Симеон Червенков: Всичко в готвенето научих в Тоскана. Там бях 5 г. в комуна

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4805458 www.24chasa.bg

Симеон Червенков е първият мастър шеф на България. По време на кулинарното предаване той готви като шампион, възхити журито и беше избран за победител. Спечели 100 000 лв., както и признанието, че мечтите се сбъдват.

Роден е на 14 юни 1981 година в София. Сега е мениджър на екип критични инциденти в голяма IT компания.

С първия мастър шеф Симеон Червенков разговаря Силвия Жекова:

- Финалът на “Мастър шеф” е заснет през април. За два месеца вие успяхте да запазите тайната, че сте големият победител. Как се сдържахте?

- За първото място знаеха само близките ми, защото те бяха поканени да гледат финала на живо. Приятелите и колегите ми обаче нищо не подозираха. През цялото време ме разпитваха, молеха да им дам жокер, използваха всякакви тактики, бяха много настоятелни. Наблюдаваха ме в очите, за да разберат по погледа ми. Бях железен в това отношение. Не казах и на леля ми, която живее в САЩ. Криех, защото исках и те да преживеят всяка емоция, която ми се случва по време на снимките.

Изживели са я и други, защото всеки ден непознати ми пишат по фейсбук. След финала имах 400 съобщения и искам да отговоря на всяко едно.

- Защо интересът е толкова голям? Разбрах, че в детските градини децата вече си играят на “Мастър шеф”.

- Скоро бях на гости на моя най-добър приятел Милен, който има 3-годишен син. Детето дойде при мен с една кутия и ме попита: “Сега какво ще готвим?”. Видях и децата на други близки, които се бяха събрали, за да си играят на елиминации.

Едните - с готварски престилки, другите – като жури, които посочваха: “Ти си изгонен”.

Това е феномен. Радвам се и не мога да си го обясня. Ние се превърнахме в хора, които носят послание. И успяхме да запалим и децата по кулинарията. Защото е важно всеки да има цел и хоби. Няма значение дали това ще е готвене, спорт, наука.

- Откъде събрахте тази увереност да се явите на кастинг?

- Една вечер бях на дивана пред телевизора и с дистанционно в ръка сменях програмите. Случайно или не, попаднах на рекламата за кастинга. За секунди през главата ми мина мисълта, че мога и да участвам, но само толкова. Никога не ми е било мечта да съм герой в риалити предаване. Скоро обаче мои приятели и близки започнаха да настояват: “Монка, това е твоето предаване”.

Няма да забравя как през есента една неделя с чаша вино и цигара седнах пред компютъра. Беше към 22 ч. Отворих сайта на “Мастър шеф”, за да разгледам въпросите в анкетната карта. Бяха много интересни, свързани с кулинарията, и спонтанно започнах да отговарям. Към 23,30 ч вече бях готов и ги пуснах. Половин час по-късно исках да прочета все пак и правилата на играта. Натиснах F5 на клавиатурата, за да актуализирам интернет страницата, но тя вече не беше актуална. Тогава разбрах, че съм кандидатствал в последния възможен момент. Голям късмет, това ме мотивира. Сега настръхвам, като си помисля, че само половин час по-късно и нямаше да изживея тези емоции през трите месеца.

- С какво се занимавате? Как ви пуснаха да отсъствате три месеца от работа?

- От три години съм

мениджър на екип

критични инциденти

в IT компания

Клиенти са ни големи компании като “Адидас”, “Ролсройс”, “Ериксон” – поддържаме сървърите и мрежите им. Ако стане проблем, се обаждат на нас. Екипът ни е от 12 човека. Един по-малко и веднага се усеща, че работата се увеличава за останалите. Затова съм много благодарен на колегите си и на моите шефове за разбирането. Когато им казах, че съм поканен да участвам, бяха по-въодушевени и от мен.

Аз съм здраво стъпил на земята. И въпреки че получих паричната награда, няма да напусна работата си.

Вече използвах целия си годишен отпуск, след това бях и в неплатен. Всичко си заслужаваше. Въпреки червените очи, умората, торбичките под очите. Снимахме от сутрин до вечер, но любовта към кулинарията ме зареждаше и си казвах: “Продължавам.”

- Как се подготвяхте за предаванията?

- Четях рецепти, но всичко учехме и правехме на момента. Например за финала седнах и на един лист си написах как ще се казват ястията, необходимите продукти. Нарисувах си дори и как ще изглежда чинията.

- Успяхте ли вкъщи да репетирате тристепенното меню преди финала?

- Да, въпреки че имахме много малко време да се подготвим. Вкъщи готвих до през нощта. Резултатът беше, че пред камерите не се получиха толкова идеални ястията, трепереха ми ръцете.

В деня, когато снимахме финалния епизод, по време на паузите с Елена Петрелийска бяхме в различни стаи. Не си говорехме с родителите и останалите участници. Телефоните ни също не бяха при нас. В една от паузите, изморен, я попитах: “Ели, как си?”, а тя хищнически ме погледна и каза: “Добре съм, добре съм”. Тогава събрах сили и разбрах, че няма да е лесно.

- Всичко в предаването ли е истина? Няма ли и шоу елемент за зрителите?

- Шегите, закачките между нас – всичко е истина.

Истина са и 5-те

минути в склада

с продуктите,

много хора си мислят, че сме разполагали с повече време. Всичко се засичаше по часовник.

- Какво правихте с храната, която остава?

- Продуктите, които оставаха – сметани, големи пакети брашно, салами, отиваха за децата от Нови хан в приюта на отец Иван. Имахме и помощна кухня, където двама готвачи приготвяха храна за екипа. Те зареждаха склада с продукти. Организацията беше голяма и на ниво.

Често ястията, които приготвяхме за журито, не се получаваха и започвахме нови. Всичко се изяждаше от екипа зад камерите.

- Кой миеше чиниите?

- Две мили жени, които миеха огромно количество съдове и прибори. Всички бяхме в стрес по време на предаването и цапахме повече, отколкото е нужно.

- В добра форма сте, а журито ви учеше да опитвате абсолютно всичко, което сготвите. Как се поддържате?

- Има една приказка: “Никога не имай доверие на тънък готвач.” Най-важното е да не се преяжда, човек да използва качествени продукти и да ги комбинира правилно. Да е едновременно вкусно и здравословно.

- Преди дни Световната здравна организация обяви, че ако не се вземат мерки, до 2030 г. ще има масово затлъстяване на цялото население. Може ли да направите нещо вие, готвачите, за да не се сбъдне тази статистика?

- Не е тайна за никого, че много от продуктите, които се внасят в страната, са второ качество. Тук обаче готвачите са безсилни, в този случай трябва да се намеси държавата.

Вече има много кулинарни предавания със социална цел, посветени на здравословното хранене. Но обичам да казвам, че само по рекламите в една страна човек може да разбере кои са най-големите проблеми и болежки на обществото. Изумих се, даже се ядосах, когато чух реклама по телевизията, в която се казва: “Това е от истинско месо.” Замислих се а какво сме яли досега? Тук масово се рекламират лекарства за киселини, сърце, бързи кредити. Когато бях в Щатите, забелязах, че рекламират най-много велоергометри, храни и напитки без калории, за които уверяват, че не се пълнее.

И сега, когато вляза в супермаркета, ми стана навик постоянно да чета етикетите на опаковките.

- Четенето на етикетите е болест според някои доктори. Наричат я орторексия. Нещо като анорексия, определят го като вид хранително разстройство, само че това е вманиачаване към здравословното хранене.

- Аз искам просто когато отида в магазина и си купя кисело мляко, на неговата опаковка да пише: “бациликус булгарикус”. Единствено съм горд, че розовият ни домат все още може да се намери отгледан в България и вкусен. Той е признат дори от Slowfood (международно движение, основано в Италия през 1986 г. с цел да запазят местните гастрономически традиции). Нещо като регистър с най-хубавите храни, всепризнати в цяла Европа.

Не мога да повярвам, че изнасяме нашето мляко за Гърция, тук пием чуждо. Чесънът и мартениците ни са от Китай. Боли ме от това. Как няма обществото ни да тлъстее. Млади хора все по-често имат всички видове заболявания, които носи широката талия – проблеми със сърцето, кръвното, холестерол. Някъде четох, че ако тенденцията с вредните храни продължава, скоро бебета ще се раждат масово с вродени болести, които обикновено имат възрастните.

Но далече не е само това проблемът. Всички са без задръжки, псуват се, бият се, убиват се деца. Самоизяждаме се. Младите се обличат в черни тениски, интересуват се от това да имат големи мускули, избиват се. Нямат добри идоли за подражание.

- Вие какъв бяхте, когато бяхте тийнейджър?

- Моят идол бяха рап групите. Поколение търсеше себе си. Минахме през различни течения – първо бяхме скейтъри, после йотери – обличахме се със смъкнати гащеризони. Толкова бяха широки, че трудно се качвах в трамвая, без да си оплета краката. Събирахме се по паметниците, слушахме рап.

Нищо не ми е липсвало, но и аз имах своите лоши моменти.

Като всички млади

хора искахме да

правим неща, които

са забранени

- Без да искате, в “Мастър шеф” насочихте вниманието на хората към проблема с наркотиците. Разкажете за този период от живота ви. Как успяхте да се излекувахте от тази зависимост?

- Не обичам да говоря за този период, но това е голямата битка в моя живот. Не парадирам с това. Благодарен съм на семейството ми.

Бях 18-годишен, когато отидох в комуна в Тоскана. Там имаше хора с всякакви зависимости – комар, анорексия. Бяхме като затворено общество, което искаше и се опитваше да живее по-добре. Там осъзнах себе си.

- Как се живее в комуна? Какви са правилата?

- Въпреки че имаше и други българи, ни беше забранено да говорим на друг език, освен италиански. Когато отидох, знаех английски и френски. Имаше един италианец, който говореше френски и в началото си говорех с него. След първия месец той ми каза, че спира да ми говори на френски, за да започна да се оправям. Вече бях научил основни неща, но чак след 6-ия месец започнах да разбирам всичко. След петата година говорех и 3 диалекта, сред които неаполитански и тоскански. Италианците не вярваха, че съм чужденец, още повече – от България. Сънувах и мислех на италиански, защото български почти не съм говорил. Без телефонни разговори, имах право да пиша по едно писмо на 6 месеца на родителите си. На третата година имах право да се прибера за седмица, а на 4-ата година - за 12 дни.

- Какви бяха хората, с които живеехте там?

- Там беше място за откриване на таланти. Дърводелци, готвачи, градинари. Тези момчета и момичета правеха чудеса от ковано желязо, градините изглеждаха като райски кътчета.

- Вие с какво се занимавахте?

- След втората година започнах работа в един ресторант. Парите, които се изкарват, отиват за издръжката на всички комуни в Италия – те са общо 35.

Много исках да работя в кухнята, но първо трябваше да докажа, че имам сериозни намерения.

В началото

миех

чинии. Бях

много

добър и бърз,

жонглирах

със съдовете

Имах две мивки – една за чинии и другата за топли тенджери и тигани. Толкова много пъти съм се горил.

След време влязох в кухнята, където научих основите на готварството. Никога няма да забравя главния готвач. Той е човекът, който беляза живота ми. Нещо като втори мой баща. Изискваше много от мен, караше ме да плача, да се нервирам дотолкова, че да ми идва да си тръгна и да зарежа всичко, но ме научи да бъда добър в това, което правя.

- Обадихте ли му се да му кажете, че сте първият мастър шеф на България?

- За съжаление, правилата не позволяват да му се обадя. Който си тръгне веднъж от комуната, няма право да се връща, да общува с хората. Аз се прибрах тук заради носталгията и семейството.

- В какво семейство израснахте? С какво се занимават родителите ви?

- И майка ми, и баща ми са висшисти икономисти. Имам брат, който е с 14 г. по-малък от мен. Много задружно и сплотено семейство сме. По празници винаги сме заедно, спазваме традициите.

- Откъде идва фамилията ви?

- От Вълко Червенков. Шегувам се. Много хора си мислят, че е свързано по някакъв начин с политиката, но няма връзка.

- Имате ли човек до себе си?

- С приятелката ми Александра сме заедно от 2 години и половина. Много ме търпи, защото последните месеци около стреса, който изживях в предаването, бях много изнервен вкъщи.

- Наградата от 100 000 лв. за какво ще ви стигне?

- Първоначално мечтата ми беше да отворя малък ресторант. Допитах се до много хора, които разбират от ресторантьорство, и прецених, че рискът е голям.

Сега сме се събрали тримата с Аврам Големечков и Стефан Стефанов. Много хора ни пишат, искат да ни поздравят, да ни стиснат ръцете, но нямат възможност. И както се казва: “Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед”. Идеята ни е да обикаляме страната с фургон и да показваме на живо пред хората какво можем, а те да опитват от ястията ни. Този бизнес е много развит в Щатите - за празници, събирания с приятели, хората поръчват домашно приготвена храна от готвачи, които я правят в домовете им.

- Какви планове имате оттук нататък?

- Искам да осъществя едно пътуване до Неапол, да отида на стаж в добър италиански ресторант, за да се науча да правя перфектното тесто за пица.

НЕГОВАТА РЕЦЕПТА

Летни фарфале с чоризо

Съставки:

1/2 скилидка чесън, 200 г паста фарфале, на вкус щипки сол и бял пипер, 1 с.л. песто, 50 г люта наденица чоризо, 50 г сирене ементал, 25 г пармезан, 10 бр. чери домати, 15 г кедрови ядки, 1 бр. печена червена чушка, 2-3 с.л. зехтин

Начин на приготвяне:

1. Варим пастата според указанията на опаковката. След готовност изцеждаме и ги изстудяваме много добре под студена струя вода.

2. Изцеждаме пак добре от водата и слагаме в голяма купа. Добавяме зехтин, за да не залепнат и разбъркваме нежно.

3. Добавяме песто (сос от италианската кухня, произведен на основата на зехтин, босилек и сирене), салам чоризо на кубчета или лентички, ементал на кубчета, малко настърган пармезан, чери домати или розов български домат без люспите с меката и воднистата му част, сол, бял пипер, пресен босилек на ленти, кедрови ядки или орехи, печена червена чушка на кубчета (да не е от буркан) и много малко пресован чесън.

4. Оставяме 1 час в хладилника, за да изстинат добре съставките и да пуснат соковете и ароматите си. Разбъркваме и преди да поднесем слагаме малко зехтин.

Готвене - 12 мин, подготовка - 20 мин, брой порции - 4.