Тази вечер актьорът от
“Шоуто на Слави” за
последен път ще влезе
в ролята на Санчо Панса
Жена на почтена възраст след спектакъла “Лелята на Чарли” на Бургаската опера в Троян казва на Мариан Бачев: “Леле, момче, как съм се смяла с вас тази вечер, напълнихте ми душата. Направо се чудя как не са ви взели някъде по София да играете!”
Похвалните думи на почитателката, която вижда за първи път на живо актьора на сцената в читалище “Наука”, са от четвъртък вечерта. Изобщо не допуска, че мъжът срещу нея почти всяка вечер е на екрана. Този разговор е часове преди Бачев да се качи на една от големите сцени в столицата – зала 1 на НДК, за да представи за пръв и последен път в София мюзикъла “Човекът от Ла Манча” тази вечер от 19 ч.
Всъщност финалното представление е във вторник в Пловдив, където бе премиерата му миналата есен. И с това свършва, защото лицензът изтича. Пловдивската опера купува правата за една година, през която го представя 15 пъти пред общо 20 000 души – това безспорно го прави едно от най-касовите представления в операта.
Довечера в София обаче ще е единственото по рода си по няколко причини. Първо, защото ще се снима с 2 камери и действието ще бъде излъчвано в реално време на видеостена в залата, така че публиката да успее да проследи всеки детайл. За първи път симфоничният оркестър ще е в пълния си състав – 35 музиканти и 16 хористи.
Освен това ще се включат и 15 балетисти от “Арабеск”. Ще участват още и 10 ученици от Американския колеж в София от програмата “Английска драма и мюзикъл”, която режисьорът на “Човекът от Ла Манча” - Борис Панкин, води от 9 години. Той е неин артистичен директор и ръководител. Скоро влиза в един от часовете и пита класа дали желае да се включи в спектакъла в зала 1. Всички са ентусиазирани и приемат поканата отговорно. Костюмите им вече са готови, те ще играят в масовите сцени - като затворници в тъмницата.
В “Човекът от Ла Манча” Бачев е Санчо Панса, а Орлин Горанов - Дон Кихот.
Това е третата
постановка, в
която си партнират
на сцената. Предишните са “Операцията” и “Апокалипсис кога”.
В същия мюзикъл тези роли изпълняват големият Коста Цонев и Никола Анастасов в края на 60-те години.
Онзиден Мариан Бачев пие кафе в един от моловете в София, когато вижда с периферното си зрение как възрастна жена се спъва и пада. Първи се притичва на помощ и я вдига. “Искам да изкажа благодарност. Пожелавам ви успех, защото сте талантлив. Навремето гледах на живо спектакъла с Цонев и Анастасов. Ще ги заместите достойно”, любезно му казва жената. “Не мога да се меря с Никола Анастасов”, ѝ отвръща скромно Бачев.
В спектакъла той
изпълнява три арии,
една от които е дует с
Орлин Горанов
И въпреки че не е учил професионално нотите, пее много хубаво. Дори са го питали дали е на плейбек. Всъщност
винаги пее
на живо
Вижда се, че Бачев е един от малкото телевизионни актьори, които активно играят и в театъра. Ако не се появи на екрана в “Шоуто на Слави”, е почти сигурно, че е някъде из страната и изнася представление.
“Много благодаря на Слави Трифонов, че ме подкрепя в това, което правя. Защото “Шоуто на Слави” е основното ми работно място. И ако той не разреши, няма как да играя”, обяснява актьорът, който от началото на месеца се е захванал и с още нещо - преподавателска дейност.
Няма много свободно време, но се захваща и с това, след като получава запитвания от много родители дали би преподавал на децата им. Дълго време обмисля предложенията. И тази година заедно с жена си – Милена Видер, която също е актриса, решават да си основат театрална работилница “Мариан Бачев и Графините череши”. Така днес за трети път ще предадат опита си на учениците си.
“Ние не ги правим артисти, не изземаме тези функиции на академиите. Най-висшата ни цел ще бъде да създадем ценители и добри зрители за театъра, защото според мен един от големите проблеми в образователната ни система е, че имаме часове по музика и изобразително изкуство, но нямаме часове по театър и драма. А в живота си много по-често ходим на театър, отколкото на класически концерт и изложба. Английската и американската система имат такива часове. Защото
това изкуство
освобождава от
комплекси,
изгражда
самочувствие,
дава опит да говориш пред аудитория, без да се притесняваш. Дори способност да работиш в екип”, казва за мотивацията си да започне да преподава.
Часовете по театър посещава и голямата му дъщеря Александрина, която е във втори клас. Когато се събуди, първите ѝ думи са: “Къде е Косара? Искам да я гушна.” Косара е малката дъщеря в семейството, която е на година и 5 месеца.
“И двете са много добри, страхотни деца. Сега опознават света, учим ги да са честни и достойни. Защото доброто възпитание е най-голямата инвестиция, която можеш да направиш към децата си”, категоричен е Бачев.