Найден Тодоров, диригент и директор на Държавна опера Русе: Големият артист не пита за хонорара

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4468606 www.24chasa.bg

На 10 декември Найден Тодоров ще дирижира операта “Трубадур” в зала 1 на НДК. Събитието се организира от Държавна Опера Русе и “Монте Мюзик”. Найден Тодоров е директор на операта в Русе, но през годините има съвместни проекти и с имена като Анна Томова-Синова, Самюел Рейми, Никола Гюзелев, Марио Маланини, Мишел Крайдер, Йорг Шнайдер.
На снимката Найден Тодоров е с Райна Кабаиванска, с която работят заедно от няколко години.

- Утре поставяте “Трубадур” в зала 1 на НДК. Разкажете за тази поредица, която започнахте миналата година.

- Идеята дойде по време на оперния фестивал в Банско. Тогава заедно с “Монте Мюзик” решихме да направим спектакъл и в София. Поставихме “Тоска” в рамките на новогодишния музикален фестивал в НДК и имаше огромен успех. Вторият спектакъл беше през пролетта, преди два месеца представихме “Риголето”, отново много успешно. Сега е един от най-големите проекти - “Трубадур”. Най-интересни са световноизвестните солисти, които ще участват - Марио Маланини и Алиса Зиновиева. С тях се познаваме от гостуването на русенската опера в Швейцария, където имахме възможността да работим с изпълнители, които иначе трудно бихме могли да видим в България. Много от тях харесаха състава и казаха, че са съгласни да дойдат тук, виждайки нивото, което сме показали. Миналата година бяха тук за “Тоска” и заявиха, че са готови да дойдат отново.

- В интервю Алиса Зиновиева казва, че вие сте ѝ звъннали, за да я поканите, какво ѝ казахте?

- “Имам проект, който е за твоя глас, интересно ли е това за теб?” В отговор, тя не ме попита колко ще ѝ платим, а кое е заглавието и колко време ще се репетира. Това е разликата между големия и малкия артист. Българските музиканти вече са с много ниско самочувствие предвид всичко, което се случва в културата през последните години. Хората постепенно забравят, че ни има. И когато виждаме, че артисти от подобен ранг ни ценят така, може би все пак нещата не са толкова зле.

- Не се ли притеснявате от конкуренцията в София?

- Миналата година, докато правихме “Тоска”, в един ден имаше три оперни и един оперетен спектакъл, всички зали бяха пълни. Не ни е страх от конкуренцията, който ни е видял веднъж, не е останал само с това посещение. Изкуството не е математика, може различните неща да са еднакво хубави. В Русе правим както класически спектакли, така и съвсем модерни, включително проекти, свързани с рокмузика. Институциите, които са на делегиран бюджет, се стараят да представят по-комерсиални неща, ние правим всичко. Имаме достатъчно публика и винаги е различна. Предварително се съобразяваме в коя зала да поставим спектаклите си в зависимост от интереса.

- Много музиканти избират да правят кариера навън, вие защо останахте в България?

- Аз съм от Пловдив и на 18 години заминах за Виена, където учих. Работих там и в Израел. В някакъв момент се отвори място за главен диригент в Пловдив и се върнах в родния си град. Появява се носталгия. Сега намерих перфектното положение. Работя в Русе, обичам този театър, имам концерти със Софийската филхармония, която също много харесвам, но правя и концерти навън. Операта например има между три и осем турнета н цял свят.

- Дълги години сте свирили на пиано, защо избрахте да станахте диригент?

- От малък знаех, че ще се занимавам с това. В детската градина много исках да свиря на пиано. Нашите на пет години ме записаха с идеята да видя какво е и да се откажа сам, още не съм се отказал. Заключвах се в хола, пусках си грамофона и дирижирах, без да съм виждал през живота си диригент. Когато по-късно започнах да изучавам дирижиране, преподавателите ми казаха, че няма смисъл да ми показват основата, защото я знам. В музикалното училище нямаше такъв предмет, с моите приятели си направихме оркестър и аз го дирижирах. Тогава директорът въведе специално за мен този предмет. Бях единственият ученик. След това имах майсторски клас във Виена и големият Карл Остерайхер ми каза, че трябва да продължа да уча там, и ми уреди стипендия.

- Имате ли диригентски палки със сантиментална стойност?

- Три са, на които много държа - с едната понякога дирижирам, с другите не смея, защото са дървени и се чупят лесно. Затова в днешно време се произвеждат от фибростъкло. Палките, които пазя, са на Добрин Петков, втората е на Емил Чакъров и третата на Карл Остерайхер, даде ми я три дни преди да почине с много силни думи: “Ти продължаваш нататък”. Трудно мога да бъда наследник на толкова голяма личност, но съм щастлив, че е видял в мен продължение на своето дело.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Когато от "Армията" си тръгнат победите, след тях си заминава и треньорът. Неписаното правило отново се потвърди и наставникът на ЦСКА-София Стамен Белчев напуска клуба само няколко дни преди гостуването на "Рома" в Лига Европа. Въпросът сега е кой ще поеме отбора? "Стойчо Младенов или Любослав Пенев трябва да водят ЦСКА - категоричен е Георги

Най-добрият български сноубордист Радослав Янков се готви за поредния сезон по белите писти. 30-годишният ветеран от Чепеларе е сред най-големите имена в паралелните слаломи. Той спечели Световната купа през сезон 2015/16. През миналата състезателна година българинът завърши на 13-о място в генералното класиране

Славиша Стоянович ще намали сериозно своите финансови изисквания, за да поеме "Левски" за втори път. Той е много близо до завръщане на "Герена" след оставката на Георги Тодоров. Ръководството вече реши, че ще освободи опитния специалист от поста треньор на първия отбор. Тодоров ще остане на работа в клуба, като отново ще е част от школата