Художникът Вълчан Петров и синът му - режисьорът Петър Вълчанов: Ще правим филм за кантонера,предал милиони, а получил часовник менте

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4817650 www.24chasa.bg

Петър Вълчанов e един от най-изявените ни млади кинорежисьори с голямо международно признание. Роден е през 1982 г. в Пловдив, където завършва художествената гимназия “Цанко Лавренов”. Син е на актрисата Ваня Братоева и на художника Вълчан Петров. “Взема” от таланта и на двамата си родители. Дипломира се в НАТФИЗ в класа на акад. Людмил Стайков. Женен е за Кристина Грозева, с която правят филми и печелят международни призове. Последният им филм “Урок” е с 27 награди, от които 4 са на “София филм фест”. “Урок” бе обявен от нашата Филмова академия за най-добрия филм и получи от нея общо 5 награди.

Бащата на младия режисьор - Вълчан Петров, минава за най-ритуалния български художник. Роден е през 1947 г. в Хисаря. Завършил е Художествената академия със специалност “Стенопис” при професорите Георги Богданов и Мито Гановски. Има стотици изложби у нас и по света, а негови картини притежават музеи и частни колекции във всички точки на земното кълбо. Вълчан Петров живее и твори в пловдивското село Марково, където екип на “24 часа” се срещна с него и сина му.

- Кой от двамата ви е по-известен? Петър, който вече има над 50 международни награди като режисьор, или баща му - Вълчан Петров, прочут с картините си в България и по света?

Вълчан Петров: Естествено, че Петър.

Петър Вълчанов: Напротив, където и да отида, навсякъде ме питат: “Ти си синът на Вълчан Петров, нали?” Отговарям: “Да, така е.”

В. П.: Вълчанови са рядко срещано име. Правих си майтап, че Рангел Вълчанов ми е роднина. Досега съм срещал само трима живи Вълчановци. Аз съм единият, вторият е младо момче от София и третият е от Чирпан.

- Петър, кой родител повече ви повлия върху житейския избор? Майка ви Ваня Братоева, светла ѝ памет, е актриса, а баща ви - художник. Защо след Художествената гимназия в Пловдив не продължихте с рисуване, а избрахте НАТФИЗ?

П. В.: И от двамата съм взел. Брадата е от баща ми (смее се - б.а.), а кривият нос - от майка ми. Още от дете исках да стана актьор, защото смятах, че по този начин мога да съм всякакъв - полицай, космонавт, лекар. Но също желаех и да съм художник, за да мога да рисувам, да продавам картини, да изкарвам пари, за да си купя кола - жигули комби като на баща ми, който тогава караше такава.

- По настояване на баща ви ли завършихте Художествената гимназия в Пловдив?

П. В.: Не, той никога не е настоявал. В началото се опитваше да ми обяснява тънкости в рисуването, но това не ми повлия. Беше ми и скучно. В един момент отидох на курсове при Ели Станчева и по-скоро там се запалих. Срещнах се с други мои връстници, които искаха да се занимават с изкуство. С много от тях съм приятел и до днес. Иначе изобразителното изкуство винаги ми е било интересно. А пък

в картините на баща

ми има много

драматургия, кино,

действие, персонажи, сюжети. Няма как образите и героите от неговите творби, сред които съм израснал, да не са ми повлияли по някакъв начин.

- Вярно ли е, че като ученик тетрадките ви са били разграфени на две - в долната част сте пишели текст на роман, а в горната сте рисували героите си?

В. П.: Още от 2-3-годишен се обръщах към него с “Бай Петре”. Когато сме били във възрастна компания, като кажех това, всички се озъртаха да видят кой е този бай Петър. Мисля, че тази сериозност в отношенията ни повлия на Петър да израсне като отговорен човек. По природа синът ми е левичар. Ние го натиснахме да се научи да пише с дясната ръка, защото светът е за десняци. Така

с лявата ръка

пишеше сюжета на

романите си, а с

дясната ги

илюстрираше

и постигаше голямо производство. Това е в кръга на шегата, но много обичаше да прави композиции с малки фигури, които напомнят на комиксите. Някъде до 6-и клас не забелязах у него сериозно да се подготвя за художествената гимназия. Бях против да се налагам на двете си деца. Тогава дойде директорката на Художествената гимназия в Пловдив Маргарита Джарова у нас,

видя на Петър

ескизите и каза:

“Фантастични са!

Защо не дойде да учи при нас?”.

- Петър, кое наклони везните да изберете попрището на артист?

П. В.: Баща ми беше купил през 1993 г. от Щатите видеокамера. Все ни ръчкаше със сестра ми да отбелязваме часа и датата на това, което снимаме. В този период имаше поредица как се правят анимационни филми. Стана ми любопитно покрай датата и часа на тази камера да разбера как точно се снима кадър по кадър. Това явно беше конкретният катализатор да открия любовта към киното.

В. П.: Съученичка на Петър пишеше музиката към филмите, които започнаха да правят.

П. В.: Сега, като ги погледна след толкова години, тези “филми” са един чудесен спомен от детството ми. Но тогава установих, че това занимание мога да го правя денонощно. Не ми омръзваше, а бях в 8-и клас. В същото време напредвах с рисуването, опознавах го. И двете неща много се допълваха. Благодарение на снимането някои детайли относно пластиката на изображението в изобразителното изкуство ми се изясниха още по-добре.

- В сегашната ви работа на режисьор рисуването помага ли ви?

П. В.: По-скоро интуитивно. Много режисьори правят предварително рисунки на кадрите, докато аз не обичам. Иначе понякога много ми се рисува.

- Как стигнахте до големите успехи в киното, които за вас и съпругата ви Кристина Грозева най-напред дойдоха отвън? Разкажете кое ви накара да направите филма “Урок” с главен герой учителка от Плевен, която обра банка?

П. В.: Филмът е вдъхновен от едно вестникарско заглавие, няма претенциите да е биографичен. С Криси видяхме в това заглавие много силна драматургия и ярък характер, възможност да превърнем журналистическата сензация в една съвременна притча.

- Разтърси ли ви постъпката на тази учителка, която заради недоимък бе принудена да се маскира и с детски пистолет да нахлуе в банков клон?

П. В.: Естествено, ако една идея не те вълнува, няма как да се получат нещата.

- Къде по-лесно се пробива - навън или в България?

П. В.: Не мога да кажа къде е по-лесно, навън като че ли хората имат по-ясен критерий. Изкуството и културата са на почит и хората много добре съзнават що е това изкуство и култура. Давам пример с фестивала за късометражни филми в Клермонт Феран - на всяка прожекция се събираха огромни опашки публика от по 2-3 хиляди души. Бяха от различни възрасти и искаха да гледат късометражно кино. В България нещата са много объркани и сложни, затлачени.

- Вълчан Петров къде повече е бил ценен като художник - тук или в чужбина?

В. П.: Има една приказка, че никой не е станал светец в собствената си държава. Донякъде съм склонен да я възприема. Забелязвам друго - някои наши творци, които живеят навън, макар и посредствени, като дойдат в България, предизвикват по-голям интерес, отколкото местните хора на изкуството. Това го отдавам на

комплексарщината

в духовната сфера

Много е дълго за обяснение. Започва от столетия, когато сме били една от трите най-стабилни държави в Европа. А сега сме една разграбена провинция, с много малко средства за изкуство. Е, все пак има и такива като нас, които правят изкуство на инат. Филмът “Урок” е илюстрация на това. Макар и роднина с режисьорите, до последно не знаех, че са заснели такава лента. Бяха ми казали, че ще снимат само малък детайл, с който да онагледят проекта си при кандидатстване за финансиране. Оказа се, че са успели, както се казва, с плюнка да направят изкуство. Още като студенти Петър и Криси имаха много награди за своите изяви по света.

- Петър, как гледате на куриоза, който сполетя баща ви преди година? В. “24 часа” първи разказа, че Вълчан е бил накаран

да скрие със

салфетки голите

женски гърди

в картините си,

за да участват в две изложби в Люксембург и Брюксел? Организаторите сметнали, че творбите били еротични, и го задължили да прикрие голотата.

В. П.: Цяла нощ преди картините ми да отпътуват, слагах сутиенчета от салфетки по 3-4 милиметра.

- Що за идиотия?

П. В.: Това са предразсъдъци, комплекси, страхове. По някакъв начин са му наложили цензура, макар и в сърцето на Европа. Той е намерил Соломоново решение, за да покаже изкуството си.

В. П.: По време на изложбата едното сутиенче от салфетка беше паднало. За мое изумление

кураторката извади

дъвката от устата си

и с нея го залепи

върху картината ми. За мен това беше много забавно. Отдавна съм съзрял двуличие в морала на някои от служителите на религиите. Колко епископи бяха хванати да вършат полово сношение с малки дечица! За мен това двуличие е наложено още от Средновековието. Докато в античния свят се е гледало по съвсем друг начин на секса и голотата. Когато на 22 март се правят ритуалите за сватбата между Слънцето и Земята, в същото време жрецът и жрицата са го извършвали в човешки мащаб. И нищо срамно няма. Напротив,

знаели са, че като

правят секс,

и звездите им

се радват

Това при християнството се загуби.

- Лесно ли се правят кино и изобразително изкуство днес?

П. В.: Не е лесно, много е трудно даже. Но пък когато нещата се получават, когато виждаш стихията на актьорите, вдъхновяващите кадри на оператора или пък когато видиш как на платното се случва магията при съчетаването на цветове и форми, изпитваш едно невероятно удовлетворение. То е като наркотик и ти не искаш да спираш да работиш, да живееш, без да се занимаваш с творчество. Страшно е да се откажеш.

В. П.: Много куратори напоследък ни пробутват реплики на колеги, които са направили “открития” на неща, познати още преди 20-30 г. в САЩ, Франция, Германия. За мен това не е модерно изкуство. То е, ако можеш в днешния претрупан свят да си откриеш своя гледна точка към реалния живот и да го претвориш посвоему. Нещо такова правя аз. Без притеснения напоследък се изживявам като инструмент в божиите ръце.

Моята задача е да

се поддържам

неръждясал

и с много труд и искреност да си правя картините. А не да мисля ще имат ли материална възвръщаемост. Не е необходимо да се правя на Пикасо. Като съвременен българин чувствам потребност да чуя шепота на това време и по мой си начин да го отразя в творбата. В последните години залитнахме и бяхме тласнати в груба материалност. Радвам се за Петър и Криси, че имат своя физиономия на режисьори и това го казват водещи фигури като Людмил Стайков, Георги Дюлгеров.

- По какво работите в момента двамата?

П. В.: Лятото

ще правим филм,

вдъхновен отново

от вестникарско

заглавие

Става въпрос за кантонера, който намери милиони на релсите, предаде ги, след това държавата го награди с часовник, който се оказа менте и не работи.

В. П.: Предстои ни и съвместна изява.

П. В.: Това още не е сигурно, не бързай да говориш.

В. П.: Той е по̀ фаталист от мене. Аз обичам да споделям, като разчитам на положителната енергия на приятелите си. Иначе напоследък експериментирам в няколко посоки. Предстои ми да си завърша пластика от глина. Правя пет ангела, които символизират въздух, вода, земя, огън и душа. Единият почти е готов, вече 4 г. не идва ред на следващите.

П. В.: Гледай колко неща е захванал.

В. П.: Когато правиш индивидуално изкуство, сам си носиш кръста. Ако се издъниш - провалът е твой.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Целият свят е свикнал с разголените снимки на бившата съпруга на Макси Лопес - Уанда Нара. Но настоящата му половинка Даниела Кристиансон определено изненада със секси кадъра, който си пусна. Гаджето на футболиста припомни почивката им на Малдивите. И показа на всички с какво е спечелила Макси Лопес.

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.