Радина Думанян се съветва с майка си за медицинските термини в “Откраднат живот”

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5404890 www.24chasa.bg

През декември миналата година текат усилено кастинги за актьорите, които ще влязат в ролите на героите от сериала “Откраднат живот” по Нова тв. По това време Йоана Буковска-Давидова играе в представлението “Чиста къща” в Пловдивския драматичен театър. Знае, че една от колежките ѝ в представлението - Радина Думанян, е приела ангажимент за нова тв продукция. Самата тя също получава предложение да се яви на кастинг за телевизията. Не прави веднага връзката между двете, а малко по-късно разбира две хубави новини - не само е одобрена в окончателния подбор, но и ще се среща все по-често със сценичното си дете, тъй като Радина ще бъде нейна дъщеря и в сериала.

За зрителите на малкия екран не, но за театралната публика в Пловдив и на актьорската гилдия Думанян е известна от няколко години. След близо 2 седмици

тя ще стане на 26,

а вече има почти 3

години опит в театъра

и един “Аскеер” за дебют през 2015-а.

Само допреди десетина години обаче няма никаква идея с какво ще се занимава. Била добра в езиците и обмисляла да учи евентуално филология. Била старателна ученичка, дори отличничка, но точните науки хич не били най-голямата ѝ страст. В X клас театърът се появил в живота ѝ под формата на актьора Симеон Алексиев. Той водил кръжок по актьорско майсторство в нейната гимназия в Пловдив.

“Не съм се събудила един ден и да си кажа: “Ехей, ще се занимавам с театър!” Стана постепенно. Изключвах в училище предметите, които не ми бяха интересни. Всеки се замисля в един момент кой предмет какво би могъл да му донесе и кой ще му помогне за бъдеща професия и се насочва натам”, разказва младата актриса. Именно в този период Симеон Алексиев отваря сетивата ѝ за изкуството. “Показа ми поети, които не се изучават в училище, като Борис Христов, Добромир Тонев. Започнах да се замислям за нещата, които не научавам в училище. В никакъв случай това не означава, че то не ми е дало, напротив. Точно обратното е – имах страхотни преподаватели. Това ми бяха най-прекрасните години”, категорична е Радина Думанян.

Истината обаче е, че от малка имала изяви на сцената, макар и никога да не ги е приемала сериозно. Самите ѝ родители я подтиквали отрано към изкуството под една или друга форма. Интересувала се през годините от рисуване и пеене. “От танци по-малко, защото бях тромаво меченце”, шегува се тя.

Съвсем естествено в 12-и клас започва да се готви за кандидатстване в НАТФИЗ. Помага ѝ учителят ѝ от кръжока Симеон Алексиев, като двамата работят по материалите ѝ по-малко от година. Резултатите са налице – влиза в академията от раз в класа на проф. Пламен Марков. Актрисата обаче приема, че това е по-скоро стечение на обстоятелствата и късмет, отколкото успех. Вероятно донякъде е и съдба - тя никога не е допускала идеята да се провали на изпитите си, а по тази причина нямала и план какво би правила, ако това се случи.

Почти в края на студентстването си в НАТФИЗ Радина чува за прослушване за постановката “Възвишение” в театъра в Пловдив. Едновременно с работата си по дипломните спектакли в академията тя се подготвя за кастинга. Два-три месеца по-късно Думанян репетира ролята си във “Възвишение”, а

през лятото

директорът я кани

да стане част

от трупата на

Драматичен

театър Пловдив.

“Това беше най-голямото ми желание. Познавах хората, познавах продукцията, познавам си града, публиката. Там исках. Сега виждам предимствата. Условията са прекрасни. Това е театър, който се грижи за актьорите си”, казва Радина. Обожава професията си толкова много, че никога не казва, че отива на работа. Вместо това използва изразите “Отивам на репетиции” или “Отивам да играя”. А в момента тя играе там в четири постановки - “Чиста къща”, “Евридика в подземния свят”, “Дукът на любовта” и “Съблечи се!”

Миналата година получава предложение да участва в пълнометражен филм. То идва от Николай Волев за филма му “Извън пътя”, но “пътищата” им се разделят, а в лентата играе друго момиче.

Да участва в сериал обаче, никога не ѝ е хрумвало, макар че в НАТФИЗ учи в един клас с Луиза Григорова, която става популярна още като студентка с участието си в “Стъклен дом”. Отдава го на това, че за двете кратки години професионален опит е била фокусирана изцяло върху театъра. В края на миналата година, когато получава предложението, обаче се замисля доста сериозно над идеята и се оказва, че тя ѝ харесва.

Скоро след това изцяло успява да влезе в ролята на младата анестезиоложка д-р Биляна Захариева. Лекарската терминология изобщо не ѝ е чужда. “Всички сме гледали “Спешно отделение” или “Анатомията на Грей”, коментира тя, но истината е, че от малка е свикнала с дългите и сложни думи, тъй като

майка ѝ е

анестезиологична

сестра

В началото Радина непрекъснато я питала за всяко нещо, което не ѝ било ясно. “Тя ми даваше пълна и подробна информация за всичко. Ако не знаеше, питаше свои колеги, след това ми се обажда, обсъждаме го, после аз минавам на корекция при нашите лекари”, разказва през смях момичето.

По-трудно се оказва да свикне с работата на снимачната площадка - не знаела езика на киното. Определения като първи и втори асистент не ѝ говорели нищо. Не знаела към кого да се обърне дори за вода. Затова ѝ било нужно известно време, за да свикне с жаргона. А едновременно с това - с колегите.

Единствените познати лица на снимките в началото били екраннатаѝ майка и бившите ѝ състудентки от НАТФИЗ Дария Симеонова и Ралица Паскалева. Първата е в ролята на пиара на болницата в сериала, а втората - на специализантка там. С екранното си гадже Димо Алексиев ѝ се налага да свикне най-бързо, защото трябва да изглежда все едно имат връзка от 3 години. “Никога не съм играла любовни отношения и ми беше трудно. Ръцете ми нямат спомен за докосване. Мислех си: “Чакайте, аз дори не ви познавам!” С Алек Алексиев беше по-различно - не се познаваме по сценарий, не се познаваме и в живота. Отношенията ни се развиват постепенно. Там всяко притеснение е било само в полза”, смее се актрисата.

Покрай ролята си Радина е забелязала, че животът ѝ се е променил от само себе си. Например няма необходимост вече да слуша музика сутрин – навик, който има от години. А най-интересното е, че дори не ѝ правило впечатление, докато близките ѝ не обръщат внимание на това.