За здрави кости и зъби яжте природни храни

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5388914 www.24chasa.bg

В книгата си „Чудодейната сила на минералите, хранителните съставки и елементите” Пол Бергнер дава своя отговор на въпроса защо изпитваме изтощение, раздразнителност, депресии и тревожност, а имунната ни система не може да се противопостави на биологическите нашественици. Според него причината за всичко това е дефицитът на минерали в нашето тяло. Изводите му се основават на наблюдения върху начина на живот и хранене на традиционни и модерни народи, на отделни групи и индивиди с различен хранителен режим. Несъобразяването с традиционните фермерски практики в земеделието и животновъдството лишават нашата храна от минералното й съдържание, а модерната медицина обикновено игнорира неговото значение и прилага мощни, но неподходящи лекарства, вместо да възстанови оптималното минерално хранене на тялото.

Трета глава

ТРАДИЦИОННИ СРЕЩУ СЪВРЕМЕНИ ХРАНИ

Животът в цялата му пълнота се явява подчинение на Майката природа

Уестън Прайс 1939 г.

За здрави кости и зъби яжте природни храни

В предишната глава описах как минералите се придвижват нагоре по хранителната верига – от земята и морето до храната, която ядем. Природата ни снабдява с богати на минерали храни, наситени с минерали, витамини, фибри и есенциални мазнини, от които нашето тяло и дух се нуждаят, за да са здрави и силни. В нашето общество болестите, и по-специално заболяванията с дефицит на минерали, са толкова обичайни, че ние сме загубили представа как изглежда истинското здраве. В тази глава ще опиша здравето на традиционните общества, които прилагат естествен хранителен режим, и ще покажа какво се им случва, когато започнат да ядат „модерни” храни, които днес ние мислим за естествени.

За здрави кости и зъби яжте природни храни

Повратен момент в изследванията за храненето

За здрави кости и зъби яжте природни храни

По мое мнение най-значимата книга за храненето на XX век, тази, която изяснява много въпроси на диетите и здравето, е Nutrition and Physical Degeneration („Хранене и физическа дегенерация”) от Уестън Прайс. Тази книга е препоръчителен текст за моите студенти по хранене в „Роки Маунтин Център” за ботанически изследвания в Болдър, Колорадо. Аз изнасям лекции по нея и я използвам като база за разглеждане на начините на хранене и препоръчване на диетични промени за клиентите. Прайс, зъболекар, и съпругата му Флоранс обикалят из света през 30-те години на двайсети век, посещават повече от четиринайсет страни от Югоизточния Тихи океан до Африка, Швейцария и Западните Хебридски острови по крайбрежието на Шотландия. В това десетилетие народите в тези култури се намират в преход от традиционния си режим на хранене към консумация на храните на модерната цивилизация. Прайс и съпругата му проучват и сравняват зъбите и костните структури на индивидите, прилагащи различен вид хранене, и документират откритията си с подробни фотографски доказателства. Макар фокусът им да е насочен върху денталното и костното здраве, те отбелязват също така и физическото и умствено здраве на хората и коментират типовете заболявания, които започват да се появяват с възприемането на модерния начин на хранене.

Nutrition and Physical Degeneration е публикувана за първи път през 1938 г. и е преиздадена през 1970 и 1989 година. Колко други книги от този период можете да си представите, че са налични? Вместо да губи значение, с годините трудът на Прайс става по-важен, защото здравето на нашата нация днес доказва, че неговите открития и концепции са били верни. Прайс е в подобна историческа позиция на Сър Джеймс Линд, който през 1753 г. е доказал, че цитрусовите плодове могат да предпазват от скорбут и дори да го лекуват.

Едва през 1796 г., след като 100 000 британски моряци измират от тази болест в продължение на двайсет и две години, британският флот започва да снабдява моряците с цитрусови плодове. По същия начин Прайс излага тезата си и предлага лекарство за много от нашите болести. Днес ние сме общество, подобно на онези британски моряци, които са измрели от скорбут, което очаква обществените политики да признаят научните факти.

Уестън и Флорънс Прайс

Уестън Прайс е роден през 1870 г. в Южно Онтарио и израства в традиционна ферма. Той получава научна степен по стоматология в Мичиганския университет в Ан Арбър и започва практика в Гранд Форкс, Северна Дакота. Не след дълго се разболява от тиф и за малко не умира. За да му помогне да се възстанови, зет му го завежда в пустошта, на едно езеро в Онтарио, където се настаняват на лагер и ловят и ядат риба, дребен дивеч, природна храна и каквото въобще могат да си набавят, докато Прайс възстановява напълно здравето си. Тези две преживявания – израстване във ферма и възстановяване от сериозна болест в природна среда, хранейки се с природна храна – определено формират у Прайс базата на прозренията му за по-нататъшната му работа. Бреговете на езерото са му били толкова любими, че когато се оженил за Флорънс, те прекарали медения си месец там, като включително и пропътували двайсет мили с фургон и шест мили с лодка по езерото.

Прайс прехвърля зъболекарската си практика в Кливланд. Там започва силно да се интересува от темата за денталните проблеми, с които се сблъсква всеки ден.

Създава си мнението, че причината за проблемите със зъбите и венците не е в липсата на хигиена, а в някой от факторите в храненето. Забелязва и общия упадък на здравето в населението край себе си и вижда, че родените в града деца са в по-лошо здравословно състояние, както физическо, така и умствено и духовно, от по-голямата част от израсналите във ферми възрастни.

До 1914 г. той публикува научен доклад за ръста на дефектите в зъбите на малки деца (Price, 1914). През 1924 г. публикува и един двутомен труд по въпросите на денталните инфекции (Price, 1924). В студията си за инфекциите издига теорията, че в повечето случаи са отговорни начинът на хранене или други фактори:

„Доказателствата изглежда ясно индикират, че силите, които действат, не могат да бъдат открити в болните тъкани, но нежеланите болести са резултат по-скоро от липса на нещо, а не толкова от наличие на нещо” (Price, 1938).

В качеството си на учен Прайс иска да намери контролна група хора в добро дентално здраве с цел да ги сравни с болни индивиди и да открие каква разлика (ако изобщо става дума за такава) има в техния начин на хранене и на живот. Но в неговата среда няма никаква група здрави индивиди и така той започва да търси в такива общества по света. Според неговите собствени думи: „Аз бях решен да проуча примитивните раси, които бяха свободни от дегенеративни процеси, от които ние бяхме засегнати, с цел да забележа какво е това, което имат те и което ние нямаме” (Price, 1938).

Пътешествията на Прайс

През 1931 г. Уестън и Флорънс Прайс започват пътешествията си из света в общо четиринадесет различни района, проучвайки здравето на хората от традиционните общества. Те срещат и изучават традиционните швейцарци, келтите от Западните Хебридски острови, ескимоси, северноамерикански индианци, меланезийци, полинезийци, източноафрикански племена, австралийски аборигени, новозеландски маори, перуански индианци и амазонски индианци и понякога проучват повече от една група в даден ареал. Те заварват тези общества в преходен период, някои села или региони консумират традиционни храни, а други до тях ядат модерни храни като захар, бяло брашно и консервирани храни. Така Прайс открива във всеки район идеални условния за експериментите, които си е набелязал – близки, свързани групи от една и съща раса, които прилагат различен начин на хранене. Семейство Прайс трябва да пътува със самолет (не особено приятно друсане през 1938 г.), кораби, фургони или пеша по пътеки и пътища, за да достигнат до тези хора.

Откритията на Прайс

Това, което започва като търсене за проучване на денталното здраве, накрая разкрива информация за цялостното човешко здраве. Прайс интервюира доктори и болничен персонал близо до хората, които изследва, и открива, че туберкулозата, артритът, жлъчните заболявания и болести, изискващи хирургична намеса, са редки сред хората, консумиращи традиционни, непреработени храни, но са често срещани сред онези, които приемат модерни храни. Трудно е да се опише колко важни са откритията на Прайс, без да прегледаме много от снимките в книгата му – 134 илюстрации, показващи в черно-бяло ефектът на двата начина на хранене за денталното здраве и за костната структура. Типичните снимки показват първо група хора, употребяващи традиционни храни, с перфектно дентално здраве, широки зъбни арки (без никаква нужда от ортодонт), солидно здраве и мирен или радостен израз на лицето.

Снимките на хора от същата раса, консумиращи модерни храни, показват липсващи зъби, тесни изпити лица, тесни челюсти със стърчащи зъби и тревожен израз на лицето.

Изпаднах в шок и дори почти в ужас, след като прегледах снимките и после се разходих сред хората в Болдър, Колорадо. Ние сме общество от хора, чиито зъби са „поправени”. Навсякъде по улиците се наблюдаваше същият дефицит на костната структура и измършавели, болни изражения на лицата, както тези на примитивните хора, консумиращи модерни храни.

През нощта, в която прочетох книгата на Прайс, аз забелязах, че в моя клас с практикуващи билкари – десет жени на възраст между двайсет и пет и четирийсет и пет години – само една жена има лице и костна структура на здравите примитивни хора. Тя бе израсла в семейство на чакръкчии, които са консумирали натурални, непреработени храни, и не са й позволявали да яде захар.

Спомних си малкото момче, в чиято къща живеех през 80-те години на ХХ век. Майка му ядеше само органични непреработени храни по време на бременността си, бе отгледала и него с такива храни и никога не му позволяваше да яде захар. Наблюдавах го как веднъж, на пет години, отбеляза четири гола във футболен мач с деца на неговата възраст. Той беше толкова як, здрав и енергичен, а те толкова изтощени и отпаднали, че той изглеждаше като супермен сред тази група слабаци – досущ като снимките в книгата на Прайс. Случайните ми наблюдения се подкрепиха от тезата, която Прайс изтъква в книгата си и подкрепя с фотографско доказателство: той е открил, че начинът на хранене по време на бременност и детството може да определи състоянието на здравето на възрастния индивид, дори и ако той започне да се храни зле по-късно. Той е открил практиката на подготовка на майката за бременност чрез хранене със специални, богати на нутриенти храни, широко разпространени сред примитивните култури.

Традиционно хранене

Семейство Прайс откриват широко разнообразие от начини на хранене сред проучваните от тях хора (Вижте Таблица 2.2.) и най-обичайните разлики при модерните храни са витамини, минерали и фибри. Всички, с изключение на една група, ядат редовно месо, което може да изненада днешните вегетарианци, които си мислят, че тяхната диета е идеалната диета. Месото обаче не е същото, което ние намираме в бакалиите днес, а е от дивеч, риба и птици. Органичното месо на тези животни се консумира изобилно, като например сред келтите рибни глави, пълнени с черен дроб; определени органи на морски бозайници от ескимосите; мозък, очи, костен мозък, и други органи от канадските индианци. Последните хранят кучетата си с мускулното месо на елените. Североизточните африкански племена са използвали (и все още използват) кръв от едър рогат добитък като основна храна. Кръвта е особено богата на минерали. Други специални храни включват риба и птичи яйца, насекоми и лечебни растения. Растителната храна включва диви корени, листни зеленчуци, плодове, дребни горски плодове, морски водорасли, зърнени храни и животни, отглеждани на пасища с богата на минерали почва. Растенията, съдържащи специални нутриенти, се използват и в медицината, като водния хиацинт, който е богат на йод, за да се лекува гуша в Африка.

Таблица 2.2.

Традиционни алпийски швейцарци, изолирани, без пътища

Храни: Зърнени (най-вече овес) и млечни продукти – мляко, масло, сметана и сирене. Листни и други зеленчуци само през летните месеци.

Конкретни фактори: Млечните крави се хранят с трева върху богати на минерали диви пасища по покрайнините на ледниците.

Минерален източник: Ледникова почва.

Изолирани келти, Хебридски острови

Храни: Риба, раци, стриди, миди, овес, ечемик, ограничени количества млечни продукти, много ограничени количества зеленчуци, никакви плодове.

Конкретни фактори: Месо от органи на морски животни, включително рибни глави и дроб от треска.

Минерален източник: Морето.

Изолирани ескимоси

Местоположение: Северна Аляска

Храни: прясна и сушена риба, тюленова мас, рибни яйца, еленско, месо от органи на китове и тюлени, земни орехи*, дребни горски плодове (съхранявани чрез замразяване), цветчета и киселец (съхранявани в тюленова мас), зелени морски водорасли.

Минерален източник: Морето.

Северноамерикански индианци

Местоположение: Северни канадски гори.

Храни: Дивеч. Ограничени количества зеленчуци според сезона.

Конкретни фактори: разширени познания за храненето и лечебната употреба на различни вътрешни органи и тъкани от дивеча. С мускулното месо се хранят кучетата.

Минерален източник: Хранени в гората животни.

Северноамерикански индианци

Местоположение: Южна Аляска.

Храни: Морски храни. Лосово и еленско месо, ограничени количества зеленчуци, сушени дребни горски плодове през зимата.

Минерален източник: Хранени в гората животни и горски почви.

Северноамерикански индианци

Местоположение: Блатистите области на Флорида.

Храни: риба, дивеч, диви листни зеленчуци, плодове и корени.

Минерален източник: чисти, богати на водорасли сладководни източници, хранени в гората животни и горски почви.

Изолирани меланезийци и живеещи в Нова Каледония и островите Фиджи

Храни: риба, ракообразни и мекотели, диви прасета, диви растителни храни.

Минерален източник: Морето и горските почви.

Изолирани полинезийци; Хавайски острови, Таити и близките острови

Храни: диви растителни храни с добавка на храни от морето.

Минерален източник: Морето и горските почви.

Източноафрикански племена: (три типични начина на хранене)

Племе: Масаи

Храни: мляко, кръв от едър рогат добитък, някои видове месо, вариращи количества диви растителни храни и плодове.

Минерален източник: богата на минерали кръв и горски почви.

Племе: Кикуи

Храни: сладки картофи, царевица, бобови, просо, банани (Прайс отбелязва, че кикуи не са процъфтяващо племе и обикновено са побеждавани и подчинявани от съседите си).

Племе: Буганда

Храни: сладководни риби, банани, сладки картофи, козе мляко.

Минерален източник: богати на водорасли сладки води, горски почви.

Австралийски аборигени

Храни: широк вариетет от диви, природни храни, дивеч, риба, птици, насекоми и растения. При живеещите до морето: широко разнообразие на морски животни и морски растения.

Минерален източник: морето, диви некултивирани почви.

Новозеландски маори

Храни: ракообразни, миди, кафяви морски водорасли, папратови корени, личинки и ларви, зеленчукови растения и плодове.

Древни перуанци (археологически източници)

Храни: земеделски зърнени култури, месо от добитък, морски храни.

Конкретни фактори: растенията са се торили с гуано – птичи тор.

Минерален източник: морето.

Перуански индианци

Храни: лама, алпака, елени, птици, морски свинчета, изсушени рибешки хайвер и кафяви водорасли, сред индианците, живеещи на големи височини.

Минерален източник: морето, хранени в гората животни, некултивирани естествени почви.

Амазонски индианци

Храни: риба, дивеч, диви птици, яйца от диви птици, диви растителни храни и плодове.

Минерален източник: хранени в гората животни и горски почви.

Из „Чудодейната сила на минералите, хранителните съставки и елементите”

Книгата можете да поръчате тук!