Режисьорът Зорница София: Правя филм за Румена войвода, историята й ме вълнува от дете

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4913834 www.24chasa.bg
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Режисьорът Зорница София печели доверието на зрителите още с дипломния си филм – “Мила от Марс”, който излиза на голям екран през 2004 година. Следват още 3 пълнометражни филма, 5 сериала, спектакъл и няколко изложби.

Сега се е заела със задачата да заснеме истинската история на една жена - Румена войвода, по разказите на Николай Хайтов.

Със Зорница София разговаря Силвия Жекова: 

- Драма, но с екшън елементи, базирана на истинската история на Румена войвода. Всъщност какъв е този филм, който започвате да снимате, Зорница София?

- История за личност, която ме вълнува от дете.

- Защо се спряхте на възрожденската тематика?

- Тематиката е съвременна за всяка жена, у всяка работеща жена с цели има по нещо от Румена воевода (заглавието на филма е “Воевода” - това е дума от архаичен бълг., която се използва в Хайтовите разкази - бел. а.), някои от стремежите на героинята и изборите, пред които се изправя, не са ни чужди. Същевременно това е филм за всеки един човек, с нещо различен от статуквото, и за сблъсъка му с общоприетото. Нямаме възрожденска тематика, има съвременни разпознаваеми теми, иначе не бих им се палила толкова. Възрожденски са ни носиите, ритмите, това е просто фон. При един по-дълбок прочит обаче този фон е именно почвата, в която расте неординерното у нас. И този “фон”, този корен на практика е вечен.

- Сценарият е по разкази на Николай Хайтов. Успяхте ли да се срещнете с потомци на Румена войвода?

- Разбира се. Дълго и успешно работих с Жени Божилова, съпругата и редактор на Хайтов, която загубихме тази пролет. Тя беше и редактор на сценария ми, с нея обсъждах основните си идеи по филма. Страхотен приятел ми беше, загубата е непрежалима.

- От колко време работите по филма?

- 4 години.

- Кого поканихте да изиграе главната роля?

- Проведохме продължителен кастинг, в който търсехме непознато или малко познато лице, не задължително актриса, но не открих моята Румена. По съвети на бойни другари се тествах и сега аз ще трябва да работя ролята.

- Кой участва?

- Валери Йорданов

и Вальо Танев

са по-известните

ни актьори,

останалите мъже са слабо познати младежи и ветерани, с уникални качества, визия и дух, до които се радвам, че достигнах с помощта на съдбата и продължителен кастинг, актьорски проби, тренировки, репетиции и лагер.

- Вие ли подбирате героите за филма?

- Аз и четата ми, тоест основният ми екип от съратници, общо 6-7 души, с които заедно обмисляме основните художествени посоки.

- На какъв език ще е филмът?

- Архаичен поетичен български. Без строго спазване на диалект, в интерес на съвременния зрител.

- Кога започват снимките?

- Сега.

- За колко време се снима филм? Кога ще е готов?

- Като го завърша, ще ви кажа. Премиерата е догодина, когато честваме 140-годишнината на Априлското въстание.

- Има ли вече интерес да го продадете в чужбина?

- Имаме договор за световно разпространение от “Милениум Филмс” за почти всички страни. Това стана веднага след като Ярив Лернер, младият нов управител на “Ню Бояна”, изгледа тийзъра от първия ни снимачен ден, зададе ми 100 въпроса за 20 минути - за филма, начина ми работа с актьорите, за мен самата и за екипа, и взе решение да се включи като копродуцент и да ни помогне с ресурсите на студиата. Това решение беше взето мигновено, а договора направихме за 2 часа. Само още веднъж в живота си съм виждала такава бързина и оперативност на високо равнище. Решението на г-н Лернер беше придружено и от предложение и за световно разпространение чрез водещата разпространителска фирма на компанията им, тъй като ми сподели, че

вижда в историята за

жена борец пазарен

потенциал независимо

от това, че филмът не

е на английски език

Ние с останалите копродуценти, от които най-голям е “Дрийм Тийм Филмс”, с които работя от няколко години, сме доволни и благодарни за неговото мнение и решение.

- Защо се прави подобно сътрудничество?

- Малко е да се каже, че г-н Лернер ни съдейства. Участието на “Ню Бояна” е на пълна мощност и с всякакъв вид ресурси. Времето, за което нещо се поръчва и случва, става за дължината на един телефонен или личен разговор. Плюсът при участието на “Ню Бояна” като копродуцент освен в количество се измерва и в удобство – това е one stop shop (термин от англ., който описва бизнес модел, където хората могат да намерят всичко, от което имат нужда, включително и информация, на едно място - б.а.) филмов сървиз. Тоест имаш всичко, събрано на едно място – от производствени мощности, техники, костюми, реквизит, офиси до постпродукция и топспециалисти. Това удобство е неоценимо за продуцента, а съчетано с високата оперативност на екипите там начело с Шимон Сабах, се превръща в удоволствие.

- Организирахте дарителска кампания за филма. Това се прави за първи път в България. Как ви хрумна?

- Не ни достигаше кеш. Имаме доста договори за техника, материали и труд, но с кеша и с горивото все още сме малко къси. Дарителската форма работи на Запад много добре, цели филми се финансират по този начин, включително последният на Спайк Лий. България обаче, независимо че направихме кампания за под 10% от бюджета на филм, почти изцяло финансиран и подкрепен и на държавно равнище, се гледа малко подозрително.

- Какви хора откликнаха и колко средства събрахте?

- Откликнаха предимно добри приятели. Средствата, които събрахме са недостатъчни. Разчитахме на запалените по възраждане на българското бизнесмени, които ходят на народните събори, но нещо не се получи... Затова пък спечелихме за спонсор един забележителен човек, засега анонимен, при когото от представянето на проекта ни до взимане на решение от негова страна минаха 15 минути, а до изпълнение на взетото решение 24 часа. Човек на действието, не на приказките, също като Ярив. Изобщо не се удивлявам от огромните постижения на такъв тип хора. Чудеса им пожелавам, и те са неизбежни, защото сами ги творят с енергията, която завихрят около себе си.

- Как станахте режисьор?

- Рязко. Учих една година при голям учител, академик Людмил Стайков, снимах първия си филм “Мила от Марс”, за да се донауча как става това, той пък излезе пълнометражен, а беше замислен за кратък, взехме няколко награди, разпространи се успешно на кино и така се оказах режисьор.

- Какви са дългосрочните ви цели?

- Да живея и работя с радост.

- Каква сте в личния живот?

- Луда.

- Как си почивате?

- С много спорт. Предимно екстремни дисциплини. С планини, с музика - и слушане, и свирене, и танци, фестивали, вода, пътувания, с детето ми и с любими хора. Нормалните неща за рестарт след бойни действия.