Най-дълго излъчваната тв игра вече я няма, но навърши 35 години
Най-безсребърното състезание - “Минута е много”, щеше да навърши 35 години утре, ако БНТ не го беше спряла изненадващо след 756-ия му брой, излъчен на 31 декември 2011 г.
А точно през същата година изследване на медийната агенция “Пиеро 97” сочи, че състезанието е на второ място след “По света и у нас” сред най-гледаните предавания на БНТ. Друго проучване - на социологическата агенция МБМД, показва най-харесваните предавания на телевизията в цялата ѝ 50-годишна история и “Минута е много” е на трето място след “Всяка неделя” и “Панорама”.
Но създателката му - проф. Лилия Райчева, е чела и едно друго изследване, направено две години след спирането на състезанието - през 2013 г., от агенция “Сова Харис”. То констатира, че “Минута е много” продължава да е известно и даже е на десето място сред всички предавания по всички телевизии, определени от анкетираните за най-добрите в българския тв ефир. “Забележителен рейтинг за предаване, което вече не се излъчва”, смята Райчева и е съвсем права.
Тя самата е очаквала в съвсем друго време, че
състезанието
ще бъде спряно
Дори е знаела защо могат да го направят. Решила навремето да снима предаването в Приморско и поканила в него българските алпинисти, които тъкмо се били качили на Еверест.
“Говорила ли си с алпинисти? Те не говорят. Срещнахме се пред университета (Софийския - б.а.) и ги питам: Искате ли да снимате в “Минута е много”? Да. Ще дойдете ли с наш транспорт? Не. Изпитах ужас какво ще стане на записа”, разказва Райчева.
Вече в Приморско ги пита дали са носили излишен багаж. “Да, носихме тримата глупаци (тогава имаше едни малки статуетки) и се фотографирахме горе.” Дали ѝ и снимки, на които се вижда как зад тях се вее знамето, а те позират с тримата глупаци. И разказват весело пред камерата как влезли в Непал, проявили снимките и ги пратили на Доньо Донев с надпис “Бате Доньо, всичките сме на върха”.
Връща се екипът в София, Райчева монтира предаването и го носи на ОТК (отдел “Технически контрол”), който по онова време следи не само техническата страна, но и идеологическата. Ако нещо не им хареса, спират предаването, без дори да е нужно да дават обяснения. Гледат те “Минутата” и удивени питат: “Ти какво искаш да кажеш с това?”. Лили Райчева: “Човешки елемент.” А те:
“Че тия, дето са на
върха, са глупаците?”
“Да, някои сте”, отговорила им ядосана Райчева, че едва ли не търсят под вола теле. “Бях важна, защото не бях на щат в телевизията. Като вземат да ме плашат, обяснявах, че моят шеф е ректорът на Софийския университет”, разказва днес тя.
В крайна сметка ОТК не разрешава предаването да бъде излъчено. Но кадрите с глупаците не са единствената причина, заради която Райчева си е мислила, че “Минутата” може да бъде спряна завинаги.
Малко след това прави нещо нередно и ако я хванат, наистина ще има сериозни последици - почти открадва, но само за няколко месеца, държавно имущество. Взема рулона (прилича на огромна магнетофонна лента, днес се записва на касети, а може и на флашка - б.а.), на който е записано предаването, и си го носи вкъщи. Прибира го, за да не би някой да отреже кадрите. Снимките все пак са направени през юни, а изданието ще се излъчва чак през септември. Райчева изчаква август, когато всички са в отпуска, и пак го дава на ОТК. Тогава го гледат други хора и предаването минава.
Пускат го по телевизията и нищо не се случва после.
Премиерата на “Минута е много” е на 22 февруари 1980 г., петък, от 19 ч. Генерален директор на БНТ тогава е Иван Славков. По ирония на съдбата той си отива завинаги в годината, когато състезанието е спряно.
Преди 35 години обаче Лили Райчева започва да го прави по покана на Стефан Тодоров - главен редактор на студио “Младост”. Попитал Доктора - режисьора Младен Младенов, да му предложи някого и той препоръчва Райчева, която вече преподава във Факултета по журналистика. Още като студентка в 3-и курс тя сътрудничи на редакция “Телевизионно състезание”, междувременно е защитила и дисертация “Монтажът в екранната публицистика” в Москва и е напълно наясно какво иска да направи. И обявила: “Единственото, което искам, е да не ми се бъркате, играта
да се излъчва по
едно и също време
и да работя с един и същи екип.”
Райчева измисля човечето още в началото, защото ѝ трябва някакъв каш или пресечка, докато състезателят мисли, без зрителят да остане с впечатлението, че нещо е останало извън кадър. “Зрителите винаги са подозрителни”, казва професорката. Преди още да измисли предаването, имала навика да събира реклами и списания. Така видяла човечето в някакво западно списание за порно. Изобразявало рубрика, наречена “Затваряйте си устата”.
На екрана направили така, че то наистина казва “Няма време”, а не само си отваря устата. Ефектът бил постигнат чрез анимационната азбука, която операторът Добрин Керестелиев имал. За гласа на човечето канят Борислав Бояджиев, говорител в радио “София”. После и Петър Вучков се записва за глас. “Всеки можеше да го прави. Казваш на каданс: “Няямаа вреемее”, после прожектираш на нормална скорост и става ефектът на Бърборино”, обяснява Райчева.
И точно от тази реплика 5 години след старта на “Минута е много” тръгва втора игра - “Няма време”. “Сама измислих новото състезание, защото нямаше конкуренция”, разказва авторката. В “Няма време” идеята е трикратният победител от “Минута е много” да се среща с някой напълно непознат. И именно новата игра показва за първи път на екрана някои типични за тв състезанието елементи, които днес присъстват във всички телевизии. Например в “Няма време” играят на шаради. Канят актьори, за да е по-разнообразно. Има рулетка, която след завъртане показва кой въпрос ти се пада. Подаръците за верен отговор са в кутии, в някои от които има шегичка - отваряш и вътре пише: “Опитай пак”.
Кутиите ги отваря Румяна Тонева - по онова време асистентка на Петър Вучков, а днес - един от най-известните фоторепортери на “24 часа”. За играта я избира Лили Райчева. “Не исках той да има само асистентка, а да избера интелигентно момиче. Тя ми направи впечатление. С Петьо отидохме в модна къща “Руен” в Горна баня. Там имаше сума ти момичета, все блондинки, а Руми седеше настрани. Хареса ми, имаше специфично излъчване, поведение. Предаването не ми е да се разхождат крака нагоре-надолу”, разказва Райчева.
След време тя кани и втори водещ - актьора Стефан Спасов. Причината е увеличената работа на екипа. Предаването се завърта всяка седмица, става външна продукция. А и Вучков има здравословни проблеми, макар че нито един зрител не разбира, че той изкарва два инфаркта. Предаването обаче му действа като афродизиак. 20 дни след като му поставят 4 байпаса, той пак е в студиото.
35 години след началото няма зрител, който да не знае кой е Петър Вучков. А ако работиш в телевизия и искаш да си успешен, най-важното е да бъдеш разпознаваем. Това е една от аксиомите за медията, които Лили Райчева обяснява на своите студенти и днес. Защото ако си разпознаваем, тогава предизвикваш доверието на хората.
Такава е и “Минута е много” - разпознаваема, некомерсиална, най-дълго просъществувалата тв игра, създадена по оригинална концепция. В нея са зададени най-много въпроси, част от тях издадени в 6 книги. И все още е единственото българско предаване със свой клуб, съставен от трикратните и годишните победители.