Виктор Пасков герой в роман на Стивън Кинг

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5468969 www.24chasa.bg
Виктор Пасков

Персонаж с името на българския писател вампирясва в “Гробище за домашни любимци”

На 76-а стр. в смразяващия трилър на Стивън Кинг “Гробище за домашни любимци” се появява герой на име Виктор Пасков. От този момент нататък действието в романа става все по-ужасяващо.

На английски името е изписано Viktor Pasсow и някой езиков перфекционист може да твърди, че фамилията трябва да се произнася Паскоу. Но в изданието от 1993 г., което прочетох, Весела Прошкова го е превела като Пасков. Виктор Пасков

Стивън Кинг въвежда този си герой така: “Припомняйки си онова, което последва (в редките моменти, когато се осмеляваше да мисли върху случилото се), Луис установи, че истинският кошмар започна, когато около десет сутринта в лечебницата

донесоха умиращото

момче на име

Виктор Пасков”

...Доктор Луис Крийд пристига със съпругата си Рейчъл, петгодишната си дъщеря Елийн и прохождащия си син Гейдж в градчето Лъдлоу от най-североизточния американски щат Мейн. Луис е спечелил конкурс за шеф на здравната служба в Мейнския университет. Семейството избира спокойствието на градчето през забързания и напрегнат живот в Чикаго.

Населяват се в къща, съседна на дома на възрастното семейство Норма и Джъд Крендъл. От Джъд Луис Крийд ще научи за гробището, в което хората и най-вече децата от селището заравят домашните си любимци: котки, кучета, хамстери и дори рибки.

Бедите за д-р Крендъл започват още с първия пациент през първия му работен ден. В университетската лечебница докарват ударен от камион двайсетина годишен младеж, половината глава на когото е смазана, а вратът счупен.

От подутото му и странно изкълчено дясно рамо стърчи остра кост. От главата му тече кръв, примесена с жълтеникава течност. През пропукания череп се вижда сивкава пулсираща маса - мозъкът на младежа. Това е Виктор Пасков.

Преди да издъхне, Пасков произнася няколко загадъчни за Луис фрази: “В гробищата за домашни любимци... Онова не е истинско гробище... почвата в сърцето на мъжа е по-камениста, Луис. Човек засажда каквото може и... се грижи за него.”

Кой си ти?, пита го докторът. “Индианец лови риба... Не се приближавай до нас! Знаем, че...” После младежът простенва няколко пъти "Гха-а-а и умира.

През нощта д-р Луис сънува, че Виктор Пасков идва в дома му, вади го от леглото и както си е бос, го завежда до гробището за домашни любимци. Край купчина от повалени дървета, която се превръща в купчина движещи се кости, Пасков предупреждава доктора никога да не преминава бариерата от дървета (кости).

“Тя е граница, която не бива да престъпвате. Помнете това място е по-старо от света и никога не е в покой”, предупреждава възкръсналият мъртвец. С последното си изречение той довършва слисания д-р Луис: “Гибелта ви и гибелта на хората, които обичате, наближава, докторе!”

Луис се събужда от кошмара и докато се радва, че всичко е било само сън, вижда по краката и чаршафите следи от калта, която е газил по пътеката до гробището на домашни любимци.

По-късно от Джъд той ще научи, че близо до това гробище има още едно - на индианците микмаки,

което може

да възкресява

мъртвите,

погребани там. Когато малкият Гейдж загива, ударен от камион, Луис не се вслушва в предупреждението на Виктор Пасков, а заравя тялото му в индианското гробище. Гейдж наистина възкръсва и започва истинският кошмар за семейство Крийд...

“Не помня кой ми донесе книгата на Стивън Кинг - казва през 2006 г. Виктор Пасков. - Там още в началните страници се появяваше един Виктор Пасков, който загива, докато спортува, след това вампирясва и започва да твори злини и така се появява на около 236 страници..."

Разбира се, става му любопитно как и защо точно неговото име е избрал “колегата Кинг” и пита в писмо агентите на американския писател.

Малко след това получава писмо, написано собственоръчно от Стивън Кинг. Той предлага на българина да се срещнат и лично да му обясни причината. “За целта трябваше да пътувам до САЩ, а не бях съвсем убеден, че ще издържи презокеанския полет от 10-11 часа. Отложихме срещата и пропуснах обяснението, но предполагам, че всичко е много просто. Точно тогава книгата ми бе преведена в САЩ, допускам, че Кинг е видял името ми, което е необичайно за Америка и лесно се помни”, разказва Пасков.

Но тази версия с годините

нещо не се връзва

Книгата “Гробище за домашни любимци” излиза през 1983 г. По това време нашият Виктор Пасков, който е само две години по-млад от Стивън Кинг (роден е през 1949 г.), вече се е дипломирал в Лайпцигската консерватория и е натрупал първите си години трудов стаж в ГДР като композитор, джазмен и оперен певец. През 1980 г. се завръща в България и става редактор в излизащия на няколко езика седмичник “Софийски новини”.

Три години след “Гробищата”, през 1986 г., излиза първата му книга “Невръстни убийства” (второ издание през 1997), а през следващата 1987 г. и

“Балада за Георг

Хених”, която

го прави известен

През 1990 г. Дочо Боджаков филмира книгата под заглавие “Ти, който си на небето”.

Виктор е международно име, популярно е по цял свят може би без Далечния изток. По-различно е с фамилията Пасков. Паско е умалително на Паскал, което идва от гръцки - Paskalеs от Pasha - Великден. Името е много разпространено във влашките села на север от Видин. От там е и родът на Виктор.

Пасков ни остави няколко книги с текстове и послания, които впечатляват читателите, живеещи и след Драгоман. След вече споменатите две заглавия следват “Ций Кук”, “Германия - мръсна приказка”, “Аутопсия на една любов”, “Гледната точка на Гоген”, “Алилуя" и др.

Йордан Евтимов го нарече автор на отчаяната проза. Героите му - в конвулсии, а стилът - безобразно ярък, с недопустимо съчетаване на чисти цветове.

След “Ти, който си на небето” Виктор Пасков написва и сценариите на филмите “Индиански игри”, “Пльонтек” и “Духове”.

През 2007 г. по книгата му “Ций кук” Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов заснеха филма “Преследвачът”. Продуцентът на филма Пламен Йорданов ми каза, че Виктор искал да кръсти новелата си "За чий к.р”, но, естествено, издателите не се съгласили и той го ефимизирал на “Ций Кук”.

Виктор Пасков умира скоропостижно от рак на белите дробове на 16 април 2009 г., малко преди да навърши 60 години. Предния ден с последни сили моли приятеля си Иван Гранитски за две неща: да организира погребението му в София и да бъде положен до Христо Калчев - друг скандален български писател.

Гранитски изпълнява и двете желания.

Преди година третокурсникът по режисура в НАТФИЗ Мартин Геновски пише писмо до агентите на Стивън Кинг с молба за курсовата си работа да филмира разказа му “Човекът, който обичаше цветята”.

Геновски знае, че още от 80-те години писателят подкрепя студентски проекти и дава правата на голяма част от разказите си

срещу символичната

сума от един долар Мартин изпраща долара по пощата и филмира разказа. В него главният герой е млад сериен убиец, загубил любимата си и започнал да лишава от живот момичета, които приличат на нея.

“Разказът е много майсторски, макар че след написването му Стивън Кинг дълго се колебае дали да го публикува. Само в няколко страници убиецът е логически защитен от автора”, каза Мартин Геновски.

Той обаче прави свое тълкувание на историята и главния й герой. Оценката на комисията? “Спорна”, отговори бъдещият режисьор.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Звездата на "Комиците" Васил Драганов не може да си почине и на плажа, видяха топпапараците на "България Днес". Дори на пясъка на Корал със семейството си комикът не успя да се отърве от фенове, след като вместо релакс с бира в ръка Драганов се наложи да прави селфита с малчугани и почитатели с телефон в ръка

Рапърът Кристо не е пропял канцонети, но все пак мина на италианско, видяха топпапараците на "България Днес". Звездата, който е по-прочут с гаджетата си с еднакви имена, отколкото с парчетата си, седна на чиния спагети в столицата с другар. Че не е захвърлил рапа в името на операта и канцонетите, Кристо демонстрира в типичния си стил на обличане

Кой като нея! Антония Петрова пори южните морета с яхта и семейство! "Семейство Батинкови плаваме и ветроходстваме по архипелаг Спорадите! Стартирахме от Волос, през всички интересни точки в континенталната част на юг, до островите Скопелос, Скиатос, Алонисос, Скирос и още много необитаеми острови, до които може да се стигне само с яхта