Цеца Величкович е родена в Житораджа, село в Южна Сърбия, на 14 юни 1973 г.
Качва се на професионалната сцена на 14-годишна възраст, а първия си албум издава година по-късно.
На 27 юли 2006 г. в Македония получава титлата “Най-голяма звезда на Балканите за всички времена”. Пяла е по цял свят - в Сърбия, Македония, Черна гора, Австрия, Швеция, Швейцария, Германия, Австралия и много други държави. На 7 ноември миналата година събра 16-хилядна публика в зала “Арена Армеец” в София.
Цеца пристига в България за поредния си голям концерт - този път на градския стадион в Несебър на 21 август. Билетите се продават на цени от 30 до 50 лв. Преди Цеца на сцената ще се качат българските ѝ колежки Галена и Преслава, които тя лично е избрала да подгряват концерта ѝ.
Сръбската звезда беше в България преди 2 седмици, за да пее на сватба в резиденция “Евксиноград” във Варна. Тогава е направено и интервюто с нея.
- Качвате се на професионалната сцена едва на 14-годишна възраст. Как се отразява това на едно дете?
- Да влезеш в света на бизнеса толкова рано и да се сблъскаш с популярността и вниманието, не е никак лесно за едно дете. Аз
имах щастливо и истинско
детство в малко градче,
нещо, което днес е все по-голяма рядкост. Много важна роля изиграха моите родители, които ме възпитаваха на трудолюбие и ми повтаряха, че сцената е хоби. От възпитанието в семейството си научих да гледам на шоубизнеса като на всяка друга работа и така успях да остана здраво стъпила на земята. Затова съм им много благодарна и до днес.
- За публиката вие сте най-успешната певица на Балканите, но в личен план сте преди всичко майка и жена. Успявате ли да прекарвате достатъчно време със сина си Велко и дъщеря си Анастасия?
- Винаги сме успявали. За радост с децата ми имаме прекрасни отношения, които се постигат както с приятелски разговори, така и с респект, и разбира се, с много любов и всеотдайност. Вече са големи и не пътуват с мен и, разбира се, когато пътувам за по-дълго, ми липсват ужасно, но връзката между нас никога не е била прекъсвана.
- Идвате в България не за първи път. Това лято ви предстои концерт и в Несебър. Харесва ли ви тук?
- Познавам България и хората тук, техните емоции и темперамент. Като балкански народи ние сме сходни и харесваме едни и същи неща. В България винаги съм се чувствала прекрасно, публиката е страхотна, познава много добре моите песни и за мен наистина е удоволствие да пея на българска сцена. С радост очаквам и срещата с публиката в Несебър. Имам много любов и емоции, които искам да споделя и преживея с българската публика.
- Винаги изглеждате прекрасно, въпреки че кариерата ви изисква много безсънни нощи и претоварен график. Как го постигате?
- Стремя се да балансирам нещата. Семейството и най-близките ми хора винаги успяват да ме заредят. Въпреки липсата на свободно време и натоварената ми програма, разбира се, намирам своето време за спорт и релакс.
- Едни от най-силните ви песни са все балади. Те описват ли живота и характера ви?
- Баладите са стилът, който обожавам, но аз съм по-скоро усмихнат и много весел човек. Да,
в много случаи песните
ми разказват за етап
от моя живот,
но това невинаги е така. Винаги има нещо специално във всяка песен от репертоара ми, но аз не пея за себе си, а за хората. Изпълнявам музиката си с много емоция, защото най-важното за мен е да докосна публиката и тя да преживее чувството с мен.
- Обичана сте от милиони хора по света и това не се е променило по време на цялата ви кариера, а дори напротив. Каква е рецептата?
- Поласкана съм от този коментар. За мен популярността никога не е била цел. Аз обичам хубавата балканска музика, обичам публиката си и смятам, че хората усещат тези неща. Всички ми задават този въпрос, но истината е, че точна рецепта няма. Без значение колко голяма е публиката, аз винаги давам всичко от себе си, за да докосна хората.
- Ако днес можехте да върнете времето назад и да промените нещо в живота или кариерата си, бихте ли го направили?
- Аз вярвам в Бог и в неговата сила. Вярвам и че за всичко в живота има причина, затова не бих променила каквото и да е с лека ръка. Аз съм това, което съм, благодарение на пътя, който изминах.