Секретарката на Людмила Живкова проговори

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5369308 www.24chasa.bg

“Не забравяйте Людмила!” – призовава секретарката Катерина Чалъкова в книгата си “Незабравимата Людмила” (изд. “Труд”). Тя предлага различна гледна точка към живота и дейността на една от най-известните българки от недалечното минало. Мнозина определят Людмила Живкова като странна, различна, жена с много лица, а смъртта все още е обект на разследвания и догадки.

“В книгата ми няма измислени неща и събития” - казва Катерина Чалъкова и добавя: “Човек си отива, но споменът за него остава. Днес живеем във време на забрава, затова си позволявам да предложа на читателя спомените си за Людмила. Мисля, че бе нормално, когато бях около нея, да я наблюдавам как се облича, как се гримира, как работи, как се радва, а след смъртта разсъждавах за направеното от нея. Големия неоценен труд, забързаните малки крачки, за нестихващия устрем да остави нещо след себе си.”

Това, с което “Незабравимата Людмила” се отличава от останалите книги по темата, е преди всичко топлотата, с която авторката пише. От първите си срещи с плахата Людмила в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина до грандиозните проекти (построяването на НДК, изложбите на българското изкуство по цял свят, издаването на автори от световната литература, откриването на училището за таланти в Горна баня) на една уверена, интелигентна жена - всичко това ще даде един допълнителен щрих към образа на дъщерята на Тодор Живков. Каква е била Людмила като майка, в дома си и сред близките си? Кой се е грижил за външния вид? Верни ли са слуховете, че специално за нея са затваряли магазини по “Шан-з-Елизе” в Париж? С какви средства е разполагала? Каква е била за подчинените ? За всичко това и много повече Катя Чалъкова пише в спомените си, базирани на 12-годишна дружба.

Специален акцент заема връзката на Людмила с Николай и Светослав Рьорих. Много се говори и пише за влиянието им върху нея и оттам върху българската култура. В книгата за пръв път се публикуват стиховете на Людмила Живкова, които тя пише след пътувания из света. При това част от тях - с лявата си ръка.