Бианка Панова откри школа в Сингапур, тренира 200 деца

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5341702 www.24chasa.bg
Бианка Панова днес

Други 300 чакат ред при многократната световна шампионка по художествена гимнастика

Деветкратната световна шампионка по художествена гимнастика Бианка Панова отново смени страната, че този път и континента. Бианка откри школа по художествена гимнастика в Сингапур. “При нея тренират 200 деца и други над 300 искат да се запишат”, обясни съпругът Чавдар Нинов, който има клиники по модерната лечебна система миопунктура в София, Барселона, Лондон, а сега движи процедура по откриване и в Сингапур.

Двамата отдавна са граждани на света. Живели са в Италия по покана на Берлускони да работят в “Милан”, местят се за 9 години в Белгия, където Чавдар излекува крал Алберт Втори от дискова херния, а той ги прави поданици на кралството, редуват за по две години Швейцария и Испания и накрая кацат в Лондон, където Чавдар Нинов обосновава научно авангардния си лечителски метод, за който 25 години трупа знания в Пекин, Шанхай, Хонконг, Токио, Лос Анджелис...

Двамата с Бианка не са мислели никога да хвърлят котва някъде, да си купят къща и да редят парите си в банката, а живеят предизвикателно и мъдро. Холивудската звезда Мила Йовович среща Бианка на турнир в Лос Анжелис и двете работят по хореографията за филма “Жана д'Арк". А Джанет Джаксън след концерта си в Гент остава 3 дни, за да играе с Бианка.

Отстрани изглежда живот на звезди сред звезди. Но встрани от прожекторите е неистов труд и вечно себедоказване отново и отново, където и да отидат. "Световен шампион съм била в България през 80-те години, оттам нататък трябва да се доказваш всеки ден", казва чаровната и днес Бианка Панова. Публикуваме едно към едно нейния разказ за живота и впечатленията от Сингапур.

-----------------------------------

БИАНКА ПАНОВА

Kогато получих предложението за проекта за Сингапур, живеехме в Лондон. Беше март месец, а зимата на островите е много дълга и мрачна. Повече от 6 месеца не бях обличала рокля заради студа. Работех в 5 различни клуба по гимнастика и системно кръстосвах Лондон във всички посоки. А за да стигнеш от точка А до точка Б в Лондон, си е цяло преживяване, особено ако едната зала е в Уимбълдън, а другата в Сейнт Албанс. Почти живеех в метрото – работех на компютъра си и правех тренировъчни програми, докато пътувам, обядвах, четях, случваше се дори и да поспивам в метрото. Работата никога не ме е плашила, но в един момент осъзнах, че дори за да изпиеш едно кафе с приятели, трябваше да се уговаряш седмици преди това. А и разполагаш само с някакви си броени минути, за да се видите, след което всеки хукваше по задачите си. Работех почти 7 дни в седмицата, защото ме търсеха и имаха нужда от опита ми. Така че,
когато предложението
от Сингапур дойде,
“семейният съвет”
не се поколеба
и за минутка

Казвам семейният съвет, защото у дома винаги взимаме решения заедно с Чавдар. И този проект стана с неговата благословия! Той си има предистория. През 2010 г. заминахме за Барселона. Там не се занимавах с художествена гимнастика, а помагах в клиниката по миопунктура на съпруга ми Чавдар Нинов. В Испания нямаше място за мен в художествената гимнастика. Отидох при кмета на Барселона и му казах, че имам план за развитието на художествената гимнастика в категорията високо спортно майсторство. А той: “О, ама ние си имаме 2 румънки треньорки - Ивка и Събка. Световни шампионки в художествената гимнастика!” Оказаха се момичета от Кюстендил.
През 2014 г. се установихме в Лондон, където Чавдар също разработи клиника. Сега поддържа двете - в Барса и в Лондон, а третата е в София. Отваряме и в Сингапур, дай Боже! Вече десет месеца съм там.

В Сингапур се занимавам с това, което най-умея и обичам - художествена гимнастика. Изпитвам огромно удоволствие от това, че съм полезна. Няма нищо по-възнаграждаващо от щастието на едно дете, постигнало нещо трудно, от усмивката на преодоляването.

Убедена съм, че педагогиката в ранната възраст е от решаващо значение за успешното развитие на индивида след това в житейския му път. Опитвам се да дам смисъл на децата, да ги науча да го откриват в малките неща, да познаят красивото, да отличават доброто от лошото, да вярват в себе си, да не се страхуват...
Работя с различни националности и е доста интересно. Децата са много различни. Към всяко едно е необходимо различно отношение, различен подход. Уча се с всеки изминал ден...

Самата идея, че в Сингапур, температурата целогодишно не пада под 27, когато е най-студено, ме прелъсти най-вече. Тук не ти трябват много неща - тренировъчен екип, къси панталонки и джапанки.

Чавдар ми носи редовно книги - “Разговори с Бог” на Нийл Доналд Уолш, “Човекът в търсене на смисъл” на Виктор Франкъл, “Старинни напеви” - невероятно красиво написана приказна митология за българския фолклор, за юнака Болгар и неговата любима нимфа Дойна... Откъде ги бе намерил, не питах - Чавдар намира и постига и невъзможното! Той е уникален и незаменим!

Не знаех нищо за тази част на Азия. Отидох без никакви очаквания. Поглъщах всичко без предубеждения и мога да кажа, че краткото време, прекарано в тази страна, ме промени към по-добро.

Това е единствената страна в света, където
5 раси, с различни
религии и убеждения,
живеят заедно в мир
и разбирателство. Всеки зачита правото на другия. Никой не съди човека до него. Не критикува различния от него и никой не навлиза в личното пространство на другия.

Законите строго се спазват. Да се предложи подкуп – е криминално деяние. Да откраднеш... А да не говорим за нещо по-сериозно. Наказва се с бой с тояги, което се оказва най-унизителното наказание, да оставим физическата болка. Срамът от това, че “изгубваш лицето си” – тукашен азиатски израз за позор, остава за цял живот.
Всеки има права, но и задължения, живеейки в този оазис, където няма да видите кошче за боклук, но и никъде няма да ви смутят изхвърлени боклуци по улиците. Където всичко става по протокол. Където дори дъвките са забранени. Където по телевизията не могат да се чуят нецензурни изрази. Където центърът с огромните небостъргачи е издигнат на земя, отвоювана от морето. Където алкохолът е неимоверно скъп и е удоволствие, достъпно само за богатите с огромни доходи.

Казват, че животът в Сингапур е нереален. Миналия август тази малка държава чества 50 години от независимостта си. Имаше впечатляващ парад, та по този повод и аз понаучих нещичко за историята . Тази най-южна част на Малайзийския полуостров е била джунгла, в която са заточвали най-свирепите затворници, осъдени на каторга. Преданието разказва, че по тези земи върлувал кръвожаден тигър (Синга), който разкъсвал стотици жертви, докато някакъв смелчага не му видял сметката. И от там идва името “Синга-пура” – земята на тигрите.

Символът на Сингапур е Орхидеята. Има стотици видове от тези прелестни цветя, а самият Сингапур е известен като зелената градина на Южна Азия. Тук,
за да си таксиметров
шофьор, трябва да
издържиш изпит по
история на Сингапур,
защото си първият контакт с туристите, дошли да посетят страната. И нещо много интересно - сингапурска земя НЕ се продава на чужденци. Единствено сингапурци могат да притежават земята си.

На парада по повод независимостта на страната попитаха възрастна дама как вижда Сингапур след 50 години развитие. Тя каза, че когато дошла тук (всички в Сингапур са пришълци – малайзийци, индийци, китайци, истинските сингапурци са млади - под 50 годишни, тези, които са се родили тук), мястото било истинска джунгла с питони и маймуни, които между другото си съществуват и днес и са защитени със закон. Тогава, продължи жената, животът бил труден, но всички искали да създадат нещо, което да остане за техните деца и внуци. Обединили се в името на нещо по-висше, запретнали ръкави, забравили междуличностните вражди и ето сега, след половин век тази жена сподели:

“Когато дойдох по тези земи, бях едва 6-годишна. Аз пораснах с моята страна! И съм щастлива, че съдбата ме изпрати преди толкова години именно в тази точка на света. В сърцето ми има само гордост от това, че мога да се нарека сингапурка!”
Красиво казано, нали? Така ми се иска един ден и ние, българите, да говорим така за нашата малка, но красива и толкова изстрадала страна!
...

В сряда гледах унгарски филм за евреите в Аушвиц на Ласло Немеш. Мъчителна история. Тази сутрин се събудих с облекчение и щастие, че живея в днешните времена. Помислих си как един тежък филм може да промени перспективата за смисъла на живота...

В Сингапур не можеш да получиш работна виза, ако нямаш диплома за висше образование. Има около 500 работещи българи, повечето са търсени педагози, професори, високи банкови служители или научни работници.
В Южна Азия художествената гимнастика не е много популярна, но в спортните среди имат респект към европейските специалисти и поне няма деца, които да имат прислужващ персонал от Източна Европа.

Но нещо смешно ми се случи миналата година в Лондон. Отивам да преподавам за първи път в нов клуб, директорката на клуба с апломб говори за мен, обяснява колко велика съм била и едно малко детенце проточва тънко гласче:

- А ти откъде си?

- От България - отговарям аз с патриотична гордост.

- Ооо... чистачката ни е от България! – почти разочаровано продължава хлапето.

Настъпва неловко мълчание, след което се сещам да го успокоя:

- Е, нищо де, сега и треньорката ти ще бъде от България!

И честита Баба Марта! Аз събрах към 10-ина мартенички! В топъл Сингапур!

Децата пораснаха, любовта ни също

За първи път се разделяме за по-дълго със съпруга ми. Все пак разстоянията не са малки. Чавдар буквално се бе абонирал за далечните презокеански полети между Европа и Азия, пътуваше всеки месец и така - почти година, докато не се реши да създаде клиника по неговата специалност и тук. Сега чакаме последни административни лицензи и се надяваме да сме по-често заедно. Клиниката в София се ръководи от големия син - д-р Стивън Нинов, който успешно наследи баща си и помага на много братя българи. Малкият син Ричард завършва гимназия тази година, така че наесен го чака университет.
Чавдар е доста самовглъбен, сигурно идва от естеството на работата му и от това, че постоянно трябва да разрешава сериозни здравни и човешки проблеми, но винаги намираме начин да се засмеем. Въпреки годините прекарани заедно - вече 29! , а именно заради всичко преживяно заедно, ние си оставаме невероятна комбина, дори и понякога за кратко разделени от 12 000 км разстояние! Вървим по пътя на живота, изкачваме стъпало след стъпало. Къде с летящ скок, къде малко с препъване, но стълбата е безкрайна, с извивки, примамлива... А ние с него обичаме да се катерим. Верни на принципа: Щом сме двама - страшно няма!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Кобрата захапа големите шампиони в бокса! "По-силен съм от Антъни Джошуа, Тайсън Фюри и Дионтей Уайлдър", отсече Кубрат Пулев. Българският боец говори за своите конкуренти, след като подписа договор с промоутърската компания "Топ Ранк", ръководена от легендарния мениджър Боб Аръм. 87-годишният Аръм е сред най-влиятелните личности в този бизнес в

От физическо насилие и лошо отношение на надзирателите се е оплакал лежащият в истанбулския затвор "Малтепе" мафиот Митьо Очите, научи "България Днес". Там Димитър Желязков престоява от началото на август след ареста си по молба на българските власти и започналата процедура по екстрадиция. Повод е готвеното от специализираната прокуратура

Окръжната прокуратура във Велико Търново ръководи досъдебно производство за изнасилване и последвала смърт на възрастна жена в гр. Бяла черква, съобщиха от държавното обвинение. Прокуратурата е привлякла в качеството на обвиняем 18-годишен ром за това, че 6 декември в град Бяла черква се съвкупил с лице от женски пол - П. С.