Стефан Китанов първо е уличен музикант, после основава "София филм фест"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4667817 www.24chasa.bg

Церемонията на филмовите фестивали - един час, в който номинираните се събират пред сцената. После чакат журито да обяви наградите - има официална програма, речи, благодарности.

Веднага след това шефът на фестивала приветства гостите и зазвучава хубава музика. Празник е, защото напрежението вече го няма, всички статуетки са раздадени.

Обаче Стефан Китанов - основателят на “София филм фест”, май е първият директор на толкова голям форум в света, който дори и след края на конкурса продължава да работи. Едва ли някой друг го е правил преди него в киносредите – той се качва на сцената и свири заедно с бенда. Докато останалите се забавляват.

Друго си е да видиш как шефът на фестивала държи електрическа китара - традиция, която Китанов спазва вече 19 години. Не е случайно, тъй като първото издание на форума през 1997 година всъщност носи името “Мюзик филм фест”.

“В онези години не можех да си представя, че ще направя фестивал, който не е свързан с музика. Тогава представяхме само музикални филми и правехме концерти”, е обяснението на Китанов. Още тогава той осъзнава, че трябва да разшири програмата. Нужно е, защото игралните филми са доста повече от музикалните, т.е. така ще обогати конкурса.

И един ден, както се разхожда по мост във Франкфурт, току-що изпил две германски бири, хапнал два франкфуртера, му идва идеята да раздели фестивала на две. Планът е да продължи да кани групи, а новото - да започне да излъчва и игрални ленти. Затова до 2000 година фестивалът се променя на “Мюзик и филм фест”. Настоящото наименование, което включва и името на столицата - “София филм фест”, е по примера на най-богатите фестивали, които имат влияние в киноиндустрията. Те са т.нар. голяма петица – Кан, Берлин, Сънданс, Торонто и Венеция.

Да, филмовият фестивал в София е по-малък от тях, но не им отстъпва почти по нищо. Дори всички, които следят развитието му, са на мнение, че последното, 19-о, издание е най-силното досега. Фестивалът си е направо един “Малък Кан”, защото показа на зрителите изключително качествени филми, вече печелили награди. А рядко на такъв вид форуми може да бъде видяно само най-доброто. Например във френския фестивал далеч не е така, поради стремежът да се показват само световни и международни премиери.

Важен показател за мащаба на подобен фестивал е броят на официалните гости. В тази категория българският е сред водещите в региона. Тази година те са над 300 – като всеки от тях е голям авторитет в гилдията. Турската продуцентка Зейнеп Атакан, която спечели “Златна палма” в Кан през 2014 г., Данис Таношич – босненският режисьор, носител на “Оскар”, Тери Джоунс от “Монти Пайтън”, както и италианският актьор Франко Неро, бяха в България миналата седмица именно заради фестивала.

“Спомням си, че когато започнахме през 97-а, бяха само двама - Лех Ковалски, който е известен независим ъндърграунд документалист от полски произход, но от години живее в Йю Йорк, и британският режисьор Роби Махони”, прави съпоставка с пионерските години на форума Китанов. Между другото той успява да се сприятели с почти всички. Много рядко отношенията им остават само на професионално ниво. Например с германският режисьор Вим Вендерс играят табла - настолната игра е сред любимите занимания на Китанов, който винаги играе за победа. Не е случайно, че във филма му “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, в който е един от продуцентите, таблата е в основата на сюжета.

Едно от големите признания за него идва преди 8 години, когато американското списание “Варайъти” публикува материал, който е озаглавен “50 филмови фестивала, които не бива да пропускате”. В класацията не се включват онези от голямата петица, защото така или иначе те нямат конкуренция. Но в големия списък е и българският. “На дневен ред все още е музиката на живо, която е в корените на ранните години на феста”, пише изданието.

Тези заложби Стефан Китанов наследява от родителите си, които са много музикални. Те виждат таланта му и го записват в хор “Бодра смяна” - мястото, където според него той изгражда вкуса си към хубавата музика. След това, в края на 80-те, е в състава на камерния хор “Средец”. Там се запознава с един от най-близките си приятели и до днес - Петър Георгиев-Пешето.

“След настъпването на демократичните промени бях един от първите улични музиканти в София. В началото бях сам, после Пешето, който свиреше по кораби в Норвегия, се присъедини към мен. Изпълнявахме музиката на Боб Дилън, Саймън и Гарфънкъл, Нийл Йънг, “Бийтълс”, “Ролинг Стоунс”, разказва за онези години Китанов, когато е още студент по кинознание в НАТФИЗ.

Публиката, която се събира в онези години, е голяма, веднъж дори е към 150 човека. Свирят на бул. “Витоша”, който тогава е полупешеходна зона - по нея минават и трамваи. Един ден голямата тълпата спира трамвая, а от него слизат пътниците, за да ги слушат. Разбира се, Китанов и Пешето не са сами на улицата. На съседния ъгъл джаз свирят Петър Славов-младши. Владко Карпаров и Михаил Йосифов, които тогава са студенти в Консерваторията.

“Един ден свирехме в подлеза на НДК, когато при мен дойде Александър Янакиев - мой близък приятел и преподавател в НАТФИЗ. Каза ми: “Кита, има конкурс за директор на Дома на киното и с Янко Терзиев мислим, че си много подходящ”.”

Китанов пише молба за поста. Резултатът, неочаквано и за него самия, е след седмица. Така става шеф на Дома на киното. “Но не исках да оставям и китарата. Затова 6 месеца бях свирещият директор на улицата”, спомня си той. Със съпругата си - актрисата Илиана Китанова, се запознават на по време на студентска бригада. Заедно са от 1986 година. И явно генът е силен, защото и дъщеря им Ана Китанова, също е в професията. Тя завършва режисура в НАТФИЗ. На 26 години е, а вече е била асистент на няколко филма - сред тях са “Буферна зона” на Георги Дилгеров и “Пеещите обувки” - лентата за Леа Иванова, на Радослав Спасов.

От известно време семейството се опитва да живее извън София - има фамилна къща в Трън - на около 80 км от София. Там шефът на филмовия фестивал се отдава на още едно любимо свое занимание - градината. “Развихрил съм се - имам две магнолии, и любимите ми - циганчета и бегонии. Правя и малка зеленчукова градина”, обяснява той. Оттам вече започва да работи и за следващия “София филм фест”, който ще е юбилеен - 20-и поред.