Най-после излезе “Черната тетрадка” - в пълния си вид и с целия си блясък. Книгата съдържа дневника, досието и албума на Илия Бешков. Делото, започнато преди години от сина на художника - Александър Бешков, лека му пръст, беше довършено от неговата съпруга Савка Чолакова.
Казвам най-после, защото книгата измина нелек път, докато стигне до читателя. Преди години Сашо Бешков сключва договор с едно издателство, което я подготвя за печат, но само с досието на Илия Бешков след 1944 г. А
художникът влиза
в полезрението
на тайната власт
още през 1925 г.,
когато единствено случайност го спасява от разстрел.
Въпросното издателство получава парична помощ от чуждестранна фондация и започва да пуска откъси от книгата в интернет без разрешението на наследниците.
“Един от тях дори си сложи името едва ли не като автор на дневника на моя свекър - каза Савка Чолакова. - Нещо, което не си позволи да направи дори писателят Станислав Сивриев, записал над 1000 страници разговори с Илия Бешков...” Налага се Сашо Бешков да се обърне към прокуратурата.
Сега издателство “Изток Запад” е свършило професионално работата си и читателят наистина държи в ръцете си “целия Илия Бешков”. Е, почти целия, защото художникът може да е сравнително ясен в карикатурите и рисунките си, но е необозрим като мисъл, разсъждения и пророчество.
Дневникът на Бешков е изключително ценен документ от 50-те години на миналия век, отразяващ събитията през погледа на недолюбвания от властта творец.
Неговият брат д-р Иван Бешев е разстрелян на 1 февруари 1945 г. заради участието му в правителството на Добри Божилов от септември 1943 до май 1944 г.
Дневникът,
известен като
“Черната тетрадка”
заради черния цвят на кориците на тетрадките, подарявани му от издателя Филип Чипев, обхваща много кратък отрязък от време. От май 1950 г. до 15 август 1951 г. Едва 15 месеца. ?
На последната страница е записал: “Свободата иде по пътя на истината.” Това прозрение едновременно “изразява неговата творческа и духовна същност” и служи като ключ към дълбочината и посланията на размислите му.
Не очаквайте в дневника на Илия Бешков да прочетете битови истории или пикантерии от живота на тогавашната интелигенция. Има само една записка от юли 1950 г., която с много уговорки може да бъде приета за “жълта” според днешните характеристики.
“Сключих бас с Гетман (ген. Александър Гетман, директор и на Народния театър, и на операта - б.а.), че на 1 септември американците ще бъдат на 38-ия паралел в Корея (Южна Корея) (за 5000 лева). Понастоящем те са в Тег Пусан и Чинджу.” 38-ият паралел и досега разделя двете Кореи.
В своите записки, наречени “Хрумвания”, Илия Бешков размишлява за творчеството и отговорностите на художника, за човешкия дух и старостта, за любовта и омразата, за цивилизацията, нейните пороци, но и нейното “безсмъртие, което се състои в свободата на личността...”
И в словото си
Бешков е толкова
образен, колкото
и в рисунките си Оригиналната му мисъл сякаш не среща прегради. Добавете към всичко това и вроденото му сладкодумие и ще разберете защо художникът е имал толкова много слушатели и почитатели.
Казват, че преди години изкуствоведът Димитър Аврамов казал по повод предаването “Панорама”, един от създателите на което е и Александър Бешков: “На това място трябваше да е баща му! Улиците щяха да опустеят. Цяла България щеше да е пред екраните...”
Но има и още нещо, което поразява в тези записки. Пророчеството на Бешков. Ето какво е записал художникът през септември 1950 г.:
“Русинът има единствената потребност - да се похвали с нещо - каквото и да е - царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са “най-” и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света. Бои ли се русинът от света? Не, но той съзнава, че е ненавистен, непоносим или в най-добрия случай съжаляван в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво участие в изграждането му през вековете. Непоносимо страдание за русина е това съзнание - да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградите на цивилизацията. “Православна” Русия води единадесет “освободителни” войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя - това правоверно православие беше заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови “освободителни” войни срещу България, Полша, Турция... и целия свят. Христос беше заменен със Сталин (досега успешно)...” ?
Не мислете, че
Илия Бешков
е антикомунист
или русофоб
Той никога не е бил “анти”, а винаги “про”, такава е душевната му нагласа. Но умее да разсъждава аналитично и умно. Както и в следното прозрение, написано през ноември 1950 г.:
“Европейската цивилизация е повалена. САЩ напуснаха своя изолационизъм - влезе във войната като съюзник на едни и като враг на други, но всъщност влезе във войната, за да изземе от всички други ръководната роля в свои ръце. Само за шест години САЩ погълнаха Англия, Франция, Италия, Германия и Япония с техните колонии и пазари, без да гръмнат пушка срещу тях. Това е най-страшната, най-бързата, най-гигантската война и победа в историята на човечеството...”
Словото на Бешков е издавано многократно в книги - през 1965, 1973, 1981... Винаги в големи тиражи, винаги изчерпвани. Но никога с целия текст, написан и изговорен от художника. Заради партийни и идеологически неудобства.
Сега читателят за първи път може да прочете всичките “хрумвания” на Бешков. Както и да види в досието му колко много си приличат прийомите и действията на всяка тайна власт.
Първото постановление за негово задържане е с дата 5 май 1925 г. Обвинението е по Закона за защита на държавата “...задето е знаял за готвения атентат и държавен преврат от страна на комунисти и земеделци и не е съобщил на властта.”
На 18 май 1925 г. е освободен по “липса на извършено престъпление”.
През ноември 1946 г. Държавна сигурност го взема на отчет и му открива наблюдателно дело “Приспособленец”. Информатори и агенти като Борил, Горкин, Янков и други го следят едва ли не на всяка крачка. Делото срещу художника е закрито на 24 януари 1958 г. - ден след неговаата смърт.
“Събрани заедно, досието и дневникът на Бешков са едно от най-тъжните, драматични и силни свидетелства на времето”, пише в предговора си акад. Светлин Русев. ?