Огнян Герджиков разкрива своите 20 лица в книга

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4541492 www.24chasa.bg
Герджиков като ученик в 7-и клас в тогавашното 10-о СОУ в София, днес 1-о СОУ “П. Славейков”.

Юрист, поет, музикант, певец, спортист, политик... Най-малко 20 различни лица има проф. Огнян Герджиков, с толкова много неща се е занимавал през живота си. Или поне толкова свои образи е изброил сам в списък, който си направил преди дни.

Поводът - съвсем скоро историята на живота му - пъстър и интересен, ще стане достояние на широката публика. Защото на 4 февруари проф. Герджиков ще представи автобиографията си “Аз не бях политик”.

456 страници. Толкова му трябвали, за да разкаже най-интересното от своите 68 години. Томче, разделено на три - политиката, академичната му кариера и всичко останало. А то също не е малко. Като се започне от

хамалин на

торби цимент,

какъвто е бил нощно време като студент, мине се през инструменталист и солист в оркестър, диригент, певец в хор и солист, илюзионист, актьор, спортист - тенис, тенис на маса, лекоатлет, гимнастик, продуцент (на диск с музика, която ще бъде чута при представянето на книгата му), поет, писател, преподавател, юрисконсулт, шеф на Народното събрание, депутат...

“Аз съм като патицата, която може да плува, но има много по-добри плувци от нея. Може да тича по земята, но има много по-добри бегачи от нея. Може да лети, но има много по-добри летци от нея. От всичко по малко мога, но нищо като хората”, с типичното си чувство за хумор се описва професорът. Веднага обаче допълва: “Е, в областта на правото мога повече, но всичко останало са просто хобита.”

Затова и в книгата си е много откровен, самоироничен дори. “Разголвам се много”, признава и разказва как на млади години много се страхувал да не се разберат недостатъците му. “С годините човек започва да се отваря повече, погледът към живота е по-друг, някак претръпва”, споделя днес.

Идеята да напише автобиография се зародила през лятото на 2011 г. Ей така, без повод, просто ми хрумна, защото много обичам мемоарна литература, казва Герджиков. “И реших, че искам да опиша живота си, защото съм се сблъсквал с различни сфери, общо взето, всичко съм правил, с много хора съм се запознавал, прииска ми се да споделя. Живях много месеци с нея, припомних си много забравени истории, всичките ми лица”, споделя авторът. Има и истории от кухнята на политиката, които не са известни на широката публика. Например как

като шеф на НС

е бил изкушен

да направи едно

малко престъпление

- получавал секретна информация и веднъж се изкушил да изнесе част от нея, но все пак не го направил. “Получих информация как аз съм в една близка нам страна - там двама души ме вкараха в едно тайно място и много държаха да поема ангажимент, свързан с техни интереси в България. И се оказа, че нашето контраразузнаване е хванало това - след това в секретната грама пишеше как българският председател на парламента много ловко е успял да не поема никакви ангажименти и е постъпил много добре. И ми се прииска да имам тази констатация като гордост за себе си, да си я преснимам - да си я имам като сертификат за лоялност към държавата, но се спрях”, разкрива Герджиков случката в аванс специално за читателите на “24 часа”. Но цялата история нито в книгата я разказва, нито извън нея.

А автобиографията му завършва със стихотворението, което написал за своята 60-а годишнина:

“Равносметка”

Родих се и растях обгрижен

от близки, скъпи същества.

Над мене бдяха, бях безгрижен

във детството и младостта.

С годините аз създадох

семейство, дом, дете, уют...

За да израсна всичко дадох -

успехът иска много труд.

Сега прехвърлил апогея,

се питам с малко суета:

Когато стигна перигея,

ще има ли от мен следа?

От туй, което съм изрекъл,

написал, сторил, сътворил...

Или животът тъй е текъл,

че всичко е изпепелил...?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

9-килограмов пъпеш отгледаха в свиленградското село Сладун! Сладкият плод е дълъг близо половин метър и е един от най-големите родни екземпляри. Пъпешът израства толкова великански в дома на 72-годишната Гина Койнова. Пенсионерката нито знае сорта на гиганта, нито как е успял да достигне колосалните си размери.

"Раната започна да зараства, но белегът ще остане за цял живот. Не само като тежък спомен, но и като резка на ухото ми." Това заяви пред "България Днес" отец Иван няколко дни след като разбеснял се мъж нападна хора в приюта му в софийското село Нови хан. При злополучното нападение беше засегнато ухото на духовника,

Най-трудното нещо в света! Така човекът амфибия Яне Петков от Сандански определя новото си екстремно предизвикателство. На 7 септември т.г. той ще бъде спуснат в басейн с олимпийски размери, като ще бъде закопчан с белезници и с тежести, напъхан в чувал, който ще бъде завързан. Целта на Петков е да изплува жив от трудната ситуация.