Когато Тодор Колев чува сина си Александър на барабаните, му казва: “Ще се оправиш в този живот”

Баща му има други планове за него – да е отличник по математика, да се занимава със сериозни неща. Но той започва да свири на барабани, и то още като ученик.

За всичко останало го слуша. Каквото му каже Тодор Колев, това става. Защото Александър Колев е син на големия ни актьор. Загубва го преди 2 години, когато той си отива от рак. Обаче и досега си остава една от най-големите звезди в киното. И продължава да е обичан, като още се помнят и цитират най-популярните му реплики от филмите, в които е играл.

Александър Колев е от втората съпруга на актьора Йорданка Кирилова. Тя е завършила актьорство за куклен театър във ВИТИЗ, но се запознава със звездата в Шумен - това е родният град и на двамата.

Александър не е толкова известен като сестра си – актрисата Албена Колева, от първия брак на Тодор Колев с Адриана Палюшева. Въпреки това не може да го сбърка човек –

има същите очи,

дори жестовете и

чувството му за хумор

са като на баща му

У нас не е популярен, защото осем години живее в Канада и Париж. После, когато се установява отново в София, не вдига много шум около себе си. За него се заговори едва миналия месец малко преди един от концертите му с групата “Блейд мастър”. Тя е сформирана още преди 3 години, но Колев се присъединява към музикантите миналия ноември. Малко преди това той се среща с приятел, който му разказва за една хевиметъл група, която си търси барабанист. Така Александър отива на първата им обща репетиция. И веднага е одобрен. Свири заедно с китариста Александър Собаджиев - той е син на един от първите дисиденти у нас - Любомир Собаджиев. Вокалистът е Иво Йордакиев.

Последният им общ

концерт е през март

изасега нямат покани за нови участия.

Всъщност това е само хоби за Колев, който е свирил и в други групи. Преди много години кани баща си във “Фенс” - рокаджийски клуб в София, за да го чуе как свири. Тогава Тодор Колев с безпогрешния си усет му казва: “Повече няма да се притеснявам за теб, ще се оправиш в този живот.”

Но на практика Александър се занимава и си изкарва парите с търговия - работи в голяма японска компания за електроника.

Съпругата му Ани Колева (виж за нея в карето долу) е дъщеря на доц. Веселин Тенев, известен хирург онколог. Тя работи в комуникационна агенция, но сега е в отпуск по майчинство, за да гледа дъщеря им Изабела, която се роди на 12 март тази година.

“Голямо щастие е, засега я отглеждаме сами. Роди се нормално и като по учебник - тежи 3,500 кг и е висока 50 см”, обяснява Колев.

Но няма как да ѝ се радват нито Тодор Колев, нито Ани Тенева, майката на Ани, която е известна журналистка от радио “Христо Ботев” и вестник “Литературен форум”. Тя също не е сред живите.

Майката на Александър живее в Канада и също не е виждала внучката си. Затова ще се прибере лятото в София. Тук обаче е Анриет, другата сестра на Александър. Тя е от първия брак на майка му Йорданка с белгиеца Жозе Дени.

“Много ми е трудно, когато трябва да обясня на хората за себе си. Животът ми е много разпилян”, започва историята за себе си Колев.

Току-що е приет в престижното 119-о училище в София (навремето го наричат “Колежът на Сендов”), когато баща му купува чешко пиано “Петроф”.

Той обаче така и не е свирил на него. Причината е, че семейството му живее в къща в Симеоново - един от отдалечените квартали на София, и няма удобен превоз. “Нямаше как учителите да идват до вкъщи, за да ме обучават. В същото време баща ми настояваше да наблягам повече над уроците по математика.

Беше строг родител,

много държеше

на дисциплината”,

разказва той.

Александър е в един клас с внука на Григор Стоичков и внука на Гео Милев. И тримата, както са най-известните сред съучениците си, така са и сред най-лошите ученици. Каквото и да се случи, първо тях набеждават.

През 1992 година е на 14 години, когато заминава със семейството си в Канада. Тогава Тодор Колев е дипломат - отговаря за културата в посолството ни в Канада 2 години. Живеят в столицата Отава.

“Единствените думи, които знаех, бяха: “Добър ден.” В училището започнах да уча езика по тяхната система ESL (English Second Language - английски като втори език). След втората година вече бях по-добър от останалите деца в училище. И до днес продължавам да мисля и сънувам на английски. Дори пиша и роман - фантастика е, пак на английски”, разказва Колев.

Започва да свири професионално на барабани, след като се мести да учи в друг канадски град - Бърлингтън. По това време баща му Тодор Колев вече се е прибрал в България и си общуват с писма. “Имаше период, в който не се бяхме виждали няколко години. Но това не се отрази в отношенията ни. Бяхме много близки до последно”, разказва той.

Именно в Бърлингтън Александър влиза в магазин за музикални инструменти, където среща първия си учител по барабани - Дерек. Първоначално взема по един час седмично - за $ 5, а след това ходи за по 2 часа. “Живееше на 30 км от вкъши и отивах до тях с беемхикса”, спомня си Александър. Справя се добре и затова решава последните си 2 години да се запише в “Ридо” в Отава - това е едно от най-добрите музикални училища в Канада. Ръководителката на училищния бенд го кани в оркестъра още след първия час.

Определено музиката е това, което го влече най-много. Факт е, че е наследил музикалния талант на известния си баща. Но тъкмо е завършил колежа, когато сестра му Анриет го насочва в друга посока: “Ела в Париж, за да учиш архитектура. Ще имаш време и да свириш.” По това време тя е дизайнер по вътрешен интериор и

работи за един от

известните и големи

френски архитекти -

Жан Новел

“Така се оказах на ново място с нови хора. Започнах да градя живота си отново - уроци по френски, кандидатстване. Приеха ме, бях един от най-добрите. Учителите и състудентите ми говореха с мен на английски, защото още не разбирах добре френския. Но образованието беше на френски”, разказва Колев, който се отказва от архитектурата след първата година в университета. Тогава се записва в друг частен университет по музика, профилът му е ударни инструменти.

“Вече имах студентска виза и пътувах за България, за да се виждам с близките си. Спомням си, че с баща ми предприехме едно пътуване - до Конкарно, Северна Франция”, казва за един от най-хубавите си спомени Колев. Двамата тръгват със семейната кола - “Рено 5”, пътуват заедно около 3500 км, а приключенията са много - първата им нощувка е в Унгария, след това Берлин, Париж. Някъде по пътя и колата се разваля.

След 2000 година Александър се връща да живее в България. Тогава основава групата си “Реванш”, която вече не съществува.

С актьорство изобщо не му е минавало и през ума да се занимава, въпреки че има челен сблъсък с киното. Когато е 7-годишен, играе син на баща си Тодор Колев във филма “Смъртта може да почака”. По време на снимките обаче му е твърде скучно и решава, че никога повече няма да се занимава с това. Нищо, че

знае наизуст всички

роли на баща си

в киното.

Почти е решил отново да живее извън България, когато се запознава със съпругата си Ани през 2012 година.

Александър и Ани се срещат на рождения ден на техен общ приятел. Осем месеца след това се вричат във вярност.

Тогава Тодор Колев вече не е сред живите, но е знаел за сватбата и много одобрявал връзката им.

НЕГОВИЯТ ВЪЗХОД...

Семейството. Александър Колев се запознава със съпругата си Ани (на снимката са в Париж на разходка над Сена) през 2012 г. Женят се 8 месеца след първата си среща, а миналия месец се роди дъщеря им Изабела.

...И ПАДЕНИЕ

Губи рано баща си. Баща му е големият актьор Тодор Колев, който си отиде от рак през февруари 2013 година. До последно двамата са много близки.

Съпругата му прави пиара на “Мисия Лондон”

Ани Колева е родена в София, завършва международни икономически отношения във Варненския свободен университет. Започва работа още като ученичка. “Сестра ми Ева, която е художник график, ме внедри в голяма рекламна агенция и правехме промоции. Обикаляхме България и работехме за едни от най-големите рекламодатели. От 2006 г. се занимавам с пиар”, разказва тя. Тогава се запознава със Станислав Радославов - един от първите пиари, работил е в Би Ти Ви, от когото всъщност научава занаята.

След това започва да работи в СИА - компанията на Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков. Първият ѝ проект там е с телевизионната версия на “Хъшове” на Александър Морфов. След това прави цялата пиар кампания на един от успешните съвременни български филми - “Мисия Лондон”. “След това постъпих на работа в “Ол ченалс”, където се занимавах с реклама", казва тя. Сега е в отпуск по майчинство. Иначе работи в малка комуникационна агенция - “ПР2”. Там е маркетинг експерт и управител на дружество, обслужващо европейски проекти.