На сцената в бившето кино "Левски" рискуват да поставят
добре позната класика с нови актьори
На сцената се вижда уютна стая с широка спалня за двама и нежен балдахин над възглавниците. Ще разберем, че е хотелско убежище за любов, когато жената и мъжът, които го обитават в момента, ще напуснат, за да се появят отново след година по същото време. И отново ще подреждат и разхвърлят леглото и ще изясняват отношенията си.
Няма начин театралът да не си припомни хотелската стая в театър “София” отпреди десетилетия, в която правеха любов Анета Сотирова и Тодор Колев. Те произнасяха същите думи, които сега разменят с гняв или нежност Лилия Маравиля и Христо Шопов. Тече любовното действие на пиесата на Бърнард Слейд “Догодина по същото време”, която режисьорът Георги Михалков постави в лилавия салон на новия театър “Сити марк артцентър” (сигурно още дълго време ще допълваме - бившето кино “Левски”).
Спектакълът е майсторски направен и показва отличното усещане на актьорите от Михалков. През 80-те години зрителят гледаше с предварителното очакване спрямо комика Тодор Колев, който, колкото и да защитаваше драматичната линия в актьорската си дарба, не можеше да изчегърта цялата си биография на печален комик. Както се казва - печален, ама комик. И Анета Сотирова, която е лъвица на сцената и веднага разбира накъде духат ветровете, трябваше да балансира очакването за смешки със сериозни до твърдост и непреклонност чувства на своята Дорис. Тя имаше сериозен съюзник - съпруг, когото не иска да наранява, и три деца
Нейната Дорис се отнасяше свръхсериозно към авантюрата, която двамата поддържат всяка година по едно и също време в един и същи хотел. Тя беше авторитетът, който успокояваше и напътстваше слабохарактерния Джордж на Тодор Колев. Нещата са с обратен знак в днешното представление на Михалков. Лили Маравиля трябва да сломи характерната непроницаемост на Христо Шопов, която той прехвърля и на героите си. Джордж е потиснат, не успявайки да се освободи от чувството за вина спрямо семейството си, и се дразни от лекото отношение на Дорис към тяхното приключение.
Не съм виждал Лили Маравиля толкова разнообразна и находчива в настроението на кокетка, палава и заразителна. Тя има една поза - накарва Джордж да седне на леглото и се изтяга така, че да положи глава на коленете му. Също като влюбени на романтична пейка. И започва да го обработва, радвайки се на думите и чувствата зад тях. Мъжът, разбира се, не може да устои и прояснява мрачното си лице. Любовните им срещи не са само еротична закачка, те компенсират отсъствия и липси в семейния им живот. Тайната мощ на пиесата на Слейд, когато думите и поведението на мъжа и жената се преобразят в отношения като на Лили Маравиля и Христо Шопов, е в копнежа за идентификация със сцената. Обзалагам се, че много жени и мъже ще пожелаят да са на тяхното място.
Двамата толкова се обичат и вярват един на друг, че стигат до абсурда мъжът да помага за неочакваното раждане на четвъртото дете на жената. Както се произнася една съвременна познавачка на брачния живот, не изневярата съсипва брака, а скуката.