Човечето на “Минута е много” взето от западно списание

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4617109 www.24chasa.bg
Румяна Тонева и Петър Вучков в едно от първите издания на играта "Няма време" СНИМКА: Румяна Тонeва

Най-дълго излъчваната тв игра вече я няма, но навърши 35 години

Най-безсребърното състезание - “Минута е много”, щеше да навърши 35 години утре, ако БНТ не го беше спряла изненадващо след 756-ия му брой, излъчен на 31 декември 2011 г.

А точно през същата година изследване на медийната агенция “Пиеро 97” сочи, че състезанието е на второ място след “По света и у нас” сред най-гледаните предавания на БНТ. Друго проучване - на социологическата агенция МБМД, показва най-харесваните предавания на телевизията в цялата ѝ 50-годишна история и “Минута е много” е на трето място след “Всяка неделя” и “Панорама”.

Но създателката му - проф. Лилия Райчева, е чела и едно друго изследване, направено две години след спирането на състезанието - през 2013 г., от агенция “Сова Харис”. То констатира, че “Минута е много” продължава да е известно и даже е на десето място сред всички предавания по всички телевизии, определени от анкетираните за най-добрите в българския тв ефир. “Забележителен рейтинг за предаване, което вече не се излъчва”, смята Райчева и е съвсем права.

Тя самата е очаквала в съвсем друго време, че

състезанието

ще бъде спряно

Дори е знаела защо могат да го направят. Решила навремето да снима предаването в Приморско и поканила в него българските алпинисти, които тъкмо се били качили на Еверест.

“Говорила ли си с алпинисти? Те не говорят. Срещнахме се пред университета (Софийския - б.а.) и ги питам: Искате ли да снимате в “Минута е много”? Да. Ще дойдете ли с наш транспорт? Не. Изпитах ужас какво ще стане на записа”, разказва Райчева.

Вече в Приморско ги пита дали са носили излишен багаж. “Да, носихме тримата глупаци (тогава имаше едни малки статуетки) и се фотографирахме горе.” Дали ѝ и снимки, на които се вижда как зад тях се вее знамето, а те позират с тримата глупаци. И разказват весело пред камерата как влезли в Непал, проявили снимките и ги пратили на Доньо Донев с надпис “Бате Доньо, всичките сме на върха”.

Връща се екипът в София, Райчева монтира предаването и го носи на ОТК (отдел “Технически контрол”), който по онова време следи не само техническата страна, но и идеологическата. Ако нещо не им хареса, спират предаването, без дори да е нужно да дават обяснения. Гледат те “Минутата” и удивени питат: “Ти какво искаш да кажеш с това?”. Лили Райчева: “Човешки елемент.” А те:

“Че тия, дето са на

върха, са глупаците?”

“Да, някои сте”, отговорила им ядосана Райчева, че едва ли не търсят под вола теле. “Бях важна, защото не бях на щат в телевизията. Като вземат да ме плашат, обяснявах, че моят шеф е ректорът на Софийския университет”, разказва днес тя.

В крайна сметка ОТК не разрешава предаването да бъде излъчено. Но кадрите с глупаците не са единствената причина, заради която Райчева си е мислила, че “Минутата” може да бъде спряна завинаги.

Малко след това прави нещо нередно и ако я хванат, наистина ще има сериозни последици - почти открадва, но само за няколко месеца, държавно имущество. Взема рулона (прилича на огромна магнетофонна лента, днес се записва на касети, а може и на флашка - б.а.), на който е записано предаването, и си го носи вкъщи. Прибира го, за да не би някой да отреже кадрите. Снимките все пак са направени през юни, а изданието ще се излъчва чак през септември. Райчева изчаква август, когато всички са в отпуска, и пак го дава на ОТК. Тогава го гледат други хора и предаването минава.

Пускат го по телевизията и нищо не се случва после.

Премиерата на “Минута е много” е на 22 февруари 1980 г., петък, от 19 ч. Генерален директор на БНТ тогава е Иван Славков. По ирония на съдбата той си отива завинаги в годината, когато състезанието е спряно.

Преди 35 години обаче Лили Райчева започва да го прави по покана на Стефан Тодоров - главен редактор на студио “Младост”. Попитал Доктора - режисьора Младен Младенов, да му предложи някого и той препоръчва Райчева, която вече преподава във Факултета по журналистика. Още като студентка в 3-и курс тя сътрудничи на редакция “Телевизионно състезание”, междувременно е защитила и дисертация “Монтажът в екранната публицистика” в Москва и е напълно наясно какво иска да направи. И обявила: “Единственото, което искам, е да не ми се бъркате, играта

да се излъчва по

едно и също време

и да работя с един и същи екип.”

Райчева измисля човечето още в началото, защото ѝ трябва някакъв каш или пресечка, докато състезателят мисли, без зрителят да остане с впечатлението, че нещо е останало извън кадър. “Зрителите винаги са подозрителни”, казва професорката. Преди още да измисли предаването, имала навика да събира реклами и списания. Така видяла човечето в някакво западно списание за порно. Изобразявало рубрика, наречена “Затваряйте си устата”.

На екрана направили така, че то наистина казва “Няма време”, а не само си отваря устата. Ефектът бил постигнат чрез анимационната азбука, която операторът Добрин Керестелиев имал. За гласа на човечето канят Борислав Бояджиев, говорител в радио “София”. После и Петър Вучков се записва за глас. “Всеки можеше да го прави. Казваш на каданс: “Няямаа вреемее”, после прожектираш на нормална скорост и става ефектът на Бърборино”, обяснява Райчева.

И точно от тази реплика 5 години след старта на “Минута е много” тръгва втора игра - “Няма време”. “Сама измислих новото състезание, защото нямаше конкуренция”, разказва авторката. В “Няма време” идеята е трикратният победител от “Минута е много” да се среща с някой напълно непознат. И именно новата игра показва за първи път на екрана някои типични за тв състезанието елементи, които днес присъстват във всички телевизии. Например в “Няма време” играят на шаради. Канят актьори, за да е по-разнообразно. Има рулетка, която след завъртане показва кой въпрос ти се пада. Подаръците за верен отговор са в кутии, в някои от които има шегичка - отваряш и вътре пише: “Опитай пак”.

Кутиите ги отваря Румяна Тонева - по онова време асистентка на Петър Вучков, а днес - един от най-известните фоторепортери на “24 часа”. За играта я избира Лили Райчева. “Не исках той да има само асистентка, а да избера интелигентно момиче. Тя ми направи впечатление. С Петьо отидохме в модна къща “Руен” в Горна баня. Там имаше сума ти момичета, все блондинки, а Руми седеше настрани. Хареса ми, имаше специфично излъчване, поведение. Предаването не ми е да се разхождат крака нагоре-надолу”, разказва Райчева.

След време тя кани и втори водещ - актьора Стефан Спасов. Причината е увеличената работа на екипа. Предаването се завърта всяка седмица, става външна продукция. А и Вучков има здравословни проблеми, макар че нито един зрител не разбира, че той изкарва два инфаркта. Предаването обаче му действа като афродизиак. 20 дни след като му поставят 4 байпаса, той пак е в студиото.

35 години след началото няма зрител, който да не знае кой е Петър Вучков. А ако работиш в телевизия и искаш да си успешен, най-важното е да бъдеш разпознаваем. Това е една от аксиомите за медията, които Лили Райчева обяснява на своите студенти и днес. Защото ако си разпознаваем, тогава предизвикваш доверието на хората.

Такава е и “Минута е много” - разпознаваема, некомерсиална, най-дълго просъществувалата тв игра, създадена по оригинална концепция. В нея са зададени най-много въпроси, част от тях издадени в 6 книги. И все още е единственото българско предаване със свой клуб, съставен от трикратните и годишните победители.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.

Борислав РАДОСЛАВОВ "Мечтая да работя и сама да изкарвам пари, за да живея нормален живот. Мога да шия всякакви дрехи - рокли, блузи, панталони, поли. Събирам пари, откъдето успея, за да си купя електронна шевна машина." Това споделя пред "България Днес" столичанката Даниела Стаменова. Жената е с два ампутирана крака след лекарска грешка.