Методи Андонов изкарва бъдещите звезди на Сатирата в "Чичовци" на Вазов

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4926130 www.24chasa.bg
Мариана Аламанчева и Теорги Парцалев в "Хамлет от Долно Туткаво"

Най-добрите режисьори, дори звезда като Иржи Менцел, имат постановки там

Hа сцената на Сатиричния театър дават живот на комедии, познати като класическо наследство - както българско, така и чуждо. Методи Андонов поставя през 1960 г. трите едноактни хита на Чехов “Предложение”, “Сватба”, “Юбилей”. Спектакълът се помни освен с участието на Гришата Вачков, Татяна Лолова и Стоянка Мутафова, и с приноса на Иван Кондов, негова рядка намеса в чиста комедия.

Методи Андонов

работи неистово

в този театър и през същата 1960-а разиграва първите сили на театъра. Неговите “Чичовци” от Вазов събират на сцената Никола Анастасов, Нейчо Попов, Константин Коцев, Петър Пейков, Саркиз Мухибян, Хиндо Касимов и дошлият от Сливенския театър, преди да остане през 1965 г. завинаги в киното, актьор и режисьор, прекрасния Иван Андонов.

Огърлицата

от бисери

на Калоянчев

започва през 1961 г. с “Удържимият възход на Артуро Хи” от Брехт, постановка на Боян Дановски и Методи Андонов. Следват “Смъртта на Тарелкин” (1965) от Сухово-Кобилкин, където му партнират Мутафова, Парцалев, Васил Попов, Вачков, и “Ревизор” от Гогол (1966), постановки на Методи Андонов. “Големанов” от Ст. Л. Костов е абсолютен режисьорски хит на Нейчо Попов с блестящо партньорство на Мутафова и Лолова (1966).

През 1969 г. Никола Русев дава на този театър хита си “Старчето и стрелата”. Прави го Методи Андонов и с Калата се съревновава Константин Коцев. Иван Радоев влиза в Сатирата с “Биволът” и главна роля за Калата. Партнират му Мария Статулова, Мутафова, Стефан Стефанов (1981). Георги Данаилов написва за Сатирата хита си “Господин Балкански”, постановка на Иван Добчев, от който Калата спечели нарицателно име. Партнират му Васил Попов, Кирчо Варийски, Митьо Манчев, Хиндо Касимов, Пламен Сираков (1985).

Режисьорът Гриша Островски “кацва” за малко в Сатирата, но цяла София по няколко пъти гледа неговата “Когато розите танцуват” от Валери Петров с блестящото участие на Никола Анастасов (1961). Островски навива Радой Ралин и Валери Петров за съавторство на “Импровизация” (1962), където играят Мутафова и Лолова, Нейчо Попов, Ицко Финци, Саркиз Мухибян, Васил Попов, Пушо и Климент Денчев.

Театралната история

на Йордан Радичков започва в Сатирата с постановката на Методи Андонов “Суматоха” (1967) и отборното участие на Анастасов, Вачков, Константин Коцев, Парцалев, Петър Пейков, Васил Попов, Иван Обретенов. После идва култовата “Лазарица” на Младен Киселов с Гришата Вачков (1978).

Станислав Стратиев започва своята любов със Сатиричния театър с “Римска баня” през 1974 г., постановка на Нейчо Попов. Голяма роля на Славчо Пеев, партнират му Анастасов и Климент Денчев. Следват “Сако от велур” на Младен Киселов с Калата, Анастасов, Слвчо Пеев, Климент Денчев, Димитър Манчев и “Рейс”, също на Младен Киселов с Анастасов, Калата, Славчо Пеев, Стойно Добрев, Хиндо Касимов, Коста Карагеоргиев (1980). Кирил Варийски, Славчо Пеев и Константин Коцев са в центъра на “Максималистът” в режисурата на Азарян и Маргарита Младенова (1984).

Константин Коцев

остава в аналите на

националния театър

с моноспектакъла си “Дневникът на един луд” от Гогол (1978).

Младен Киселов събира млади сили и ветерани в “И най-мъдрият си е малко прост” от Островски с Илия Добрев, Анастасов, Мутафова, Коцев, Мария Статулова, Рут Рафаилова (1979).

Гриша Островски прави щастлива Татяна Лолова с моноспектакъла “О, щастливи дни” от Бекет (1991). Безсловесното участие е на Петър Пейков.

Стоян Камбарев се разписва с “Любовникът” от Пинтър и страхотните Катя Паскалева и Христо Гърбов (1992).

Иржи Менцел

оставя за

години напред

“Вечеря за тъпаци” от Франсис Вебер с шеметния тандем Христо Гърбов и Иван Бърнев (2001). Здравко Митков изработва ювелирната постановка “Клетка за сестрички” от Жан Поаре с Веселин Ранков и др. (2004).