или друга степен това са все известни донякъде мотиви, а самото сходство между Иисус и Орфей след векове на забрава наново бива отбелязано и това става още преди стотина години в трудове на психоаналитици от кръга на Карл Густав Юнг. Но никой от тях не е успял да види връзката с тракийския (да не се бърка с гръцкия) орфизъм по простата причина, че едва преди десетилетия набра скорост и се разви науката тракология. За жалост обаче нито учените траколози се интересуват от богословие, нито пък богословите – от религията на траките. И така извън периферията на техните интереси остават изумителните, дори смущаващи паралели между мита за върховния тракийски бог Залмоксис и представената в Евангелието “блага вест” за живота и учението на Иисус. В битността си на цар-жрец Залмоксис събрал край себе си кръг от последователи, на които говорел за място на пълно блаженство, където можели да отидат след смъртта си само посветените в тайната на безсмъртието, а за да му повярват, той се оттеглил в пещера/гроб, бил оплакван като мъртъв, но после възкръснал и бил обожествен.
Новото в изследването на връзката Орфей – Христос тук идва и от някои мои предположения за характера на онзи загадъчен кръст с четири точки между раменете, чието присъствие успях да открия върху абсолютно несвързани на пръв поглед обекти. Контактите ми с различни специалисти не дадоха търсения резултат, аз не получих конкретни и ясни отговори на моите въпроси и това само потвърди зародилата се у мен идея, че мистиката около този кръст не само има дълбоки корени, но и никак не е случайна. Още с възникването си този фундаментален по своя смисъл символ е бил забулен в тайнственост, която и до ден-днешен не е разгадана докрай.
Вследствие на направения от мен анализ постепенно започнаха да се проявяват определени вътрешни връзки и закономерности, които даваха възможност за приемливо обяснение на въпроса защо кръстът с четирите точки е бил изобразяван върху антични съдове от орфически обреди, върху стари църковни стенописи, върху наши оброчни плочки, върху стари наши епитрахили и надгробни паметници, а впоследствие го виждаме и в катарската, и в розенкройцерската символика – все върху обекти, насочващи към някакво тайно познание... Това наблюдение ми даде основание
в крайна сметка да издигна хипотезата, че Иисус може би е посетил нашите земи (вероятно някое тракийско светилище, може би край Перперикон?), където се е запознал с тракийския орфизъм, въз основа на който е изградил и учението си.
Не съм първата, която търси следите на неговите изгубени години. Още в зората на християнството е изказано предположение, че Христос е бил обучен някъде, това прави още през II в. философът Целз. Не съм и първата, която съзира в действията му магически умения, това са забелязали още съвременните му критици и недоброжелатели. Къде по-плахо, къде по-смело, но вече две хиляди години се изказват съмнения и твърдения, че учението на Иисус в една или друга степен е било изопачено. Дори нещо повече – съществува мнение, че то първоначално е съдържало сексуален ритуал... И че в резултат от усилията на апостол Павел (а и на последователите му) ние разполагаме с религия, която всъщност би трябвало да се нарича павелианство, а не християнство!
В настоящата книга освен неоспорими исторически факти и теоретични размисли върху тези “скандални” идеи аз предлагам и събрани от мен доказателства. Повече за тях ще намерите в съответните глави, тук само ще ги изредя, това са:
– наличието в близост до древния Перперикон на връх, носещ от прастари времена името “Исусов връх”, който факт при едно задълбочено изследване поражда ред въпроси, не само от топографски или етимологичен характер;
– последните думи на Иисус от кръста, в които след сравнителен анализ откривам и посочвам тракийски корени;
– енигматични артефакти като тайнствено изчезналия старинен “амулет” с думите ОРФЕОС ВАККIКОС, изписани точно под образа на разпънатия Христос;
– плочата с епитафия на MARIA MARYLLINA, съхранявана в Археологическия музей в София.

Напълно съзнавам, че изказаните от мен предположения могат да скандализират някого, а другиго да накарат да се замисли в какво точно вярва, ако се самоопределя като християнин. Но те в никакъв случай не са опит за атеистично “богоборчество”. Както не е израз на неуважение към Светото писание и изборът ми да не използвам официалната му версия, наложена от Светия Синод на БПЦ през 1992 г., а едно по-старо издание на Библията. За причината да сторя това ще прочетете в съответната глава. Всички цитати тук са взети от “Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завек”, 1924 г. (Придворна печатница, София). В тази книга предимно задавам въпроси, но и търся отговори на онези от тях, които в обичайните църковни тълкувания ми изглеждат неубедителни, дори в някои случаи нелогични. Държа да отбележа, че навсякъде в текста стриктно посочвам използваните източници и исторически факти, а предложените на вниманието на читателя нови тези съм се старала да представя така, че той да не се чуди кое е истина неопровержима, и кое – само мои предположения.
Каня ви на едно пътуване към човека Иисус, което за мен беше изпълнено с преоткриване на делото и словото му, с преклонение и почит към саможертвата му, макар да ги видях в светлина, различна от тази, която налагат ортодоксалните канони. И което пътуване, признавам си, ме зареди с огромна любов към Него...
Защото още орфиците заедно с Платон са казвали, че има “една единна Сила, едно Божество, на всичко великото Начало”, а как ще го наречем – Бог, Аллах, Абсолют или Вселенски разум, е въпрос вече на личен избор и светоглед. Дълбоко вярвам, че на този свят, за да оцелеем и да не го погубим сами, са му нужни наистина най-много две неща: любов и прошка. Така, както е казвал Иисус. Защото само това е пътят към “братство на човеците”, в което да има “помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички” – така, както е казвал още и тракиецът Орфей.
Дали ще приемете моите тези, или не – изборът е ваш. Но при всяка от тях въз основа на предложените факти ще имате база и за свои собствени разсъждения. И ако обичате да мислите самостоятелно, а не чрез натрапени в общественото съзнание клишета (и съумеете да свалите от очите си пелената на догмата), и ако заедно с мен почувствате радостта от раждането на нестандартни въпроси, дори да са в друга посока от моята, ще бъда удовлетворена и щастлива заедно с вас.
И така, да влезем в Лабиринта...