Деси Бакърджиева: През годините се влюбих в професията, но не съм си позволявала да играя в живота

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4842021 www.24chasa.bg

С актрисата Десислава Бакърджиева разговаря СИЛВИЯ ЖЕКОВА:

Десислава Бакърджиева е една от най-популярните актриси у нас. Всички я разпознават от ролята в “Стъклен дом” - първия и много успешен сериал от новата вълна. После същите продуценти я поканиха да играе и във “Фамилията”.

Родена е на 4 декември 1978 г. Има дъщеря - Анна Мариа, на 12 г.
През последната седмица обаче двете не са заедно, защото актрисата беше на турне с колеги из летните театри в страната. Там играха постановката “Скакалци”. Интересът е толкова огромен, че за последното им представление в Пловдив в петък вечерта са се продавали билети и за правостоящи.

- Деси, напоследък всички говорят за нагласени търгове, корупция, власт. Затова ли решихте да тръгнете на турне именно с представлението “Скакалци”?

-Да, права си, че съвремието ни се превърна в надпревара за корупция, рушвети и нелоялна конкуренция. Скакалци се наричат хора, чийто човешки образ е скрит под дебелокожа наглост, безочие, алчност. Скакалците са цяла напаст! Типично и за съвремието ни са нагласените търгове, безогледната корупция, залагането на семейна и лична чест в името на печалбата, изнудване от страна на контролните органи, просто келепирджийство. Това виждаме на сцената, това слушаме по радиото, четем на мобилните си устройства в различните социални мрежи, защото не само драматургията на гения, но и брилянтната, леко поднесена игра на актьорите създава усещането, че всичко се случва днес и сега. Героите в пиесата, двукраките скакалци, са още по-досадни, още по-гладни, още по-неизтребими (не искам да използвам думата безсмъртни) от истинските насекоми, които опоскват полята. “Работата” им е да живеят на гърба на тези, които работят. Хранят се от рушвети. Приемат и уж насила рушвети и се възползват от гостоприемството до безочие, защото типично по- български - важно е да има аванта. Ако може, за цялата рода Яначкови, толкова по-добре.

Пиесата е като

наръчник за съсипване

на нечий частен бизнес

Проданов (Христо Гърбов) е успял да си намери ниша, да я разработи, да си уреди живота. Време е “скакалците” да дойдат... още преди любимците им да са изрекли цяло изречение, гръмкият смях на публиката провокира актьорите да изчакат, за да кажат следващата реплика. Господин Проданов е собственик на фабрика за траверси. Принуден да подкупи трима инспектори – ревизори на различни длъжностни позиции и йерархично степенувани и няколко общински съветници, за да дадат необходимите подписи за реализацията на държавната поръчка и пласирането на продукцията му. Това не ти ли звучи прекалено съвременно?

- Наистина говорите за сериозни неща, а хората очакват да се смеят. Какво ви казват, след като ви гледат?

- Много си права за това! Отзивите след спектакъла са многобройни, хората ни чакат, за да ни поздравят и да споделят колко актуална е пиесата. Комедията “Скакалци” има и един съществен недостатък – тя показва българското общество от времето на Третото българско царство като пронизано от корупция. А мнозина твърдят, че това е било времето на триумфиращата, здравословна демокрация... Сега сякаш имаме дежавю. Динамиката на днешния ден извежда творчеството като необходимо условие за себереализация и наложи спектакъла да бъде сведен в рамките на час и 40 минути. Това не ощети драматургията, а изведе на преден план още по-ярко проблематиката на героите и конфликта между частния бизнесмен и държавните чиновници. Постановката на режисьора Богдан Петканин със сценографията на Петьо Начев в първоначалната ѝ версия беше с много малки съкращения, защото всяка реплика на автора сякаш бе значима и трудно може да бъде отнета от дадения персонаж. Именно съвременното светоусещане и негодуванието на зрителя да прекара повече от два часа в театралния салон провокира актьорския състав да направи нужните съкращения. Гаранция за солидна порция смях в “Скакалци” - Стоянка Мутафова, Любо Нейков, Христо Гърбов, Албена Павлова, Христина Апостолова, аз, Ненчо Илчев, Васил Драганов, Маргарита Хлебарова, Август Попов, Петьо Петков-Шайбата и Димитър Рачков - джуниър.

- Всички заедно ли пътувате по време на турнето?

- Да, по време на турнето ставаме едно задружно семейство с прекрасни взаимоотношения. Заедно пътуваме, дори можеш да разбереш кой има певчески заложби, споделяме си и весели истории. Относно спектакъла искам да ти разкажа, че един от най-ярките образи на ревизор, създаден от комедиографа Стефан Костов, е Яначков (героят на Любо Нейков), наподобяващ Алековия Бай Ганьо, но човек с власт и позиция в държавата. В ролята на инспектор по котлите във фабриката той пристига с цялата рода в богаташката вила. Излизайки на сцената, винаги избухват аплодисменти. Великолепната игра предизвиква и смях през сълзи, защото пак Яначков е в епицентъра на най-забавните моменти с дебелашките му закачки с младата прислужница Мария (моята героиня, които в буквалния смисъл завършват с огън и жупел.)

На едно от турнетата

имаше подвиквания

и съвети от публиката

как героят на

Любо да ме ухажва,

за да му “върже”. Беше много смешно. Заедно с Любо на няколко пъти извръщахме глава, за да не разбере публиката колко откровено се забавляваме и за да не се разсмеем. Всъщност комедията “Скакалци” е за пораждащия корупцията бизнес. Бизнесменът Проданов по наследство е свикнал да подкупва проверяващите производството му чиновници, защото е убеден в ниското му качество. Така ниското качество на производство поражда колективна липса на морал, демонстрирани са множество видове подкуп – от най-обикновеното гостуване, придружено от задължителното хапване и пийване на корем, додаване на пари и слагане на пликове с пари във връхни дрехи. Чиновниците съответно си затварят очите, но остава въпросът - кои всъщност са скакалците? Тези, които биват подкупвани, или тези, които подкупват? Подкупващите и подкупените са скачени съдове. Ако не бяха пораждащи се един друг елементи, то решението е лесно – качествено работещият бизнес щеше да изобличи проверяващите.

- Как се събрахте толкова много известни хора от екрана в една театрална постановка? Това е рекламен ход, за да са пълни салоните ли?

- Благодаря ти, че според теб съм известна. Не се смятам за кой знае колко. Важно е публиката да вижда познати лица, любими и харесвани, но те съответно трябва да оправдаят високите очаквания с играта си на сцената. Телевизията е неразделна част от всекидневието ни. Тя може да те направи популярен за много кратко време, но е опасна, за да не те сложи в рамка, която да те спира от развитие. За мен е важна любовта на хората, защото те оценяват труда ти, безсънието ти, старанието ти, желанието да направиш нещо добро. Според мен всеки човек е уникален и трябва да се стреми към съвършенство, да бъде личност. Радвам се, че в България има много стойностни хора, изключително талантливи и прогресиращи. Аз имам още много да уча, за да съм достойна. Всяко развиващо се общество има нужда от лидери и примери за подражание. Много

често чувам зад

гърба си: “Я, Нели

от “Стъклен дом”!”

или: “Ей, Дианче,

какво става във

“Фамилията”?”

Повечето хора са изключително мили и добронамерени. Без фенове не може. Благодаря им, че ги има. 

- Кога ще ви гледат зрителите отново на малкия екран?

- В момента репетирам две нови постановки, комедии. Премиерите ще бъдат в началото на театралния сезон 2015–2016 г. Не знам кога точно ще започна снимки. Предполагам през есента. Има много неща, които не мога да споделя, защото е конфиденциална информацията. Радвам се, че си практикувам професията, защото това ме кара да се чувствам жива. При мен винаги адреналинът се повишава преди началото на дадено събитие, театрална постановка или снимачен процес. Обичам си професията. Въпреки че когато отивам на работа, по-скоро отивам да живея друг живот, да влизам в нова роля, да изследвам характери. Не мога да кажа кое предпочитам или повече харесвам, всяко едно от тези изкуства са тясно свързани, просто принципът на реализация е различен, а стихията е силна навсякъде. За мен един актьор трябва бързо да се приспособява, за да отговаря на съвременното светоусещане, изискванията, търсения, за да поддържа, както казваш ти, жив контакта с публиката. Както казва моят преподавател проф. Халачев - да е универсален. Живеем в много динамично време и трябва да сме със сверени часовници, за да се чувстваме добре в кожата си, а аз се чувствам добре и на сцената, и на снимачната площадка...

- Къде трудностите са по-големи? Вашите колеги постоянно говорят за реформи.

- Не разбирам от политика, не съм икономист и не съм мениджър. Това, че съм влизала четири пъти в операционна по време на операция, не ме прави хирург. Всеки трябва да прави това, което е негово призвание и професионална квалификация.

- Имате докторска степен за киноиндустрията. Защо ви е?

- Човек се учи цял живот и за мен едно от най-безценните богатства е знанието. Обичам актьорската професия и до днес мечтая да се превъплъщавам в различни герои както в киното, така и в театъра. През 2013 г. защитих дисертация на тема “Филмовата индустрия в съвременната информационна среда. Трансформации и взаимодействия”. 222 страници…. Писане с изключителна трудност и старание в продължение на 3 години, безсънни нощи над документация, изследвания... Резултатът е: доктор по теория на научната информация в областта на киното и филмовата индустрия. Останалото оставям да коментират другите за мен.

- Как станахте актриса?

- От дете мечтаех да стана актриса и съм се занимавала с удоволствие с актьорските задачи, които ни даваха в детското театрално студио. Родителите ми и сестра ми са икономисти с по две висши образования. Аз избрах сферата на изкуствата. В края на лятото на 1988 г., преди големите политически промени, в театър “Сълза и смях” бяха обявили приемен изпит за детската трупа с художествен ръководител проф. Венцислав Кисьов и Тамара Карабуйкова-Войс. На връщане от морето през целия път репетирах баснята на Крилов – “Лисица и грозде”. Мисля, че бях надула главата на всички в колата. Така и не я казах. Пях на комисията детски песнички, танцувах, разказвах някакви истории. Помня, че много се смяха. Кой знае какви глупости съм говорела. Тогава една какичка ме дръпна на страни и ме покани да стана част и от БНР , където заедно с Минчо Събев се учех и по-късно озвучавахме детските приказки по програма “Христо Ботев”. С първия хонорар, който получих, си купих течен шоколад “Нутела” и дадох паричките на мама да плати режийните. Не съм сигурна колко пари са останали. Беше много хубаво усещане и се чувствах горда, че сама съм го постигнала.

След две седмици вече бях в трупата на проф. Венци Кисьов и Тамара. Това беше началото...

Завърших немска гимназия и кандидатствах веднага във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). Приеха ме в класа на проф. Енчо Халачев със специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър”. За мен е чест, че завърших академията в неговия клас. През годините се влюбих в тази професия, но не съм си позволявала да играя в живота. Сега завършвам кинорежисура при професор Дочо Боджаков. Това е! Не съм се спряла с ученето, но вече нямам време за това. Имам прекалено много творчески и лични ангажименти. Професор Боджаков много ми “дърпаше ушите”, но съм благодарна, че съм била и негова студентка. За да си режисьор се изисква много повече. През живота си съм

имала много

перипетии, но не бих

казала, че съм се

справяла умело

или съм използвала

актьорски трикове

За там се искат други качества като нахалство, безкомпромисност, сарказъм, лъжа. Аз не искам да съм такава.

- Кога успявате да отделите време и за другия ви бизнес?

- Да, имаме семеен бизнес. Представители сме на световната марка професионални гримове от 1989 г. Аз съм работохолик и предпочитам да изкарвам парите си с труд. Влюбена съм в тази марка от мъничка. Пробвала съм най-различни гримове, но тази за мен е върхът! От нашите бизнес партньори съм установила, че колкото и напрегнат да е животът ни, винаги трябва да оставяме няколко минути за нас самите, за външността си. Използвам нова генерация козметика, за да поддържам кожата си, тъй като се налага да слагам силен грим всеки ден. Разчитам на професионални гримове. Те запазват кожата ми независимо от това дали съм всекидневно гримирана. Важно е да се знае, че разликата между професионалната козметика и всекидневната е в съставките, а не в плътното им покритие. Всичко е въпрос на техника на нанасяне и не е вярна максимата, че щом е професионално, е нещо тежко. Напротив, това е марка, която пази кожата и с едно нанасяне постигаш крайния резултат. 

- Когато човек работи с най-близките си, има ли повече сблъсъци?

- Да, това е, както вече споделих, семеен бизнес и именно това според мен е правилната формула за развитие. Трудно е, но не е невъзможно.

- Каква сте в личния живот?

- Според мен съм много скучна… Не обичам да говоря каква съм. Хората се определят по делата им и по начина им на мислене, разсъжденията им. Според мен е много важна положителната нагласа и правилната стратегия за реализиране на плановете и целите. Усмивката ни прави по-добри и по-продуктивни. Честното и директно, в смисъл дипломатично, отношение може само да ни помогне. Невинаги нахалството е градивно и полезно. Споделям ти тези неща, за да разбереш каква съм. Лъжата и предателството могат да ме наранят. Научила съм се да прощавам. Емоционална съм, старая се да бъда добър човек.

В последно време

плача, когато гледам

хубав филм или чета

интересна книга

Иска ми се да има повече положителни и усмихнати хора, да има повече ред и равноправие и знам, че голяма част от това зависи от нас. В други държави хората отстояват правата си, борят се за тях всячески. Тук още не е така. Ако допускаме корупцията, както се случва в “Скакалци”, тя ще продължава да се разраства. Усмихвам се, защото има хиляди прекрасни неща в живота ни, които могат да ни направят щастливи. Почивката е с моите близки, семейството ми и приятелите. Красивите мигове в живота ми са малко, но аз ги събирам като безценни камъчета. Тези моменти според мен трябва да ги оценявам на мига, а не когато безвъзвратно са изчезнали.

- Никога не коментирате подробно личния си живот и дали имате човек до себе си. Каква е истината?

- В последно време все по-често си задавам въпроса дали съм прекалено взискателна. Например често мъжете смятат, че около актрисите има друг мъж и дори не се пробват! Дори да е така... Предпочитам да запазя личните неща за себе си и семейството си. Има прекрасни хора до мен, които обичам и уважавам. Влюбена съм от много дълго време, но относно мъжа... той трябва да е уверен в себе си. Той е чаровен и интелигентен, строен или както се изразяват някои мои приятелки атлетичен. Хубаво е, когато имаш какво да си споделиш и да чувстваш към този човек. Да го усещаш не само като твой приятел, а да намираш своя баланс и вдъхновение, да е моят навигатор и все пак да може да завие и някоя крушка.

- Сякаш не сте се забърквали в каквито и да скандали. Как го постигате?

- Много съм скучна!

- Какви съвети търси дъщеря ви от вас? Каква иска да стане, когато порасне?

- Не знам каква иска да стане?! Тя е моето слънчице и е много емоционална и артистична. Казва се Анна Мариа. Понякога се изненадвам колко зряло разсъждава за определени житейски теми. Има много неща, които уча от нея, но най-вече на искреността и вярата, че може, на това, че е безстрашна, като всяко дете. Важното е да има взаимни компромиси. Най-прекрасен е фактът, че се интересува от изкуство, от пеене, рисуване, театър и балет. Надявам се да избере друга професия. При мен всичко е било с цената на компромиси, търпение, борбеност и вяра. Знам, че хубавите неща тогава се оценяват най-истински, но невинаги имаме време да им се порадваме. Сега е период, в който още търси себе си. Иска да рисува, да става лекарка, да строи къщи. Надявам се, че съм добра майка. Това е много голяма отговорност и е прекрасно чувство на дълг и любов. Съвкупност от много неща и много предизвикателства, с които трябва да се справяш. Няма по-прекрасно нещо от децата. От моментите, в които разбираш, че са малки откриватели и невръстни мъдреци, до щуротиите, които понякога те карат да се разплачеш или да си строг, за да разберат правилно грешката и да не я повтарят.

За всеки нормален родител е важно да е добър възпитател и да вижда любовта в очите на детето си. Децата имат нужда от внимание, разбиране, добро отношение и много любов, особено когато навлизат в пубертета… Не трябва да подценяваме децата си, независимо на каква възраст са те. Искам детето ми да бъде самостоятелно, амбициозно, работливо, дипломатично и да умее да се защитава. Когато го нападат, да запазва самообладание, за да реагира адекватно. Да знае каква е цената на спечеления трофей и неговата загуба. И много, много други неща...

- Къде ще почивате това лято?

- Няма да имам повече от 10 дни ваканция. През август ще снимам два късометражни филма. Предполагам, ще почивам на Българското Черноморие. Тук ми харесва! Имаме прекрасни хотели и плажове. Аз си обичам страната!