Нина от края на Лефкада

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5038364 www.24chasa.bg
Нина посочва гордо табелата на български език пред ресторанта.

Българка е главен готвач на ресторант в селцето Микрос Гиалос на острова

Пътят за Микрос Гиалос се спусна стръмно надолу. Тесен е, изровен по края и с много остри, почти обратни завои. Морето, което досега се виждаше от високо, се скри от погледа. Наоколо - пущинак и маслинови дървета, някои вероятно вековни.

Водата в залива Микрос Гиалос е кристално чиста.

Бяхме се отделили от основното шосе на йонийския остров Лефкада някъде в южния му край. И разчитаме на навигацията, за да открием хотела, планираме да отседнем тук няколко дни преди да отплаваме към Кефалония.

Характерният тюркоазен цвят на морето по западното крайбрежие на Лефкада и отсечените бели скали

Добре, че насреща няма движение. Навсякъде по планинските острови на Гърция разминаването е трудно. Пътуват си тук бавно, но ние бързаме. Намаляваме скоростта, почти спираме, за да вземем поредния завой. Това се оказват едни лоши последни 6-7 километра, не най-приятният финал след дългото пътуване от София. Разбираемо при тия обстоятелствата сме изнервени и вече си мислим как сме попаднали тук. Надига се полека онова съмнение за зле избраната цел и не идеалния маршрут.

Заливът Микрос Гиалос, сниман отгоре

Спиралата на завоите най- сетне се развива и ни извежда на малък залив - ето го Микрос Гиалос! Утре той щеше да стане чуден и красив, но засега си остава само малък заради досадата от дългото спускане по пътя към морето.

Теодоси Склавенитис с внука си и сина си Нико.

Селцето е накацало по

Леонардо (вляво) и Атанаси на бара на ресторанта

близките възвишения,

Нина и Елени се разпореждат в кухнята.

а в равното, до водата,

Младият мъж от катамарана потапя бебето си в морската вода, за да спре да плаче.

има три кръчми

Последните маси на ресторанта са до самия плаж.

и пет-шест къщи

Паркираме на шосето до каменистия плаж точно пред нашия хотел. Тъкмо се измъкваме от колата да се поразтъпчем, преди да се заемем с багажа, когато една жена с бяла престилка и сини очи ни вика от другата страна на пътя на български:

-Е, е... Пристигнахте ли най-после!

Решавам, че жената е от хотела. Два пъти ни питаха по мейла кога ще пристигнем и може би за днес чакат само нас - часовникът показва 18. Оказа се, че Нина (така се казваше нашата сънародница) работи в съседния ресторант. По- късно ще я попитам защо ни поздрави така, сякаш ни е очаквала.

-Ами видях, че колата е с български номера, тук не идват много българи. Видяхте ми се уморени и реших да ви поздравя и окуража, тук много ще ви хареса, ще си починете. Хубаво е мястото, спокойно. Италианците ги няма вече през септември. Вие как попаднахте тук?

Нина така си нарежда. Като почне да говори, все има какво да разкаже с леко напевния си гръцки акцент. Мислехме да останем на това място само един ден заради последните 6 километра. Нали като щъкаме из острова, трябваше да ги минаваме по два пъти - сутрин и вечер! Оставяме решението за утре, сега поне сме намерили къде да вечеряме - при Нина.

Тя е главен готвач в ресторанта. За нас и сервитьор. Другите ѝ колеги - албанецът Леонардо и Атанаси (той после се оказа един от синовете на собственика), набързо ѝ отстъпват тази роля вероятно защото трябва да мъчат английския с нас, а и виждат как жената ни се радва.

Вечерята започва с препечен хляб, полят със зехтин и поръсен с подправки, в които преобладаваше босилекът. Проста работа. И вкусна. За наша радост, това се повтаря всяка вечер. Един път Леонардо реши да отмени за малко Нина и ни донесе обикновен хляб. Ние възкликнахме в един глас - как може да не е препечен! Ох, да - усмихва се албанецът. Прави се, че не знае. Майтапчия.

Десертът също се повтаря обикновено - домашно сладко от бяло грозде. С малко гръцки йогурт към него. Синът ми не яде сладко и Нина стои упорито до него, изрежда най-различни варианти за десерт. Накрая се разбират за сладолед. Упорита е, но за добро. Ако някой се колебае какво да поръча, го засипва с предложения, комбинира ястия и гарнитури, докато се получи желаният резултат.

Тя иска да видим как умее да готви. Пече свинските шишчета или агнешките котлети бавно, като придърпва по малко от предварително приготвената жарава. В телешкото с макарони, което е много разпространено тук, добавя повечко карамфил и малко канела, а месото реже на едро.

Нина обича да приготвя и нашенските пълнени сарми с кайма. Всички ги обичат - и в ресторанта, но особено вкъщи. На Лефкада обаче не правят кисело зеле, топло е и туршиите не стават. Затова, като си идва в България през зимата, Нина взима от майка си. Тя слага зеле и за нея.

Освен че е главен готвач, Нина отговаря и за доставките. Сутрин в 6 часа поема за Превеза, оттам купува зеленчуци, а месото и рибата пазарува от борсата на град Лефкада и от малки ферми във вътрешността на острова.

Местните стопани отглеждат овце, кози, крави. Животните са на свободна паша, живеят във волиери, съсредоточени в планинската част, където няма туризъм. В ресторанта винаги има прясно месо, обикновено купено от едни и същи фермери. Занаятите, свързани с производството на традиционната храна, са развити, живи и имат пазар. Самите производители и ресторантьори се поддържат едни-други. Обикновено в заведенията месото, сиренето, наливното вино, зехтинът и сладкишите са тукашни.

На Лефкада имат

специално отношение

към храната

Клише е, но какво от това, като е вярно. Веднъж Нина се прибрала в къщи с малко кашкавал, купен от магазин на голяма верига, бил на промоция, а мъжът ѝ викнал “Какво правиш? Искаш да изтровиш децата ли?!”

Виж, зеленчуците им не са нищо особено. Произвеждат много, имат и за износ, но градинските български домати и чушки са много по-вкусни от гръцките. Причината е в почвата, климата и водата.

Нина и преди е била готвач, но в България. През 1996-1997 година отговаряла за кухнята на голям ресторант в центъра на София. Една вечер, тъкмо да си тръгне, в кухнята нахлули мутри. Те били чести посетители, но тази вечер били по-пияни от друг път. Строили целия персонал на кухнята и им раздали задачи какво да готвят. И така цяла нощ. На другия ден Нина си събрала багажа и напуснала работа. Скоро напуснала и България. Такива работи.

В Гърция нашата сънародничка се омъжила, сега има три дъщери - Елеонора, Елпида и Зора. Мъжът ѝ Петри е майстор и прави каменни настилки. Всички те обичат да идват в България.

На сладката вода, както се изразяват. Нямат си хубава чиста вода за пиене, докарват им по тръби от континента. Децата харесват у нас снега, Витоша, зеленината и моловете. Всъщност модерни магазини виждат само у нас. Ако един ден решат да учат медицина или спортни науки, ще дойдат в България за по-дълго.

Собственикът на

ресторанта Теодоси

Склавенитис пък

води семейството си

в Созопол, Хисаря

и Пловдив

Теодоси е малко американец. Дядо му бяга от балканската немотия зад океана през 1915 г. Неговият син, бащата на Теодоси, става военен, служи в армията, а вече възрастен се връща в Левкада. Има портрет на важно място в заведението.

Самият Теодоси също работи в Щатите, издига се до управител на ресторант от веригата на “Хилтън” в Ню Йорк. На стари години се връща по родните места и прави това ресторантче в Микрос Гиалос.

Жена му Елени и единият син работят в него, другият му син, Нико, дава яхти под наем.

Нина живее спокойно въпреки многото работа - от тъмно до тъмно. Особено тежко е през юли и август - тогава нахлуват туристите от Северна Италия. Италианците обичат Лефкада и Кефалония. Пътуват по 12 часа с ферибот от Анкона, Венеция и Бари.

Някои от тях идват тук от много години, цели поколения подред. Нина казва, че десет души са достатъчни, за да ангажират целия персонал на ресторанта и да го вдигнат във въздуха. Обичали да поръчват по много, тичали за малко до плажа, после пак в ресторанта. Шумни, весели и винаги гладни.

Нина живее спокойно

и след сезона, който

е до края на октомври

Тя е законен сезонен работник и от ноември до април гръцката държава ѝ брои по 480 евро на месец. За Нова година допълнително още толкова, а за Великден само 240. “Това е, защото идва сезонът и скоро ще започнем да печелим”, усмихва се тя.

Е, да кажа нещо и за плажа, нали морето се люшка на метри от ресторанта. Той е покрит с камъни, обли са, но ходенето по тях не е приятно.

И както си седиш на сянка в кръчмата, можеш да наблюдаваш как някой неподготвен, току- що пристигнал турист събува досадните обувки и се втурва бос към морето. Плажната ивица е широка не повече от 50 крачки. И ако сте повече хора и сте изкушени от хазарта, можете да залагате дали човекът ще стигне до водата или не.

Когато пристигнахме , дъщеря ми стигна, защото е лека, а аз - не. Така, че добра инвестиция е да си купите от гумените обувки за плаж, дето ги продават тук на всяка сергия. Препоръчвам тези с лепенките отгоре по-лесно се обуват и събуват, когато са мокри.

Да кажем, че водата в залива Микрос Гиалос е чиста, значи нищо да не кажем. Тя е стъклено прозрачна. Топла е и като влизаш в морето, те прегръща. Държи те отгоре и те прави плувец. А като се измориш от плуване, можеш да полежиш накрая на водата за един масаж по облите камъни, морето бута и те се търкалят под теб.

Можеш и да не влизаш във водата, а да наблюдаваш спокойното море и яхтите, които хвърлят котва от време на време в залива.

Една сутрин видяхме катамаран красавец. Лежеше неподвижно на двата си корпуса, беше нощувал тук. По едно време от него се чу плач на бебе. Когато плачът стана силен и упорит, един мъж, може би бащата, изнесе бебето, внимателно слезе по една стълбичка и го потопи в морето. То веднага спря да плаче. И понеже бебетата не могат да стоят дълго потопени в студена вода, човекът го извади след минута, прибра го до себе си и го внесе отново във вътрешността на лодката. След 30 минути процедурата се повтори- плач и потапяне във водата...

Когато погледнеш десния бряг на залива, виждаш една самотна къщичка. Понякога там, около нея, се появява един мъж. Далече е, но се забелязва, че прави някакви приготовления, после се спуска бавно до морето, вероятно си има стъпала до водата, качва се на лодката, която всяка сутрин виждаме вързана там, пали мотора и отплава към откритото. Интересно, никога не го видяхме да се прибира. Нина казва, че това бил известен лекар от Йоанина.

За другите плажове на острова може да прочетете в “Гугъл”. Или да се включите в еднодневните круизи с корабче. Тръгват сутрин от градчето Нидри. Така наведнъж ще видите прочутите плажове Порто Кацики, Егремни и Катизма, без да въртите волана из тесните пътчета. Със сигурност ще поснимате

тюркоазената на цвят

вода и отсечените

нависоко бели скали

Трябва да сте готови обаче за малко дълъг шумен ден с много хора и корабчета наоколо.

Нина ни чака с подаръците наблизо. Приближава съвсем, когато почваме да редим багажа. Тръгваме за Василики, оттам ще вземем ферибота до Фискардо, Кефалония, за втората част на пътешествието.

Носи ни 3 литра от нейния домашен зехтин в бутилки от минерална вода, “да видим какво е истински зехтин”. И една бутилка вино. Можеше да е обратното, мисля си, но се успокоявам с това, че виното не е домашно.

Дали ѝ е мъчно, когато изпраща поредната българска компания, се питам наум, но не го изговарям на глас - защо да чопля и да я разстройвам сега, после поглеждам Нина, тя си се усмихва както винаги. “Мъчно ми е за България, но обичам живота си в Гърция”, като че ли ми отговаря тя.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Орлин Павлов изпя хитови свои парчета на представянето на новия сезон на сериала "Скъпи наследници" по bTV в кино "Люмиер" вчера. Освен него присъстваха Даяна Ханджиева, Китодар Тодоров, Рая Пеева и Веселин

Четири умни и възпитани българчета живеят в тежки условия и мизерстват! Павлинка (3 г.), Александър (4 г.), Борис (5 г.) и Емилия (7 г.) са много усмихнати и рецитират стихотворения, но са принудени да спят на земята. В дома им дълго време няма обзавеждане, храната често не достига, а 29-годишната им майка Боряна е принудена да ги отглежда сама в

Фолкпевицата Преслава вече е на крака и прави разходки след раждането! Екип на "България Днес" засне изпълнителката във вторник - пет дни след раждането на първото й отроче в столична болница. Преслава изглеждаше начумерена и сърдита, като от нея не грееше типичното майчинско щастие. Редом до нея беше и любимият й Павел,