Когато отида на клуб, не спирам да танцувам и да се забавлявам. Надявам се хората да приемат по същия начин нашия спектакъл
След няколко години отсъствие от музикалната сцена Ирра отново се завърна. Истинското ѝ име е Ирина Русева. Родена е в Бургас, където учи в музикалното училище със специалност виола. Първите ѝ изяви пред публика са едва на 6-годишна възраст. През 2000 г. завършва джаз и поп пеене в Музикалната академия в София.
Дебютният ѝ албум “ИРРА” излиза през 1998 г. През 2002 г. издава втората си тава - “Цветният албум”. Певицата много бързо става популярна, но на върха на славата си слиза от сцената, за да се отдаде на майчинството. Сега отново се завърна с нови проекти.
- След дълго отсъствие от музикалната сцена, отново се завърнахте, върху какво работите в момента?
- Напоследък се занимавам много по-интензивно с музика. Завършихме 8 ремикса на едни от най-известните ми парчета, пуснах и “Секунда време”, което е най-новата ми песен. Направихме този така наречен музикален спектакъл, защото ми се иска публиката да приема музиката ми като едно минипредставление. Когато отивам на клуб, не спирам да танцувам и да се забавлявам. Надявам се и хората да усетят това, което правя, по същия начин. Постарахме се много, момичетата направиха много красиви хореографии. Има миксиране между самите песни, различни костюми за всяко участие, много танци, закачки с хората. Когато си в клуб, трябва да задържиш емоцията на хората, които са там. Направих свое проучване, посетих почти всички участия на хората, които в момента работят. За съжаление, много малка част от тях успяват да го постигнат. Изпълнители като Графа, Любо Киров завладяват публиката и представят музиката наистина по начина, по който те я усещат. Не ми харесва целият този театър “Аз съм много велик и трябва да ми се обърне специално внимание”. Много на сериозно се приемат голяма част от артистите.
- И все пак фенската маса тук не е толкова голяма, струва ли си цялото това усилие?
- За мен си струва, защото много ми харесва. Без значение дали пееш пред 15 човека, или пред 1500 и повече, самата енергия и емоция, която получаваш, няма начин да не завладее и теб самия. Правя го предимно заради това.
- Ще издадете ли албум?
- Вариант, в който сме свикнали - на твърд носител, по-скоро няма да има. Най-вероятно ще го пуснем в онлайн пространството, всеки ще може да си тегли музика и да си слуша. Предпочитам да инвестирам средствата в нещо различно.
- Изчезнахте от музикалната сцена точно когато бяхте натрупали сериозна популярност, какво се случи?
- Взех решението, когато забременях с първото си дете. Бях се нагледала на майки, които са толкова ангажирани с работата си, че
децата им
растяха с баби
или в друга среда. Реших, че не искам да причинявам това на детето си, че за мен не е проблем да спра и да му обърна внимание. А и когато ставаш за първи път майка, изобщо не си наясно какво те очаква. Прецених, че няма да се справя и с двете неща еднакво добре, трябваше да бъда или майка, или певица и избрах първото. След около две години установих, че започвам да се обезличавам. Да, наистина съм много добра майка и полагам неимоверни усилия за сина си. Но в неговите очи аз не съм нищо друго освен една жена, която много се грижи за него, играе си с него и това е. Започнах да се замислям какво ще накара сина ми да се гордее с мен - това, че седя вкъщи от сутрин до вечер и се занимавам с него, или това, че съм щастлива. Много е хубаво да имаш дете, но не можем да се проектираме чрез тях, трябва да останем такива, каквито сме. Тогава започнах наново да се връщам към музиката. Записах една песен, но забременях с второто си дете. И трябваше да поизчакам още малко, за да избухна сега с нова сила. Двамата са много щастливи, че се развивам в различни посоки. Често съм хиперизморена, но успявам да им отделя време. Георги е на 6 г., а Явор е на 11 г. Веднъж с Явор играехме на “Кой е по-по-най”. Задавах му различни въпроси, както прави бате Енчо и го попитах: “Какво работи мама?”. А той отговори: “Мама е готвачка”. Изтръпнах и го питах защо така мисли, а той отвърна, че по цял ден готвя, значи съм готвачка. Казах си, че е дошло времето да хвърля дървената лъжица и
да ме види в
истинската ми
светлина
Сега ми споделя, че е много щастлив и че се гордее с мен, а това са най-силните думи, които може да изрече едно дете. Първо направих книжарница и той започна да добива друга представа за мен. Когато записах първата песен, му я пуснах, защото е изключително критичен. А той ми каза, че се гордее с мен, че е мислел, че съм се предала. Беше шок, защото не си даваме сметка какво си мислят децата за нас и как ни възприемат. От друга страна, бе мотивиращо и ще продължа, каквото и да ми струва.
- Сама ли се продуцирате?
- Да, но научих нещо ново, че е хубаво човек да иска помощ. Винаги съм смятала, че трябва да се оправям сама, а не е правилно. Винаги получаваш подкрепа, когато поискаш помощ. С клипа към “Секунда време” се случи по този начин. Един приятел ме свърза с Поли Генчева, до момента беше снимала само филми и се въодушеви от цялата идея. Тя говори с оператора Краси Андонов, който прие да участва. Много мои приятели също се включиха. Когато помолиш и попиташ, имаш два варианта - или ще ти кажат да, или ще ти откажат. Ако не питаш, вариантът е само един, няма да се случи. Работата по клипа беше уникална, все едно снимахме филм.
- Кои са автори на парчето?
- Аз написах текста под редакцията на Добромир Банев. Музиката е на Мага, той е музикален продуцент на целия проект. Когато записахме първия микс, изпратихме песните в Лондон на няколко мои приятели, които са диджеи там, за да видим накъде се движим. Една седмица треперих какво ще кажат, върнаха, че е много яко и да продължавам. Част от песните сега ще ги пратим в Щатите, за да ги мастерират и там. Искаме да имаме два варианта на звучене - радиофонично и за телевизия и това, което трябва да е за клуб.
- Каква е разликата между музикалната сцена преди и сега?
- Не знам кога е било по-трудно. И тогава ми беше лесно, и сега. Но ми прави впечатление, че сега някои артисти са много небрежни. Не си дават сметка, че възпитават цяло едно поколение. Не можеш да си позволиш да не изглеждаш добре, да си немарлив към нещата, които правиш. Да скъсяваш дистанцията по начин, който не е добър. Има и изключително талантливи хора. Хубавото е, че получават поле за изява с всичките тези формати.
- Навремето ви наричаха Кайли Миноуг, но май мразите това сравнение, защо?
- Не обичам сравненията. Например като кажат за някой много добър актьор: “Ей, той играе като еди-кого си”. Ама, хора, той не играе като еди-кого си, той просто си може. Може би до някаква степен с нея си приличаме - и двете сме руси, по-странни сме, интересни, но
не обичам
да ме сравняват
Не обичам и когато майките казват: “Ти защо не си като това дете?”. Отвратително е, всяко дете е отделна личност, не го правя дори с двамата си сина. Те са толкова различни. За мен ще е обидно, ако някой ми каже, че някой е по-добър в нещо от мен. Добре, но в друго аз съм по-добра.
- Имате ли приятел?
- Надявам се да имам. Получавам много любов отвсякъде.
- От колко време сте разведена?
- От три години и никой не разбра. Няма нужда да ангажираш хората с твоя личен живот. На всички казвам, че съм щастливо разведена. За да си добър родител, добър човек, трябва да си щастлив. Когато не се чувстваш добре в една връзка, по-добре да си останете приятели, отколкото да се стига до някакви неприятности. И ние направихме точно това, решихме, че е време всеки да се почувства щастлив по различен начин. Няма смисъл да циклим на едно място и да чакаме да се случи някакво чудо. Баща им се грижи за тях, трябва да имат мъжко присъствие в живота си, да бъдат в добро училище. Живеем много близо един до друг, така е по-лесно.
- Как успявате да се справите с всички ангажименти и кой ви помага за децата?
- Хубавото е, че ходят на спортни занимания в училище, но воденето и вземането им си е мой ангажимент. Много ми е трудно, не ми стига време за мен, но за тях винаги имам. Когато усетя, че съм на ръба на силите си, имам спешен телефон, този на майка ми и баща ми и те пристигат, за да ми помогнат. Трудно е човек сам да се оправя, наистина. Ще дойде момент, в който ще имам още по-голям екип около себе си, за да ми помага повече. Сега създадохме нова марка за дрехи, която е вдъхновена от стрийт модата, но използваме елементи от българския фолклор. Не шевици и цветове, а като начин на конструиране на дрехата, някакви дребни елементи. Имаме дизайнер, аз давам идеи. Трима съдружници сме, а целта ни е да продаваме не само тук, но и в чужбина. Първата колекция ще я пуснем през септември. Имам и онлайн магазин, в който представям български дизайнери.